Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Преди две години група български предприемачи заминава за изложение в Мюнхен. Пътувайки из Бавария, те виждат огромни масиви, засети с непознато за тях жълто растение. "Това е жълт кантарион. Германците го сеят, защото повишава мъжката потентност", обяснява компетентно един от бизнесмените. Растението обаче не е кантарион, а рапица - една култура, почти напълно непозната за България по онова време, чиято цена скочи в пъти през последните години, защото се използва за производство на биодизел. А с това дойдоха и добри печалби за фермерите в Германия, която е най-големият производител на тази култура в ЕС с 1.475 млн. хектара засети площи.
Белгийски пример на родна почва
И днес в България, дори сред самите фермери, продължава да има неразбиране и липса на визия за развитието на селското стопанство, което в последните десетина години бе вкарано в опитно поле, но не в селскостопанския смисъл на термина. И то при положение, че в условията на икономическа криза все повече специалисти сочат именно земеделието като един от отраслите на бъдещето, в които България може да има конкурентни предимства.
"Във всички страни по света е много трудно да накараш земеделските производители да сменят начина си на работа", твърди белгийският мениджър на девненския торов завод "Агрополихим" Филип Ромбаут. Воден от любопитството си защо българските фермери не купуват достатъчно количество от продуктите на завода и защо земеделието е толкова неефективно, Ромбаут и негови белгийски съдружници решават да инвестират в този бизнес в България. Преди 3 години създават животинска ферма край Айтос, а през 2007 г. и земеделско стопанство за пшеница, ечемик и рапица край Видин. До този момент белгийците са вложили в проекта си няколко милиона евро, като очакват инвестицията да започне да се възвръща след поне още три години. Планират да увеличат площта на фермата от 1000 хка сега на 1600 хка през следващата година. Идеалното стопанство според Ромбаут е от 2 - 2.2 хил. хектара и включва в себе си и животновъдна ферма. Така може "да се постигне оптимална ефективност на човешки фактор и техника", твърди той.
"Миналата година ожънахме по 580 кг/дка, което беше много добро постижение при среден добив за страната от 435 кг на декар", спомня си Ромбаут. В Белгия обаче е повече от два пъти по-висок. В успеха няма тайна. "Просто ви е нужно чуждото ноу-хау", обяснява Ромбаут. Стопанството се ръководи от италианец, който е трето поколение фермер. Чуждият мениджър трябва да познава добре местните условия, например какви семена са подходящи за климата тук, има ли условия за напояване на две реколти и др., добавя белгиецът.
Много, но некачествени субсидии
Прогнозите на правителството от последните седмици, че селското стопанство ще запази сравнително високи темпове на развитие и въпреки кризата ще удържи позициите си на експортен отрасъл, може да останат само добри пожелания. Такива опасения споделят предприемачи от сферата на земеделието и хранителната промишленост, чиито продажби рязко се свиха и за шестте месеца от началото на годината производството им е намаляло средно с 15 до 20%.
Въпреки това политици и администрация продължават да очакват бляскаво бъдеще за сектора. Пред "Капитал" министърът на земеделието Валери Цветанов за пореден път изрецитира познатата мантра как само за тази година в българското земеделие са влезли 1.8 млрд. лв. Той обаче не пожела да коментира изнесените от Института за пазарна икономика данни, че 80 на сто от тези субсидии са дадени едва на 5% от производителите. "Именно субсидиите, които не позволяват на отрасъла да се бори със собствени средства и усилия, а да използва времето и ресурсите си за лобиране за по-голяма държавна субсидия, спират развитието и правят отрасъла зависим от "благоволението" на управляващите. По този начин се губи ефективното разпределение на ресурсите в икономиката и се изкривяват пазарите", се казва в анализа. "Фокусът на земеделските производители вече не попада върху клиентите, а върху управляващите. Стимулите вече не са да се създава богатство, а да се преразпредели възможно най-много в нечия полза", допълни Петър Ганев, икономист в ИПИ.
Подобно е мнението и на други икономисти. "Селското стопанство е един от най-ярките примери за това, че бездънните държавни пари са отрова за нормално пазарните стимули", казва Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. "А при положение че им се изливат субсидии, фермерите нямат пряк интерес да повишават производителността си", допълва той.
Какво е решението
Според председателя на Асоциацията на собствениците на земеделска земя Борислав Петков фермерите трябва да инвестират в поливно земеделие, което да направи сектора печеливш. "Ако пазарът на земя влезе в нормите и се стигне по естествен път до комасация на земите - било чрез дългосрочни договори или покупко-продажба, и ако се подреди пазарът на продукция, има сериозни предпоставки за добро развитие на този сектор", твърди пък Ганев. От ИПИ препоръчват и премахване на данъчните облекчения, премахване на субсидиите от държавния бюджет, подобряване на условията за бизнес и прекратяване на интервенциите на пазара. Повечето преработватели на земеделска продукция пък се обединяват около тезата, че вътрешният контрол на пазара е слаб и това отприщва сивия сектор.
България обаче не може да бъде изолиран случай от общата европейска политика - макар в дългосрочен план пазарният механизъм да води до конкурентни предимства, краткосрочно земеделците в държава, решила да спре субсидиите, трудно ще се справят с ценовата конкуренция. Дали субсидиите в ЕС ще отпаднат, все още е рано да се каже, но въпросът се обсъжда все по-често. В края на май шведското правителство обяви, че след като поеме ротационното председателство на ЕС, възнамерява да окаже натиск върху Европейската комисия да намали субсидиите за земеделие. Шведският министър на селското стопанство Ескил Ерландсон настоява, че делът на Общата селскостопанска политика (която плаща субсидиите) от бюджета на ЕС трябва да бъде намален, както и да бъдат съкратени средствата, които се изплащат пряко на фермерите. "Настъпи времето да се освободим от политическата и бюрократична хватка около аграрния сектор и да осъзнаем, че трудът на фермерите следва да бъде възнаграждаван от тези, които плащат – потребителите. А не на основата на капризна система за подпомагане, която не се радва на голяма популярност сред данъкоплатците", казва Ерландсон, цитиран от ДПА. Подобен ход обаче със сигурност би довел допротиворечия с някои от най-големите членки на ЕС.Земеделците от Германия, Великобритания и Франция ще бъдат най-недоволни от евентуална подобна промяна, тъй като получават и най-голям пай от европейските субсидии.
Дали това ще се случи, наистина е рано да се каже. Ясно е обаче, че за да се превърне земеделието в печеливш бранш, трябва повече да заприлича на пазарен отрасъл - просто да зависи повече от пазара и банките, и по-малко от министерството. И още - да получава повече частни и чужди инвестиции и по-малко държавни. Тогава българските земеделци наистина ще станат предприемачи и ще започнат да разпознават и залагат на различни печеливши култури.
По темата работи и Екатерина Стоилова
11 коментара
наскоро бе премахнато субсидирането в селското стопанство в Нова Зеландия и въпреки очакванията за спад в селскостопанското производство в страната това не се случи даже напротив селското стопанство продължава да се развива и да е един от водещите отрасли за страната
Този бойчо да не е паднал снощи от Марс та дума простотии бе джанъм?Този "сладуран"не знае май че по полята на БГ растат само табели "ПРОДАВА СЕ"!!!
Измежду журналистите има големи тъпунгери. Миналата година имаше много площи с рапица. Направиха се заводи за биодизел. Има закон за влагане на биодизел в горивото. Не се изпълнява. В полза на монополиста. Държавата не и пука въобще. От какъв зор да сеят рапица хората.
добра статия. Проблемът на земеделието е че не може да удариш два пъти с мистрията и да продадеш "до ключ" за да утроиш парите, трябва работа. Липсата на визия за бъдещето не е само проблем на земеделието а инвеститорска психология. Повечете субсидии получени от производителите заминават в тоалетната, защото са получени, защото ги дават. Много хора започнаха нещо само заради тях, а не защото ще разработват бизнес. Когато миналата година цените отлетяха, всички производители бяха доволни, но колко от печелбата се реинвестира е незнайно. Киселото мляко с нишесте, 20-годишното месо, почти невъзможно да откриеш масло от мляко, сливовата ракия от украински спирт, сиренето с палмово масло, лютеницата без домати...представя много точно отрасъла Земеделие и производните му.
Нищо, ама нищо конструктивно в коментара ти. Статията си е добра и интересна, особено с примерите. Добре е представен и един от важните проблеми - липса на ноу хау... Неможе да продължаваме да гледаме бостан и царевица, само защото винафи сме гледали и така си знаем, при положение, че сега няма никакаква поливка и поливни системи... Инфографиката също е много богата, но можеше да има данни и за др. страни в региона
Вместо субсидии наистина ще има по-голям ефект от изграждане на национална напоителна система. Може да бъде финансирана от държавата напълно или само частично, като фермерите да помагат, а също може и европейски средства да се търсят.
Ами докато от телевизора продължават да обясняват, че селските стопани трябва да вземат своите пари - 1 млрд лв., няма как да им стане ясно, че това не са техни пари, а са само мотив да започнат да работят ефективно.
http://www.euinside.eu/bg/news/ime-agriculture-sub
"А при положение че им се изливат субсидии, фермерите нямат пряк интерес да повишават производителността си"
Дълбоко погрешни са тезите на иначе уважавания от мен г-н Ганев. В тази мафиотизирана и мутризирана държава земеделието има дълбоко сбъркан модел. Не очаквайте от фермерите, които в 95% от случаите (изключваме тия едрите 5% при които отиват субсидиите) , упражняват това занимание, за да оцеляват, а то все повече се превръща в едно скъпо хоби, та не очаквайте от тях да правят пазарни анализи и да въвеждат cutting edge агарарни технологии в цялата тая каша, в която е натикан отрасъла, г-н Ганев! Държавата дължи ужасно много на този отрасъл и на селските райони и тук не говорим само за пари, извън големите градове дори няма качествен интернет още, а социалистите питат защо трябвало широколентов Интернет на места където нямало дори канализация! Ама да оставим Интернет, то борси няма като хората, стратегия няма, политика няма. Нека г-н Ганев се опита да прави производително земеделие в България, щом му се струват прекалено щедри субсидиите, да видим дали ще успее.
Аграрната политика в тая страна е дълбоко сбъркана, ако въобще я има и моментната снимка по-горе добре го показва. Чак тогава им говорете на фермерите за производителност и ги обвинявайте, че "много искат".
Да не говорим пък, че климатичните промени още повече утежняват положението.
Невероятно, но факт, единственият политик, който съм чувал да говори наистина държавнически за стратегия в земеделието и да изтъква като приоритет водните ресурси и увеличаването на поливните площи и инфраструктура е не кой да е, а лошият и черен Костов...
От инфографиката се вижда, че производството на картофи бележи пик през 2001-2002, когато изгрява звездата на самоковския бизнесмен Косьо. После, като го убиха, се наблюдава спад от 2004-2005 насам.
А кой разруши напоителните системи които имаше? Защо пътувайки в Гърция няма педя земя която да не се полива, виждал съм това да се прави даже при валеж!? С какво държавата помогна та сега пустеят... някой има ли данни колко % от обработваемите земи да речем спрямо 1980 година?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.