Джеймс Уорлик: България сама да прецени какво е в неин интерес

Ако важните принципи са прозрачност на енергийните договори и диверсификация не само на източниците, но и на трасетата за доставки на енергия, кой от двата проекта за газопроводи - "Южен поток" или "Набуко", отговаря на тези критерии? В интерес на България е да осигури разнообразяване на източниците. А и не само на България, защото решенията, които взема тя, ще засегнат целия регион. В енергетиката, където става въпрос за много пари, решенията често не се вземат прозрачно. Затова българското правителство заслужава поздравления, че работи с организации като "Трансперънси интернешънъл" и "Инициатива за прозрачност в добивната промишленост" (EITI). Енергийните проекти трябва да бъдат претегляни през призмата на прозрачността и диверсификацията. София вече показа много силен ангажимент към "Набуко". Проектът напредва добре, но са въвлечени много държави и много участници. Все още има редица въпроси, които тепърва трябва да бъдат разрешени, например спорът между Турция и Азербайджан за газовите доставки. Нормално е при изграждането на един толкова важен проект да изскачат такива въпроси. Трябва да продължават разговорите в Брюксел за следващите стъпки по "Набуко". Трябва да има разговори и тук, в региона на Централна и Източна Европа. Всичко това се случва, но признавам, че процесът е бавен.

При тази скорост и нерешените още проблеми с финансирането и снабдяването с газ на "Набуко", оптимист ли сте за този проект?

Да, защото има съгласие сред страните в региона, че "Набуко" е жизненоважен за енергийната им сигурност. Добре е да се проучват алтернативи в допълнение към "Набуко", но той е критично важна част от енергийната инфраструктура на Централна и Източна Европа.

Казахте наскоро, че няма да искате от България да избира между Москва и Вашингтон. Това означава ли, че може да имаме едновременно, от една страна - АЕЦ "Белене", финансирана с руски заем, и от друга - американски военни бази и евентуално противоракетен щит на НАТО?

Тези въпроси не са свързани по никакъв начин. Българското правителство трябва да прецени много внимателно за АЕЦ "Белене", да види какви са икономическите предимства и недостатъци и да стигне до свое собствено решение. Същото важи и по темата за сигурността. България трябва да прецени какво е в неин интерес, какво е в интерес на НАТО и да вземе собствено решение. САЩ биха искали да са част от диалога по всички тези въпроси.

Включително за АЕЦ "Белене"?

Ако САЩ могат да помогнат с експертиза по енергийни въпроси, сме готови да го направим. И не казвам това от някакъв комерсиален интерес, а защото България и САЩ са партньори и като част от това партньорство можем да си говорим честно по много теми - например дали има енергийна сигурност или върховенство на закона.

Очаквахте ли такава остра реакция от Русия за евентуалното участие на България и Румъния в противоракетния щит?

Искам да е съвсем ясно, че в момента не се водят преговори между България и САЩ за щита. Ако някой е останал с впечатление, че има някакви тайни разговори - това просто не е така.

Това прави реакцията на Москва още по-необяснима.

Изненадваща е, но трябва да питате руснаците защо реагираха така. Москва получи уверения от Вашингтон, че не се водят такива преговори.

Това се случва в момент, когато САЩ и Русия претоварят за нов договор за съкращаване на стратегическото им въоръжение, който да замени СТАРТ. Руски коментатори намекнаха, че има връзка между това и руската нервност към България и Румъния за щита.

Не искам да интерпретирам руските действия. Вашингтон и Москва работят заедно и много резултатно по СТАРТ и сме съвсем близо до споразумение. Сътрудничим си с Русия и в други сфери, които допреди няколко години бяха проблемни, като например Афганистан. Това, разбира се, не означава, че винаги сме съгласни едни с други, но има нов тон в отношенията.

От българското правителство ли трябва да дойде инициативата за включване в щита? Така ли се случи в Румъния?

Не мога да говоря за Румъния, но както Вашингтон разясни, въпросът за българското участие е отворен. Това е решение, което трябва да бъде взето от правителството в София. Всичко е на много предварителен етап и е твърде рано да кажем "да" за България или "не" за България. И нека бъде ясно – това не е въпрос, по който отправяме искане към българското правителство.

Бяхте първият посланик, който поздрави правителството за акция "Октопод". Виждате ли я като сигнал за решителност за справяне с организираната престъпност и корупцията?

Да, мисля, че е много положителна стъпка, но е само една стъпка. Правителството трябва да покаже устойчив ангажимент към върховенството на закона и това включва предприемане на действия срещу корупцията и организираната престъпност.

Какви трябва да са следващите стъпки в тази посока и очаквате ли присъди?

Предполагам, че следващите действия трябва да са в съда. Изглежда, правителството вярва, че има достатъчно доказателства да задържи тези хора в затвора и след това да ги прати в съда.

Един от задържаните - Алексей Петров, беше съветник в ДАНС, сега е обвиняем за сериозни престъпления. Какво говори това за разделителната линия между държавност и престъпност и за имиджа на ДАНС?

Не мога да говоря за ДАНС в миналото, но се срещнах със сегашния й председател Цветлин Йовчев, който е много отдаден на работата си в агенцията и иска тя да е възможно най-професионална. Бях окуражен да чуя това от него, защото е важно ДАНС да бъде ключова част службите за сигурност и правоохраняване в България.

Ако хора като него работят в тази агенция, тя трудно може да се ползва с доверие и в България, и сред партньорите й в Европа и САЩ...

Не съм съгласен. Разбира се, не знам за вътрешните проблеми на ДАНС, но след срещата с г-н Йовчев и заместниците му имам голямо доверие в тях. Вярвам, че моите колеги от други държави споделят това мнение и имат доверие както в него, така и в ДАНС като организация.

Предизвикахте доста разгорещени реакции с позицията си в защита на биотехнологиите и ГМО. Съжалявате ли, че влязохте в тази чувствителна тема?

Решението как да се регулират ГМО ще се вземе от българското правителство и аз нямам никакво желание да се намесвам в процеса на вземане на това решение. Но САЩ имат мнение и то е, че не само в България, но и по света политиката по отношение на ГМО и биотехнологиите трябва да е базирана на науката, а не на емоции. Това е единственото ми послание – вижте научната основа и вземете решение на тази база.