🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Светли доходи

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В данъчната политика простите решения са по-добри, особено в държави, където усложняването на процедурите и правилата води предимно до нарушения и корупция. Пример за това е въвеждането на плоския данък върху дохода в ред страни в преход, включително и в България от 2008 г.

На теория...

От теоретична гледна точка предимствата на плоския данък, сравнен с прогресивния, са следните:

Намаляването на данъчната ставка на хора с висок доход води до по-голямо предлагане на труд, повече иновации и покачване на производителността на трудa. Това увеличава икономическия растеж и доходите и съответно бюджетните приходи. Въвеждането на плосък данък често се съпътства от опростяване на калкулацията на дохода, който подлежи на данък. По-ниският и прост данък, наред със стягането на данъчната администрация, води до по-голяма събираемост на данъците, което допълнително повишава приходите в държавния бюджет.

Според някои плоският данък е по-справедлив, понеже взима по равно (в процентно отношение) от всички. От противоположната гледна точка може да се спори, че плоският данък не е разумна политика, защото е добре да има преразпределяне на дохода в едно общество. Противниците на плоския данък се аргументират с това, че е по-добре да се вземат 50 лева данък от богат човек, отколкото от беден човек, защото важността на тези 50 лева е по-малка за богатия (няма да му се наруши стандартът на живот).

Балтийските републики въведоха плосък данък през 90-те години, но интересът в световен мащаб към тази политика се пробуди след въвеждането на този начин на облагане в Русия през 2001 г. И не случайно. Държавните приходи от данъка върху дохода се повишават с 26% при въвеждането му, през 2002 г. те нарастват с още 22%, а през 2003 г. с още 12 процента.

... и на практика

Наскоро публикувана статия от Gorodnichenko, Martinez-Vasquez and Peter** прави анализ на това внушително покачване на бюджетните приходи в Русия, за да прецени дали то е резултат от въвеждането на плоския данък. Наред с данъчните реформи Русия по това време прави промени в приходната администрация с цел повишаването на събираемостта на данъците, а и икономиката расте със силни темпове. Анализът трябва да разграничи влиянието на плоския данък от тези алтернативни причини за повишаването на данъчните приходи. Освен това, дори и да се установи, че въвеждането на плоския данък е допринесло за повишаването на приходите, остава въпросът дали причината е в повишаването на производителността на труда и дохода, както твърди теорията, или в подобряването на събираемостта на данъците.

Всички анализи за събираемостта на данъците са затруднени от това, че няма данни за реалните доходи, които да се съпоставят с декларираните доходи. В няколко държави периодично се създават този тип бази данни, като се набира проверена информация за група хора и се съпоставя с данъчната информация, предоставена от други хора от същата група. Да речем, удостоверява се реалният доход на извадка таксиметрови шофьори и резултатите се съпоставят с декларираните доходи на други таксиметрови шофьори от същия регион. Ако има разлика, тогава това показва криене на доход.

Такива данни обаче няма за Русия. Затова авторите на статията сравняват потреблението на домакинствата с техния деклариран доход. По принцип разликата между потребление и доход трябва да е сравнително малка и да не се променя много във времето. Ако доходът на едно домакинство е, да речем, 1000 лева на месец, тогава то ще потреби примерно 900 лева на месец и ще спести 100. Не може потреблението да е 1500 лева на месец, ако декларираният доход е 1000 лева, освен ако домакинството не живее на кредит години наред или не харчи спестявания. В Русия малко домакинства имат свободен достъп до кредит, а и акумулираните спестявания не са много. Съответно потреблението би трябвало да е около нивото на дохода. Според данните обаче руските домакинства потребяват около 30 процента повече от това, което им позволяват (декларираните) доходите.

Последствието от въвеждането на плоския данък в Русия е следният: разликата между потреблението и декларирания доход се свива чувствително след 2001 г.поради рязкото покачване на декларирания доход. Авторите провеждат ред статистически тестове, за да установят дали това е резултат от други причини, като например затягането на данъчната администрация. Установяват, че реформите в админстрацията имат малък принос, но в крайна сметка голямата част от намаляването на разликата потребление-деклариран доход идва от това, че домакинствата със сравнително висок доход преценяват, че при новите данъчни ставки е по-добре да декларират по-голяма част от реалните си доходи.

Статията също повдига въпросът дали въвеждането на плоския данък е довел до повишаване на производителността на труда и на доходите, както твърди теорията. За този анализ авторите изследват нивото на потреблението. Презумпцията е, че едно рязко повишаване на реалните доходите би довело до по-голямо потребление на стоки и услуги, освен ако допълнителните доходи не бъдат спестени. След ред емпирични тестове анализът показва, че промяна в реалните доходи почти не е настъпила.

Какво показва всичко това. Първо, въвеждането на плосък данък може да доведе до рязко повишаване на бюджетните приходи, особено ако държавата има проблеми със събирането на данъците. Второ, въвеждането на плосък данък не дава, само по себе си, сериозен тласък на икономиката, поне не в рамките на няколко години.

Въвеждането на плосък данък в много държави е сравнително скорошен феномен, но вече има анализи за неговото въздействие. Няма обаче скорошни случаи за минаване от плосък данък обратно към прогресивен данък, каквото беше наскоро предложението на президента. Съдейки по анализа, описан горе, един от вероятните резултати на такава промяна би бил резкият спад в данъчните приходи, нещо, което не е желателно, особено в този момент. В същото време опасенията за забавяне на икономическия растеж поради по-прогресивен данък не изглеждат оправдани. Това обаче не отчита негативното влияние на несигурността, създадена от често променящо се данъчно законодателство. Защото освен прости данъчните правила трябва да са и предвидими.

* Невен Вълев е доцент по икономика и старши научен сътрудник по "Международни науки" в Georgia State University

**Gorodnichenko, Yuriy, Jorge Martinez-Vasquez and Klara Sabirianova Peter "Myth and Reality of Flat Tax reform: Micro Estimates of Tax Evasion Response and Welfare Effects in Russia" Journal of Political Economy, 17(3) 2009.

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    slavi_slavov avatar :-|
    slavi_slavov
    • + 2

    Отлична статия!

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Все още жив
    • + 7

    Всичко в статията е вярно. За да се увеличи събираемостта предлагам да се въведе връщането на 3-5% от ДДС в края на годината на гражданите срещу касовите бележки за направените покупки. Това ще доведе до почти 100% изискване на касови бележки и изветляване на част от икономиката. Сигурен съм, че ефекта ще е събиране на повече ДДС и повече данък печалба и създаване на работни места за оформяне на данъчните декларации

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    митовете за плоския
    • + 1

    Статията се старае да бъде обективна (за разлика от родните "либерални" икономисти). Затова не спестява и разбиването на някои от заблудите за "ползата" от плоския данък:
    1. "анализът показва, че промяна в реалните доходи почти не е настъпила."
    2. "въвеждането на плосък данък не дава, само по себе си, сериозен тласък на икономиката, поне не в рамките на няколко години."

    Още по-неблагоприятен за плоския данък може би да е анализът на следната хипотетична ситуация: дали е по-добре плосък (но със ставка над 10 или 15%)данък или прогресивен, но с ниска (и средна, и пределна) данъчна ставка. Такъв анализ ще е труден поради липса на сравнителни данни за съжаление.

    Също е интересно дали е добре да има или няма необлагаем минимален доход?

    Нередност?
  • 4
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • + 2

    Много зависи от това как се получава дохода.
    Когато той е под формата на заплата, данъка ти го удържат още преди да си го видял, и не можеш да го скриеш, дори да искаш - така е в Америка например, и това важи за всички, освен за нелегалните мексиканци. Колкото и да го вдигат - плащаш, защото не можеш да го скриеш.

    В България обаче голяма част от хората вадят дохода си от бачкане за себе си - дали ще карат такси, дали ще лепят плочки, дали ще въртят гаражно магазинче... При такава форма, трябва накрая на годината да си впишеш сам дохода в данъчната декларация, и да идеш да си платиш данъка - тоест, да предприемеш активно действие тип "ела вълчо, изяж ме". Съответно ситуацията е обратната - колкото и нисък да е данъка, пак имаш стимул да го криеш. Така де, на 1000 лева доход данъка е 100 лева, но защо да ги плащаш, като няма кой да ти ги потърси?

    Това не знам учените как го отчитат в моделите си.

    Нередност?
  • 5
    geoprofi avatar :-|
    Geo
    • + 1

    Прогресивното облагане е глупост. Какво преразпределение на богаството? Чуват ли се хората, които го пишат това какво говорят. Нали преразпределението става на пазарен принцип - работиш повече, даваш повече на обществото и получаваш повече в замяна. Не малка част от което трябва да инвестираш обратно, обикновено, за да се задържиш където си или за да прогресираш. Ако продължаваш да инвестираш правилно и да даваш все повече на обществото, приходите ти ще растат още и ще имаш повече пари за инвестиране. Ако ли не - ще ги загубиш така или иначе. Защо при естественото преразпределение и циркулация трябва да се вкарват изкуствени механизми, които да вървят срещу нея не е ясно...

    Нередност?
Нов коментар