Патриотарски игри

Драматизирането на проблема с непредадения архив на РУМНО (Разузнавателното управление на Министреството на народната отбрана), както беше по-известно военното разузнаване преди 10 ноември 1989 г., е само повод да се активизират всички лобита за съхраняването на статуквото в сектора "Сигурност". Всъщност проблемът с непредадените досиета на РУМНО е още от 2009 г., но се изостри особено в последната година, когато Служба "Военна информация" уж предостави на Комисията по досиетата целия си архив. След ревизия на предаденото обаче се оказа, че не са предадени общо 33 000 архивни единици, поясни за "Капитал" членът на комисията Екатерина Бончева. Въпреки заканите и на президента Росен Плевнелиев, и на служебния министър Велизар Шаламанов, военното разузнаване отказва да изпълни закона за досиетата. Страховете, че ние ще издадем на света агенти на РУМНО, които са чужденци, са измислени, коментира Бончева. За повече от 7 години работа на Комисията по досиетата това не се е случило и няма как да се случи, поясни тя. Подозренията на експерти са, че в непредадените архиви на РУМНО се крият агенти на военното разузнаване - публични личности, които искат да останат скрити за обществеността. Те дават за пример бившия вицепремиер и посланик Виктор Вълков, чиято принадлежност към Държавна сигурност излезе наяве едва преди 3 месеца, независимо от проверките, на които е бил подлаган през годините.

Всъщност нещата стоят по-различно, отколкото се опитват да ни ги представят и депутатите и някои коментатори. Основната заплаха, която съществува за военното разузнаване, не е в Комисията по досиетата, а в проектозакона, който беше внесен от председателя на Комисията за вътрешен ред Атанас Атанасов на 20 ноември. В законопроекта за Държавна агенция "Разузнаване" се предвижда сливането на военното и цивилното разузнаване. "Сериозна слабост на тези служби е, че дейностите им в повечето случаи се дублират, като се изразходват средства, без да се постига желаната ефективност", каза о.р. ген. Атанасов, който е бивш директор на Национална служба "Сигурност" до 2001 г. "В тази връзка нерядко се създават ситуации на нездрава конкуренция между военното и цивилното разузнаване, което води до изкривяване на информацията и рискове да бъде подвеждано държавното ръководство", допълва той

Идеята за обединение на двете разузнавания витае още от далечната 1993 г., когато тогавашният директор на военното разузнаване ген. Чавдар Червенков предложи създаването на разузнавателна общност - нещо, което му коства началническия пост. За последно инициативата беше възродена отново по времето на ГЕРБ, когато партията на Бойко Борисов предложи пакет от проектозакони, които да регламентират дейността на службите за сигурност. Обединението обаче беше отложено по настояване на тогавашния министър на отбраната о.р. ген. Аню Ангелов. Нещо повече, като министър на отбраната Ангелов си извоюва правото да назначава директор на служба "Военна информация", като бе премахната необходимостта той да има военен чин. Така се стигна до парадокса директорът на цивилното разузнаване да е генерал, а този на военното - цивилен. Както казваше бившият началник на военното разузнаване Чавдар Червенков в свое интервю за "Капитал" - "Нещо им правят на министрите на отбраната от военното разузнаване."

В защита на статуквото се обяви и бившият министър на отбраната от Ангел Найденов. Той заяви, че негативно обстоятелство е намерението за свиване на военното разузнаване - чрез сливане на  Националната разузнавателна служба и служба "Военна информация". "Ние винаги сме били и ще бъдем против това предложение. Няма логика да бъдат ликвидирани две служби, които работят добре", каза още той. Според него така ще се ликвидират два ако не конкурентни, то поне различни източници на информация, които допринасят за по-добра оценка на националната сигурност на страната, на опасностите и рисковете. Това е всъщност и тезата на самото военно разузнаване.

В проектозакона за Държавна агенция "Разузнаване", внесен от Атанас Атанасов, има още един текст, който е потенциална заплаха за хората от бившето РУМНО. Според него служители на агенцията не могат да бъдат хора, които са били щатни или нещатни сътрудници на Държавна сигурност или на Разузнавателното управление на Българската народна армия, чийто наследник е Служба "Военна информация". Според неофициални данни над 50 на сто от личния състав на службата в момента са именно такива кадри.

На този етап не е ясно дали законопроектът в този му вид ще мине през парламента. По време на предишното си управление ГЕРБ бяха готови да приемат пакета от закони, които да регламентират дейността на НРС, Национална служа за охрана, както и общ Закон за националната сигурност, който да овласти Съвета по сигурността към Министерския съвет като координиращ орган на службите, но не му стигнаха буквално три дни за това. Този парламент е твърде фрагментарен, за да се очаква да има единна позиция, въпреки че Реформаторският блок и ГЕРБ сякаш имат единна позиция по основните теми в този пакет. Все пак се знае, че любимият модел на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов е този на немската разузнавателна служба БНД, в която цивилното и военното разузнаване съжителстват под една шапка.

При всички положения лобито на военното разузнаване ще направи всичко възможно да запази своята самостоятелност. Включително и като се направи на жертва на Комисията за досиетата, като изтъква, че причината за закриването на военното разузнаване е мъжествената защита на секретните сътрудници и ефективността на службата.