Плоски игри
ГЕРБ отново опипва почвата за увеличаване на данъците. Без реформи темата ще става все по-актуална
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Няколко месеца след като затвориха дебата за по-високо ДДС, управляващите отново отвориха кутията на Пандора, наречена увеличаване на данъци.
"Вероятно ще се наложи вдигането на преките данъци и окончателното решението за това ще бъде взето през есента", каза пред "Дарик радио" председателят на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Така тя публично заяви това, което от определено време не на шега се върти в главите на управляващото мнозинство. Следващата година отново се очертава дефицитна за бюджета, а министрите вече започнаха да дават заявки за по-големи разходи. В същото време голяма част от обещаните структурни реформи, които трябва да облекчат бюджета, се бавят.
Повишаването на данъка върху печалбата или на този върху личните доходи обаче е не само нелогичен (почти нито една страна в ЕС не прибягва към тях), но рискован икономически ход. Премиерът Бойко Борисов бързо спря дебата с лаконичното: "Ако вдигаме данъци, ще се съберем и ще ви кажем."
Битката за овладяване на дефицита през 2011 г. обаче предстои. А изборът е между строга фискална дисциплина и изкушението на отделни министри да се харчи повече, което в крайна сметка ще трябва да се плати точно с увеличаване на данъците.
Лавинообразно
Менда Стоянова обясни, че намалението на вноса и свързаният с това спад на приходите от косвените данъци (акцизи и ДДС) налага промяна във философията им през следващата година. А анализът, който ще се прави през есента, е дали ще трябва да се направи завой, макар и временен, към повишаване на преките данъци, след като в последните години политиката бе насочена към тяхното понижаване за сметка на по-високи косвени (ДДС и акцизи). "Решението дали ще бъдат вдигани данъците ще бъде взето, когато стане ясно дали при тази структура и ниво на данъчната ни система ще можем 2011-2012 г. да покриваме разходите си", обясни тя.
Според представители на ГЕРБ все още не са правени разчети кой данък с колко може да се вдигне. Евентуалните работни варианти са увеличение на ставките на корпоративния и плоския подоходен данък (които в момента са 10%). Или връщане на прогресивното облагане на доходите с въвеждането на още една ставка над определена сума, както и повишаване на данък дивидент.
Изявлението на председателя на бюджетната комисия обаче на този етап е по-скоро опипване на почвата. Финансовият министър Симеон Дянков заяви пред "Капитал", че увеличение на данъците през следващата година няма да има. Няколко дни по-рано той коментира от Брюксел, че "вече има предварителни цифри, които дават възможност да дефицитът да влезе в 3-процентната граница без вдигане на данъците". Източници от неговото ведомство твърдят, че повишението на данъчната тежест за следващата година може и да се избегне, но при строга фискална дисциплина от страна на правителството, съчетана със замразяване на пенсиите и на разходите за заплати. Така бюджетният дефицит през 2011 г. може да се свие до 2.5%, или 1.8 млрд. лв. Другият резерв е в реформите, които към момента са замръзнали на ниво обсъждане.
В средата на седмицата обаче дойде поредният обратен сигнал - социалният министър Тотю Младенов обяви, че през 2011 г. ще има увеличение на пенсиите. И върна дебата в изходна позиция.
Повишаването на данъците обаче е непопулярен политически ход, който едва ли ще бъде простен от избирателите. Още повече че ГЕБР дойде на власт с дясноцентристки обещания за запазване и дори понижаване на данъчната тежест.
Това обаче би бил най-малкият проблем.
Негативните последствия
от по-високите ставки ще са най-вече за икономиката. Като начало – голяма част от доходите, които през последните години излязоха на светло (за което немалка заслуга имат по-ниските данъци, вижте и графиката), отново ще посивеят. Фирмите много лесно ще коригират печалбите си надолу. Ще се съживи и практиката от близкото минало за плащане на част от заплатата в плик. А според доклад на Международния валутен фонд от юни, именно ниските и плоски ставки на корпоративния и подоходния данък са помогнали за изсветляване на икономиката. Като доказателство експертите посочват, че броят на фирмите, които са подали данъчни декларации, нараства с 14% в периода от 2007 (когато корпоративният данък беше намален от 15 на 10%) до 2009 г.
Ниските данъци правят страната ни по-конкурентна в битката за и без това намаляващите чужди инвестиции, а и увеличението им две години след като бяха понижени, внася допълнителна доза несигурност за бизнеса. Преките данъци по принцип намаляват стимулите на предприемачите да поемат риск и тези на хората да работят повече. А вдигането им в момента би било и още един катализатор на безработица, което допълнително ще забави икономиката. Изземването на доход от населението ще свие частното потребление, което за първите три месеца продължава да намалява с около 6% на годишна база. Общият резултат е точно обратния на търсения - още по-малко приходи за бюджета.
А и ако нужните за следващата година фискални постъпления се набавят чрез по-високи данъци, управляващите съвсем ще загубят стимул за реформи. Така данъкоплатците ще продължават да плащат, и то на все по-висока цена, постоянно влошаващите се публични услуги.
Въпрос на приоритети
Затова оттук нататък е важно какви мерки за овладяване на дефицита през следващата година ще се вземат. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" оптималният вариант, при който няма да се задуши ръстът на икономиката, е този, който възприе Великобритания. А там финансовият министър Джордж Осбърн обясни, че в новия бюджет на страната мерките за овладяването на дефицита ще са в съотношение 80% рязане на разходи към 20% покачване на данъци.
Решенията, които българското правителство трябва да вземе през следващите няколко месеца, са ключови. Защото ако дясната ГЕРБ прибегне към чисто леви мерки, каквито са увеличението на разходите и ставките, ще има само проблеми. И за партията, и за икономиката.
Икономиката отново ще влезе в рецесия
Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество"Ако се повишат преките данъци, икономиката ще посивее. Ефектът за фиска ще е дори по-ниска от сегашната събираемост. Както не могат да си събират ДДС-то и акцизите, така няма да могат да събират и преките данъци, ако ги увеличат. Проблемът не е, че се променя структурата на икономиката, а че една част от нея – износът – расте, а друга – частно потребление и инвестиции, се свиват. Няма как управляващите да решат този проблем, ако чрез дефицити и повишени данъци плашат чуждите инвеститори, създават по-голяма безработица и в резултат свиват частното потребление. Евентуално повишаване на преките данъци ще намали и конкурентността на компаниите износителки. Те ще са изправени пред избор – или да уволняват служители, или да вдигат заплати. Икономиката отново ще влезе в рецесия, ще се увеличи и безработицата. Крайният ефект пак ще е по-малко приходи. Изследвания по темата показват, че запълването на бюджетен дефицит чрез увеличение на данъци почти винаги се проваля. Икономиката влиза в рецесия и приходите спадат. Оптималното съотношение на мерките е ¾ да са от съкращаване на разходи и едва ¼ от по-високи данъци.
Усилията трябва да са при събираемостта
Георги Ранчев, управител на Lindner Immobilen ManagementПовишаването на корпоративния данък е доста спорен ход. Скоростта, която беше набрана от бизнеса преди кризата, сега я няма. Понятието печалба ще е пожелателно за много от компаниите през 2010 г. Така че ефектът за бюджета едва ли ще е голям. Повишаването на подоходния данък пък ще се отрази болезнено на голяма част от населението. А и тежестта на този данък в приходната част на бюджета не е значителна.
Като цяло връщането назад по отношение на данъчните ставки ще е рискован политически ход. А и не присъства в управленската програма на ГЕРБ. Няма бизнес, който да подкрепи повишаването на данъците. Ако все пак това е единственият изход, трябва да се прецени дали фокусът да е върху преките или върху косвените данъци. Увеличението на ставката на ДДС обаче ще има негативен дългосрочен ефект върху икономиката, доколкото може да бъде проинфлационен фактор. Според мен усилията трябва да се фокусират върху събираемостта, каквито мерки междувпрочем се наблюдават, и да се търсят скритите резерви там.
Подобен ход ще бъде наказан политически
Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитиеИдеята за увеличаване на данъците е най-неразумното нещо, което съм чувал от управляващото мнозинство. Едно от предимствата на България в международен план е ниските данъци. А на нас са ни нужни точно свежи инвестиции, за да се възстанови ръстът на икономиката. Всеки опит за вдигане на данъците ще бъде наказан веднага и политически. Увеличаването им при това неефективно използване на приходите и при тази ширеща се корупция ще предизвика като ефект посивяване на икономиката. Това би било и признание за несправяне с реформите. Трябва да има мораториум върху корекциите на данъчните и осигурителните ставки оттук нататък. В момента сме стигнали оптималния им размер и трябва да се мисли за оптимизация на публични средства и тяхното най-ефективно използване. В останалите страни данъчната система е различна, данъчната основа също, както и културата на плащане и на изразходване на публичните средства. Така че сравненията с тях не са коректни. А и в дългосрочен план – ако не оптимизираме разходите си, до няколко години отново ще се върнем на дебата за увеличаване на данъците.
Няма да се постигне желаният ефект
Константин Велев, изпълнителен директор на "Дженерали застраховане"Много чуждестранни инвестиции, включително в нашия сектор, бяха направени заради благоприятната данъчна среда. Ако тя започне да се влошава, никой не може да предвиди какви ще бъдат последствията. Могат да бъдат намаляване на инвестициите в сектора и от целта връзване на бюджета да се стигне до стагниране на икономиката и невъзможност да се увеличат приходите. Ако спадът на икономиката продължи, от гледна точка на бюджета няма да има значение с колко са се увеличили данъците, защото няма да има постъпления.
Само като погледнем показателите на пазара на общо застраховане, при ръст между 15 и 22% през предишните години сега има застой. Аз лично смятам, че застрахователната общност няма как да подкрепи идеята за увеличаване на прекия данък, още повече че точно при нас рефлектира една от секторните антикризисни мерки на правителството, която по същество представлява косвен данък. Това също трябва да се отчете и да се вземе предвид при евентуално увеличение на данъците.
13 коментара
Това българско правителство е шампион в стремежа си да достигне нивото си на некомпетентност... Хем не знаят какво правят,
хем го правят зле!
Какво значи "без реформи", Капитал?! Я направете едно интервю с ББ, да ви разясни колко много реформи е направил, прави и ще направи.
До коментар [#3] от "mnodulgaregforma":
И ще го помят с добро и булки ще се по.... само като му името чуват :)
Приходите в бюджета могат да се увеличат, като се даде шанс на икономиката да работи. Не можеш да кажеш на бизнеса няма да ти платя, или ще ти платя 90%, да забавяш ДДС; когато бизнесът се оплаква, да му му изпратиш всички контролни органи и да очакваш увеличение на приходите. Повишаването на данъците ще има три сигурни ефекта – увеличаване на сивата икономика, доизгонване на чуждите инвеститори и намаляване на икономическия растеж.
Бяха изпуснати много възможности от Симеон Дянков в края на миналата година,а и през 2010 до този момент.
http://yphalachev.blogspot.com/2010/06/blog-post_2
1.: neobiasnim
Неутрално 2721:3020 юни, 2010 Отговор
Правителството се справя успешно във време на криза, което признаха и от МВФ. Увеличаването на данъци е мярка, която ще се коментира след месеци и пак не изглежда вероятно да бъде реализирана. Запазването им през следващата година ще бъде директен знак към чуждестранните инвеститори и местните имащи, че ситуацията е стабилна и може да се инвестира спокойно. Всичко това, съчетано с реформа в съдебната система, която е тръгнала и скоро ще се реализира, гарантира едно по-светло бъдеще за страната ни. Деградивните и апатични коментари отдавна не са на мода и моля критикарите за повече аргументираност.
Be smart, don't be a retard!
2.: Боги
Любопитно 5522:3820 юни, 2010 Отговор
До коментар [#42] от "woodshed":
успокой се, това е нормално така е в демократичните държави - важните идеи и решения се обсъждат и всеки си казва думата преди да се приемат ... а не излиза някой захаросан номенклатурчик от ВС на БКП пред нацията и да казва - ще лапате и ще се потапяте, другари - действайте
така, че по-скоро си мисли каква ти е позицията, кое е най-добре за теб лично и за държавата, вместо да се вайкаш ...
два незабравими шлагера - приземяване, приземяване, приземяване и партизан за бой се стяга: www.vbox7.com/play:1356c939 | www.youtube.com/watch?v=REPbxIYDHKs
3.: Graf
Неутрално 15106:3521 юни, 2010 Отговор
До коментар [#33] от "Цецо":
Поздравления.
До твоя постинг нито един от "умниците" не обръща внимание на откровенното малоумие.
Менда да се изпрати обратно у ВУЗ-о, който и е дал диплом. Вносът не е част от БВП на страната. Даже се изважда от резултатите. Ето я формулката: GDP = private consumption + gross investment + government spending + (exports − imports). Та пред това "imports" стои един голяяям минус. Вносът е важен за фиска, защото се облага с ДДС. И оказва отрицателно влияние върху крайния резултат на БВП. Ама Менда това го е пропуснала в училище.
В другата част Менда е права. Нещо е започнало да щрака из главите на някои хора. До 2008 година икономиката е импортна. Вносът надвишава износът, а дефицитът по текущата сметка се покрива от ПЧИ. Ако заложим политическа цел, че България ще се развива като Германия - като експортно ориентирана държава то трябва да променим и данъчната философия. Защото експортът взима от данъчните приходи, а не дава. Виещите идиоти тук даже не си дават сметката, че при 10% плосък корпоративен данък и възстановено ДДС от 20% всеки данакоплатец финансира експортната ни промишленост(по-рядко) и търговците които осъществяват износа(по-често) през бюджета. Очастностяване на ползите и обоществяване на разходите...
Я да видим сега структурата на експорта. Упссс... Метали, преработени горива, полуфабрикати и суровини.. Наливаме от нашите данъци пари на Дънди Прешъс Металс Инк, Солвей, търговци на жито(ТИМ), търговци на горива(Лукойл), а пари за болници и училища няма..
Както много пъти съм казал, местните аборигени си заслужават съдбата. Заради тоталното им невежество и глупост.
4.: 1_naum
Неутрално 17311:4121 юни, 2010
Отговор
Естествено, че Graf е прав
Отдавна си го говорим това. Който и да управлява сега и в близко бъдеще трябва да знае, че еуфорията от 2005-2007 г. няма да се върне в следващите десетина години и пълненето на бюджета от ДДС върху отрицателното ни търговско салдо също няма как да се случи. Именно тази промяна в структурата на икономиката отговаря на тънкия ехиден въпрос на БСП-то (без Орешарски обаче) как така БВП ще расте, а бюджетните приходи не. Ами така, БВП ще расте на база износ и леко постепенно увеличение на вътрешното потребление. И трябва да се молим, както каза Graf миналия път по темеат, ако има увлеичение на вноса то да е от внос на инвестиционни стоки.
В крайна сметка смятам, че плоския данък си изигра ролята и е крайно наложително да се премине към прогресивна скала за облагане на доходите и да се вдигне с 2-3% корпоративния данък. Няма да отблъснем инвеститорите с това, особено ако междувременно въведем повечко ред в държавата.
А скалите на ДОД могат да са такива, че почти да не засегнат основната маса от доходите. 10% остава за доходи до 1500 лв.
Обаче, депутати, министри, реститути, адвокати, съдии и т.н. минават на 12% и нагоре. Е те затова трудно ще мине връщането на прогресивния данък
5.: 1_naum
Неутрално 19313:56
21 юни, 2010 Отговор
dissident, кака ти Менда очевидно е сбъркала, но ако помислим малко, ще се досетим какво е искала да каже. А е искала да каже, че ръста на БВП е бил резултат от чуждестранни ИНВЕСТИЦИИ натрупани за периода до 2008 г. които обаче имат своя "вносен компонент", който от своя страна е пълнил бюджета с ДДС. Подемът през този период беше свързан и с кредитния бум. Раздаването на евтини кредити повдигна до небивали висоти покупателната способност на българина и той забрави от къде иде и къде отива. Даже да нямаше криза в момента, пак би трябвало да има свиване на потреблението - веднъж, защото някакви потребности (дом, кола, плазма) вече са задоволени и втори път, защото погасяването на кредитите свива покупателната способност. Просто всички ние, да не говорим за правителството тотално се объркахме от този преход от невиждано за българина благоденствие, към рязък спад дължащ се на световната икономическа криза. Няма как просто трябва да го осъзнаем като ирландците и даже испанците.
А всичко това няма нищо общо със съкращаване на държавните раходи и провеждане на основните реформи. С криза или без те трябва да се проведат. Кризата само помага
Здравейте, извинявам се, че (пак:) копи-пействам труда на колегите, но съм си направил труда да прочета форума на "Дневник" (http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/06/20/920034_g
Поздрави
Да наложат плащанията над 2000 да са по банков или електронен път и няма да има нужда от увеличаване на данъците. Даже току виж ще се окаже, че могат да се намалят. Просто в момента сигурно 50% от оборотите не се облагат, щото са в брой.
Всъщност ДОД е 10%, но има и още 2 данъка - 30% пенсионни осигуровки/направо са си данък щото не получаваш нищо за тях в момента, а и няма никаква гаранция, че като дойде времето човекът да се пенсионира, ще получи пенсия според вноските си/ После има едни здравни осигуровки 8% ... та дотук около 48% пряко данъчно облагане. Та кой каза че данъците в България са ниски? От тук насетне започват косвените данъци 20% ддс от всичко което купуваш.. и акцизи например левче от всеки литър бензин..
Та данъчната тежест в България въобще не е малка при положение, че насреща почти нищо не се получава. Само събраните пари се разпределят между лакомите чиновници и техните роднини и бизнес партьори.
Според Директива /2009/138/ ЕС, чл.157, всеки застрахователен договор подлежи единствено и само на косвени данъци и такси върху застрахователните премии в държавата-членка, в която е разположен рискът или в държавата-членка, в която е покрито задължението.
Данъкът 2% върху застрахователните премии, който правителството взе решение да въведе е точно такъв косвен данък и това не противоречи на практиката в ЕС.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.