Икономиката минава на въглеродна диета
България подкрепи eвропозицията за 30% намаляване на парниковите емисии
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Звучи леко абсурдно, но съществува тясна връзка между глобалния процес на климатичните промени и локалното явление панелни комплекси в България.
Ако бъде саниран целият панелен фонд в страната, ще отпадне нуждата от 5000 мегавата енергийна мощност, показват експертните оценки. Това ще спести разходи за строителството на нови централи, а най-замърсяващите ще могат да се затворят безболезнено. Ще намалеят значително и въглеродни емисии, които пък се смятат за главния виновник за глобалното затопляне.
Връзката между потреблението на енергия и емисиите на парникови газове е отдавна известна и логично стана фокус на започналите тази седмица преговори в Копенхаген за новото климатично споразумение, което трябва да наследи изтичащия през 2012 г. Протокол от Киото. Като член на Европейския съюз България вече е задължена да намали с 20% емисиите си на парникови газове до 2020 г. – достатъчно амбициозна за една бедна страна цел, която обаче след преговорите може да набъбне още. Правителството в София, както и останалите 26 членки на общността, през тази седмица даде мандат за обща позиция на преговорите да вдигне европейската "миза" за редукция на 30%. Това съобщи министърът на околната среда и водите Нона Караджова на конференция, на която беше обявена политическата воля на правителството да постави икономиката на въглеродна диета.
Условието е по-богатите държави като САЩ, Канада, Япония, Австралия, да поемат съизмерим ангажимент – поне 25% намаляване на емисиите си, а бързо развиващите се икономики като Китай и Индия, да ги свият с 15-30%. От по-изоставащите страни Европа за начало ще изисква само да подготвят свои стратегии за намаляването на парниковите газове.
Принципът на тоягата и моркова
Намаляването на парниковите емисии ще става в две направления – повишаване на енергийната ефективност в промишлеността, сградите и транспорта и форсиране на производството на енергия от възобновяеми източници.
Основната тежест ще падне върху бизнеса, който в бъдеще ще има конкретни въглеродни ограничения и ще трябва да купува разрешителни за емисии. Но принос в намаляването на парниковата активност на страната ще има и всеки гражданин, заяви министърът на околната среда Нона Караджова. Държавата пък ще има отговорността да осигури необходимите условия и стимули това да се случи. Предприятията ще трябва да купуват повече разрешителни за емисии след 2012 г., но пък ще могат да получават държавна помощ за намаляване на парниковата си активност, обясни Караджова. Квотите няма да се разпределят безплатно на предприятията, а ще се продават на търгове от държавата и част от събраните от заводите пари ще се връщат в тях под формата на инвестиции в понижаване на енергийния и въглеродния интензитет. Проектите за енергийна ефективност в индустрията ще могат да ползват държавна подкрепа – до 40% за големите и до 80% за малките и средните предприятия, каза Караджова. За проектите за енергийна ефективност в старите жилища и в предприятията са предвидени и субсидии по две от оперативните програми - "Конкурентоспособност" и "Регионално развитие", припомни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Киото-стимули за енергоспестяване
Близо 2.5 милиарда евро ще струва санирането на панелните жилища, пресметна той. Приблизително толкова е стойността на неизползваните до момента разрешителни за парникови газове на България по Протокола от Киото. В момента държавата планира да започне продажба на Киото-квотите и ако тя се осъществи, част от парите ще отидат за обновяване на енергопрахосващите панелки. Това е една от мерките на правителството във връзка с новите "економически" предизвикателства пред държавата.
По думите на екоминистъра страната ни може да продаде своите спестени газове още през следващата година. Водят се интензивни преговори с купувачи, от които конкретен резултат се очаква през март-април 2010 г. Ако все пак останат непродадени разрешителни, България, както и други седем европейски страни от бившия социалистически лагер, настоява за възможността да прехвърли част от тях в периода след 2012 г. Това е записано и в официалната позиция на страната за преговорите, одобрена тази седмица от Министерския съвет. След 2012 г. за индустрията в Европа се предвиждат далеч по-малко безплатни разрешителни и осемте страни държат поне част от тези квоти, икономисани заради икономическия срив след промените в Източна Европа, да им бъдат банкирани.
Преходът към нисковъглеродна икономика в България вече е започнал, и сега "забиваме колчето, от което ще се мерят постиженията", заяви министър Трайков. Първите сигнали от правителството в тази посока са обещаващи. Дали е така ще се разбере още при първото мерене след старта на инициативата.
2 коментара
Още една схема за принуждаване на бизнеса да прави капиталовложения, общо взето почти безсмислено. Независимо от обявеното от Грийн пийс единомислие на учените по въпроса, все още се намират доста учени, които смятат, че човешката дейност почти не влияе на процеса на затопляне и това по-скоро се дължи на дългосрочни естествени процеси. Нещо подобно се случи и с прословутата озонова дупка. Дано не се получи като с приказката за лъжливото овчарче и когато наистина има нужда, хората по света вече да не вярват и наистина на пострадат. Инвестиците в тази област носят печалба само на енергийното лоби, тъй като запазва печалбите им и не ги задължава да изграждат нова инфраструктура. Защо първо не ги принудят да намалят загубите си в мрежите поне с 15% и тогава нас да ни карат да си санираме сградите и да си купуваме двойно по-скъпи уреди от клас АА. Отделно държавата да ни "подпомага" само ако сме теглили заем от банка и то толкова, колкото да си платим част от ГПР. Глупости на търкалета. Гледайте Нешънъл Джиографик и ще ви се прояснят много неща.
Енергийната ефективност е хубаво нещо. Казвам го от личен опит.
Но какво прави екоминистерството? Държавата е голямо сметище, навсякъде боклуци, найлони, пластмасови и стъклени бутилки, стари автомобилни гуми, строителни отпадъци. Найлоните и пластмасата може да се рециклират, има технологии за оплзотворяване на старите гуми. Нищо такова не се случва в България. Събира се някаква продуктова такса, но къде отива тя? Защо цената на една пластмасова бутилка не е 1,5 лв, както е в Германия? Защо една стара гума да не се изкупува за 10 лв? Защо килограм стари найлони не струват 2 лв?
Ако това е така, ако се приложат крути мерки, мургавите антисоциални неграмотници ще спрат да крадат кабели, мантинели и капаците на уличните шахти, ще спрат със смрадливите клади от стари гуми и ще започнат да събират рапръснатият орпадък.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.