Операция "Разбъркване"

Той трябваше да е

Черешката на промяната

в митниците. Идеята на този избор беше той да стане по прозрачен начин и така новите ръководства на РМД-ата да получат кредит на обществено доверие.

Конкурсът включваше защита на писмена концепция, с която кандидатите да обяснят каква ще е ролята на съответното РМД, а след това – интервю. Победителите щяха да получат 695 лева месечна заплата плюс не особено големи бонуси. Въпреки ниското заплащане до 30 октомври заявки за участие подадоха около 40 кандидати.

Някои от имената веднага бяха свързани в медийни публикации с определени прякори. Иван Кожухаров например, бивш зам.-шеф на митницата на Калотина, уволнен по времето на Христо Кулишев, бе припознат от медиите като Пингвина. Той е един от митничарите, за чието имотно състояние се говореше много - на негово разположение били яхта, луксозна къща на името на жената, с която живее, и скъпи коли - всичко това без яснота за декларирани странични доходи. Кожухаров е кандидатствал по документи и за петте РМД-та. С прякора Митьо Милионера медии свързваха името на Димитър Аврамов, и.д. директор на РМД -  Пловдив, чието имотно състояние също беше коментирано в медиите. По принцип ръководството на Агенция "Митници" може да поиска от Националната агенция по приходите (НАП) проверка на всички кандидати за данъчни нарушения или задължения. Данъчни служители твърдят, че такава не им е искана. Няма и информация и някой от претендентите да е проверяван от НАП за несъответствие между декларирани доходи и притежавано имущество.

Кандидатите, с които се свърза "Капитал", отказаха коментари около конкурса с аргумента, че все още не са ясни резултатите.

По неофициална информация обаче вече са избрани печелившите.

Според предварителната ни информация три от РМД-ата – Пловдив, София и Варна, запазват досегашните си шефове - Павел Тонев, Николай Шушков и Павел Тодоров. Изключенията са в Бургас, където се лансира името на Валери Стефанов (досегашен заместник-директор на РМД-то) и в Русе, където за сигурен победител се сочи Венцислав Халаджов. Последният е преминал през различни нива в йерархията на системата, напуснал я е по времето на Асен Асенов и се е върнал отново след това.

И точно когато конкурсът завърши, се заговори, че всъщност РМД-та няма да има. Премахването им щяло да доведе до нова, по-централизирана структура на управление в агенцията. Това заявиха пред "Капитал" правителствени източници, пожелали анонимност.

Ще ги има, няма да ги има

Аргументите са, че тези структури не са успели да изпълнят предназначението си: вместо да са координатори, са се превърнали в пощенски кутии, които не взимат решения, не поемат отговорност, а само препращат казусите до ръководството в митниците. Ако закриването се случи, част от администрацията, която сега е съсредоточена в петте РМД-та, ще премине в централното управление на агенцията, друга ще се пренасочи към митниците (които след реформата трябва да се намалят от 17 на 9). Това ще направи структурата на управление на агенцията по-централизирана, явно с идея за по-твърд подход на управление.

Според защитници на статуквото обаче в момента в РМД-ата се извършва обжалването на актове и се извършват проверки, а администрацията е по-близко до бизнеса. Аргументите на реформаторите са, че това просто създава предпоставки за по-голяма корупция.

Все още не е ясно как ще се подходи и към спечелилите конкурсите, ако РМД-ата отидат в небитието. Единият вариант е те да бъдат назначени и да се явят на практика "ликвидатори" на РМД-ата, които да извършат преструктурирането, а след това да им бъдат предложени други длъжности. Другият – назначаването им да се проточи във времето, докато не се гласуват промените в Закона за митниците, които според правителствени източници вече са внесени в Министерския съвет.

 Борба до дупка

По така започналата реформа се изказват и доста скептици. Важното е да не се излъчват разнопосочни сигнали, които да се отразят на събираемостта. Всеки стрес в системата влияе върху мотивацията на служителите. Събираемостта и без това пада заради кризата. Към 26 ноемрви общият спад на приходите на митниците спрямо същия период на миналата година е 24% (виж таблиците). Все още не е ясно и дали и какви резултати дават вече обявените мерки за борба със сивата икономика при горивата и алкохолите. Например спадът при събираемостта на акцизи от алкохол към октомври е около 30%. Според Агенция "Митници" обаче само допреди няколко месеца спадът е бил още по-голям – около 37%. Според финансовият министър Симеон Дянков борбата със сивата икономика продължава.

"Няма да се изморим, организираме и правим обучение на още около 400 души, които ще влязат като допълнение и подмяна по митническите пунктове. Готови сме да покажем на нелегалния бизнес, че или трябва да излезе от България, или да стане легален", каза той.

Ясно е, че промяна в системата трябва да има и тя не става бързо. Доколкото реформите в митниците не са свършили, не може да се даде и окончателна оценка за крайния резултат. Тепърва ще стане ясно дали висшия мениджмънт ще успее да управлява системата така, че борбата със сивия сектор да е успешна (това също не става за няколко месеца). Както и да затегне контрола и да подобри събираемостта, без да се вреди и на изрядния бизнес.

По темата работи и Стефан Антонов от "Дневник"

Фотограф : асен тонев

Автор : Капитал Преглед на оригинала