Светли доходи

Балтийските републики въведоха плосък данък през 90-те години, но интересът в световен мащаб към тази политика се пробуди след въвеждането на този начин на облагане в Русия през 2001 г. И не случайно. Държавните приходи от данъка върху дохода се повишават с 26% при въвеждането му, през 2002 г. те нарастват с още 22%, а през 2003 г. с още 12 процента.

... и на практика

Наскоро публикувана статия от Gorodnichenko, Martinez-Vasquez and Peter** прави анализ на това внушително покачване на бюджетните приходи в Русия, за да прецени дали то е резултат от въвеждането на плоския данък. Наред с данъчните реформи Русия по това време прави промени в приходната администрация с цел повишаването на събираемостта на данъците, а и икономиката расте със силни темпове. Анализът трябва да разграничи влиянието на плоския данък от тези алтернативни причини за повишаването на данъчните приходи. Освен това, дори и да се установи, че въвеждането на плоския данък е допринесло за повишаването на приходите, остава въпросът дали причината е в повишаването на производителността на труда и дохода, както твърди теорията, или в подобряването на събираемостта на данъците.

Всички анализи за събираемостта на данъците са затруднени от това, че няма данни за реалните доходи, които да се съпоставят с декларираните доходи. В няколко държави периодично се създават този тип бази данни, като се набира проверена информация за група хора и се съпоставя с данъчната информация, предоставена от други хора от същата група. Да речем, удостоверява се реалният доход на извадка таксиметрови шофьори и резултатите се съпоставят с декларираните доходи на други таксиметрови шофьори от същия регион. Ако има разлика, тогава това показва криене на доход.

Такива данни обаче няма за Русия. Затова авторите на статията сравняват потреблението на домакинствата с техния деклариран доход. По принцип разликата между потребление и доход трябва да е сравнително малка и да не се променя много във времето. Ако доходът на едно домакинство е, да речем, 1000 лева на месец, тогава то ще потреби примерно 900 лева на месец и ще спести 100. Не може потреблението да е 1500 лева на месец, ако декларираният доход е 1000 лева, освен ако домакинството не живее на кредит години наред или не харчи спестявания. В Русия малко домакинства имат свободен достъп до кредит, а и акумулираните спестявания не са много. Съответно потреблението би трябвало да е около нивото на дохода. Според данните обаче руските домакинства потребяват около 30 процента повече от това, което им позволяват (декларираните) доходите.

Последствието от въвеждането на плоския данък в Русия е следният: разликата между потреблението и декларирания доход се свива чувствително след 2001 г.поради рязкото покачване на декларирания доход. Авторите провеждат ред статистически тестове, за да установят дали това е резултат от други причини, като например затягането на данъчната администрация. Установяват, че реформите в админстрацията имат малък принос, но в крайна сметка голямата част от намаляването на разликата потребление-деклариран доход идва от това, че домакинствата със сравнително висок доход преценяват, че при новите данъчни ставки е по-добре да декларират по-голяма част от реалните си доходи.

Статията също повдига въпросът дали въвеждането на плоския данък е довел до повишаване на производителността на труда и на доходите, както твърди теорията. За този анализ авторите изследват нивото на потреблението. Презумпцията е, че едно рязко повишаване на реалните доходите би довело до по-голямо потребление на стоки и услуги, освен ако допълнителните доходи не бъдат спестени. След ред емпирични тестове анализът показва, че промяна в реалните доходи почти не е настъпила.

Какво показва всичко това. Първо, въвеждането на плосък данък може да доведе до рязко повишаване на бюджетните приходи, особено ако държавата има проблеми със събирането на данъците. Второ, въвеждането на плосък данък не дава, само по себе си, сериозен тласък на икономиката, поне не в рамките на няколко години.

Въвеждането на плосък данък в много държави е сравнително скорошен феномен, но вече има анализи за неговото въздействие. Няма обаче скорошни случаи за минаване от плосък данък обратно към прогресивен данък, каквото беше наскоро предложението на президента. Съдейки по анализа, описан горе, един от вероятните резултати на такава промяна би бил резкият спад в данъчните приходи, нещо, което не е желателно, особено в този момент. В същото време опасенията за забавяне на икономическия растеж поради по-прогресивен данък не изглеждат оправдани. Това обаче не отчита негативното влияние на несигурността, създадена от често променящо се данъчно законодателство. Защото освен прости данъчните правила трябва да са и предвидими.

* Невен Вълев е доцент по икономика и старши научен сътрудник по "Международни науки" в Georgia State University

**Gorodnichenko, Yuriy, Jorge Martinez-Vasquez and Klara Sabirianova Peter "Myth and Reality of Flat Tax reform: Micro Estimates of Tax Evasion Response and Welfare Effects in Russia" Journal of Political Economy, 17(3) 2009.