Призракът на газовата криза

Лятото и намалелите поръчки спасяват индустрията от нов шок при спиране на доставките

При врътване на кранчето основната ни алтернатива<br />
е хранилището в Чирен, но модернизирането му ще струва<br />
800 хил. евро.<br />

Светлана Ненова

2 автори

При врътване на кранчето основната ни алтернатива<br /> е хранилището в Чирен, но модернизирането му ще струва<br /> 800 хил. евро.<br /> © reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Един призрак броди из Европа - призракът на януарската газова криза. Вероятността от повторението й се увеличава заради сигналите от Кремъл за зацикляне на газовите преговори с Украйна.

В четвъртък и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров докладва пред правителството какви са рисковете за икономиката от евентуално спиране на доставките и дали готовността за справяне с проблема е по-голяма, отколкото беше в началото на годината.

Нека да е лято

Криза като януарската сега едва ли е възможна. Първо, защото е лято и потреблението на синьо гориво е в пъти по-ниско в сравнение със студения сезон. Второ, повечето от големите консуматори на газ в страната така или иначе са намалили или са спрели част от производствата си заради рецесията. В момента се консумират 3.5-3.8 млн. куб.м газ дневно и тези количества могат да се осигурят от газовото хранилище в Чирен, което според изпълнителния директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов е основната ни алтернатива при евентуално спиране на доставките. В хранилището се съхраняват 400 млн. куб.м гориво, които по експертни изчисления могат да стигнат за 1.5-2 месеца, обясни и Петър Димитров.

Допълнителни количества газ могат да дойдат от Гърция и Турция, но само ако се наложи, допълни Гогов. Техническа възможност за това беше осигурена още през януари, като от Гърция можем да получим 2.4 млн. кубически метра газ, а от Турция - най-малко 0.5 млн. кубически метра. Това означава, че през лятото няма да има проблем с доставките на газ, смята Петър Димитров. Ако кризата продължи и през зимата, ще се окажем в тежка ситуация, призна той. В крайна сметка министърът предпочете да погледне позитивно на проблема, като заяви, че "няма никакви основания Украйна да не си плати задълженията". Това било и експертното становище на Европейската комисия. Димитър Гогов заяви, че Булгаргаз е поискал информация по въпроса от "Газпром", както и от доставчиците "Овергаз инк." и "Винтерсхал". От "Овергаз" казаха, че нямат информация за спиране на газа за България на 7 юни, въпреки че проверяват възможността това да се случи по свои канали.

Преди да пита доставчиците, министърът по-добре да беше проверил дали предприятията имат достатъчно запаси от алтернативни горива, както ги задължава законът, коментира източник от газовия бизнес. "Истината е, че докато висим на една тръба, докато хранилището е с недостатъчен капацитет и няма работеща система за проверка на задължителните резерви от нефтени горива, ще продължаваме да треперим при всяка заплаха от спиране на руските доставки", допълни той. От икономическото министерство не можаха до отговорят на въпроса дали се прави такава проверка.

Със скоростта на охлюв

След януарската криза икономическото министерство заяви, че ще форсира проектите за алтернативни трасета и източници за доставка на газ. До момента обаче освен договореностите за аварийна помощ от Гърция и Турция нито един от другите проекти не е тръгнал на практика, а за разширението на Чирен тепърва ще се търсят необходимите 250 млн. евро.

Наистина, има 45 млн. евро, обещани от Европейската комисия по плана за възстановяване за изграждане на нови връзки с Гърция и Румъния. Трябва да се признае, че благодарение на усилията на Българския енергиен холдинг (БЕХ) именно по втория проект има известен напредък - вече е решено предпроектното проучване да бъде финансирано от румънската "Трансгаз" и "Булгартрансгаз". За газопровода до Гърция все още не е уточнено кой ще представлява българската страна в партньорството с гръцката ДЕПА. А до 15 юли България трябва да подаде документи в Брюксел за дейностите, за които иска европейско финансиране.

Известно раздвижване има по модернизацията на хранилището в Чирен, за която наскоро беше подписано споразумение с чешката петролна и газова група "Моравске нафтове доли" (MND). Компанията ще направи технически проект, ще обследва подземната и надземната част на хранилището и ще направи проектирането за разширението, обясни изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Ангел Семерджиев пред "Дневник". Стойността на проекта е 800 хил. евро.

Москва: Европа да си плати сигурността

За разлика от зимата засега газовата война повече прилича на престрелка, започнала преди три дни, когато Москва изрази (дежурното) съмнение, че Украйна ще успее да плати доставките за май. Президентът на Русия Дмитрий Медведев възложи на вицепремиера Игор Сечин да активизира преговорите с украинската страна и с Европейския съюз по въпроса за плащанията. Премиерът Владимир Путин заяви, че съществуващите проблеми с Украйна може да доведат до прекратяване на транзита на природен газ за Европа, съобщава РИА "Новости". Едновременно с това Медведев припомни на Киев за възможността за санкции за неспазване на договореностите в газовата сфера и заяви, че ако договорът не се изпълнява, "ще сме принудени да въведем режим на санкции, който се състои в преход към 100-процентово авансово плащане за бъдещите доставки газ".

В момента между Русия и Украйна действа споразумение, според което в началото на всеки месец Киев трябва да изплаща задълженията си за доставения предишния месец газ. Сумата за май е 500 млн. долара. Агенция "Интерфакс" цитира украинския енергиен министър Юри Продан да казва, че до 7 юни има още време и Киев смята, че ще успее да намери парите.

На срещата си с президента Медведев Сечин съобщи, че правителството на Украйна и "Нафтогаз Украйна" са се обърнали към руската страна с молба за кредит в размер на 4.2 млрд. долара за получаване на 19.5 млрд. куб.м газ. Но "Газпром" вече е превел за транзита на газ през територията на Украйна 2.15 млрд. долара. Това е достатъчно за обезпечаване на транзита на газ през Украйна до февруари 2010 г., заяви Сечин. Той подчерта, че при тази ситуация "Газпром" не може едностранно да финансира своите партньори в Украйна за тези цели. Русия не е готова да предостави на Украйна и кредит за получаване на газ за запълване на подземните газохранилища, допълни той.

Играта на Тимошенко и Кремъл

Натискът от страна на "Газпром" за плащания по "буферния" газ от над 4 милиарда долара, както и постоянните игри на "топло и студено" при преговори за отпускане на спасителен 5 милиарден доларов кредит на украинското правителство показват, че Кремъл окончателно е "спечелил" премиера Юлия Тимошенко на своя страна, коментира международен анализатор, запознат с хода на преговорите. Украинската "принцеса", по негово мнение, няма никакво поле за маневриране. "Тя очевидно не може да използва кредитите от международни финансови институции за плащания на природен газ, а от друга страна, цялото й лично влияние, власт и позиции се крепят върху възможността да държи под контрол вноса и дистибуцията на природен газ", коментира източникът.

При тези равнища на потребление и енергийна неефективност на украинската икономика, в допълнение към тежкия удар на финансовата криза и откритата конфронтация с президента Виктор Юшченко, Тимошенко избра стратегическо партньорство с Путин. Самите украинци са изморени от кризата и неудачите в оранжевата коалиция. В този смисъл ресурсите на украинската демокрация са силно ерозирали.

Една от главните причини за форсиране на завършека на стратегическата игра в Украйна от страна на Кремъл е осъзнаването за нарастващите вътрешни ограничение и напрежение в Русия. "Русия осъзнава, че въпреки големите си амбиции не може да си позволи "цената" на едновременна реализация на всички енергийни транзитни проекти, заобикалящи Украйна. Съвкупната им стойност е далеч над сегашните възможности на руския газов монопол и руския бюджет. Русия трудно ще набере нужните средства на международния капиталов пазар, още по-малко може да разчита на западните си партньори за кредитират руските проекти без нови значителни отстъпки", коментира бившият посланик на България в Москва Илиян Василев.