Джеймс Уорлик: Атаките срещу мен идват от крайната десница и крайната левица

Това е традиция, американските посланици в София винаги са били активни и са изразявали мнение по много въпроси. Вие правите същото, но имате ли някакви съмнения дали това е правилното поведение?

Нямам за цел да се меся в решения, които трябва да се взимат от българското правителство. Но когато говоря по някоя тема, това помага да се стимулира дискусия. Това са въпроси, които не са важни само за България, например върховенство на закона, енергийната сигурност - те са от значение за региона, за Европа и за САЩ. Не е моя работа да взимам решения, но ако мога да помогна да се случи дебат в България по тях, това е част от моята работа.

Срещу вас имаше лични атаки от страна на някои български политици. Как си го обяснявате?

Те идват или от крайната десница или от крайната левица.

Някои бяха от по-утвърдената левица, БСП например.

Аз съм публична фигура и говоря открито. Очаквам някои от нещата, които казвам, да се приемат противоречиво и приветствам това. Не смятам, че личните атаки са продуктивни и имат роля в една съвременна демокрация. Но, мисля,  конструктивното несъгласие и оспорване на нечия позиция са здравословни.

В някои медии също имаше доста лични атаки срещу вас.

Медиите гонят рейтинги и тиражи. Те вярват, че този вид лични нападки привлича читатели. Ако погледнете зад тези истории и инсинуации, ще видите, че те нямат никакво основание. Някои от тях са абсолютно измислени, но не мога да спекулирам защо се правят.

Дали обяснението може да се търси в някои особености на медийната среда в България? Вие самият сте говорили за нуждата от повече прозрачност на собствеността в медиите.

Не искам да правя директна връзка между атаките срещу мен и състоянието на медиите. Но определено има основания за тревога. Голяма част от медиите в България се озоваха в ръцете на малък кръг хора. Важно е да има независими медии, които отразяват всички гледни точки и в които журналистите могат да пишат свободно, а не под диктовката на редактори, които да им определят темите. Докладите на "Фрийдъм хаус" констатират, че има проблеми със свободата на медиите в България.

Вие сте нетипичен посланик - някак по-светски, не само заради участието ви в тв сериал. Мислите ли, че този нов тип дипломация дава добри резултати?

Дипломацията днес трябва да се упражнява по различни начини. Тя не е само висша политика и икономика, но и образование, изкуство, музика, история и всички неща, които трябва да са част от диалога между САЩ и България. Често казвам, че не съм посланик само на американското правителство пред българското правителство. Аз съм посланик на американския народ пред българския народ. И искам да достигна до всички българи, не само до министрите и политиците. Например в Twitter много от последователите ми са млади хора, между 18 и 35 години, които вероятно не четат вестници. Пътувам често из страната и се опитвам да се срещна с възможно най-много хора.

От години в докладите за България на Държавния департамент се говори едно и също - за корупция и организирана престъпност. Защо според вас нещата не се променят, какво пречи?

Има напредък, но той е труден. Корупцията в България още е проблем, тя е ендемична и трябва да има системни усилия за изкореняването й и за борбата с организираната престъпност. Окуражен съм от някои неща, например арестите на митничари на граничния пункт Капитан Андреево. На наркотичния фронт - тези дни видяхме задържането на голяма международна фигура, Брендо. Той мислеше, че може да живее в България и да е недосегаем. А също и случаят с Гриша Ганчев. Това са важни хора, които в миналото са си мислели, че са над закона.

Имаше коментари, че цялата тази активност, случайно или не, се случва точно преди доклада на ЕК.

Вижте, цялата система трябва да работи. Само арестите не са достатъчни, прокурорите трябва да представят силни доказателства и, разбира се, съдиите трябва да са честни и професионални. А виновните трябва да получат присъди.

Вие сте сред активните поддръжници на закона за т. нар. гражданска конфискация. Имате ли някакви съмнения, че той може да се окаже заплаха за основни човешки права, каквито коментари има?

Преди нечии активи да бъдат дори докоснати, това да мине през съд, пред който да бъдат представени доказателства. Опитът от други държави, където има подобни закони, показва, че индивидуалните права са защитени. Българите, които са се сдобили законно със собствеността си, не бива да се тревожат. Но ако имате красива вила на Черноморието и никакви видими източници на доходи, тогава трябва да се притеснявате. И ако съдът забележи това, трябва да замрази активите ви. След това ще има съдебен процес, който да установи дали сте виновен и трябва да отнеме активите ви, или сте невинен и те ще бъдат размразени.

Разбира се, всеки закон е толкова добър, колкото хората, които го прилагат. Надеждата ми е, че той ще се прилага правилно и отговорно и правата на всички ще бъдат защитени. Конфискуването на незаконно придобито имущество е ключов инструмент в битката с организираната престъпност.  САЩ, Великобритания, Германия и други държави, където има подобни закони, откриха, че те са незаменими. И тук също ще е така.

Проблемът е, че единствената гаранция е съдът. А едно от вашите най-емблематични изказвания е за двете съдебни системи, които съществуват в България - една за богатите и друга за бедните. Доколко сигурна е тогава тази защита?

Когато говорим за върховенство на закона, това означава всички - съдии, прокурори, полиция, да работят или системата се срива. И отнемането на имущество не е изключение - ако системата е счупена, законът няма да работи. Но България трябва да има добри закони. И да ги прилага, разбира се, но първата стъпка е приемането им. В случая със закона за конфискацията, това е голямо предизвикателство за правителството. Следващата стъпка е изборът през есента на комисия за установяване на незаконно придобито имущество и се надяваме, че хората в нея и нейният председател ще са независими и ще прилагат добре закона.

Мислите ли, че вашата роля в дебата за шистовия газ допринесе по някакъв начин тази тема да стане толкова взривоопасна в България?

По отношение на шистовия газ околната среда е на първо място. Никой не иска красивата природа на България да пострада. Хубаво е да има честен разговор за бъдещето на шистовия газ и той да е на научна основа, а не на емоционална. Аз всъщност много рядко говоря по тази тема и донякъде съжалявам, че през последната година нямаше такъв тип дебат, какъвто се случва сега. Той е разумен, хората представят аргументите за и против. Те се обмислят внимателно и накрая България ще вземе решение дали да прави проучвания и евентуално добив. Моето лично мнение е, че ако бях българин, щях да искам да зная има ли тук шистов газ или не. Комерсиалното му разработване в България е отдалечено на десетилетия и има много време за дискусии. 

Видяхме, че и други страни, като Румъния например, преосмислиха отношението си към шистовия газ и натиснаха спирачката. Като цяло в Европа отношението е по-различно, отколкото в САЩ. Защо е така?

Тук това е много емоционален въпрос. Важно е да погледнем към науката. Никой не твърди, че шистовият газ е 100% сигурен. Никой не твърди също и че ядрената енергетика е 100% сигурна. Но в България атомните централи са добре регулирани и контролирани хората тук като цяло приемат, че ядрената енергия е сигурна. Въпросът е може ли да се направи същото със шистовия газ. И дали ако е правилно регулиран и контролиран, той може да бъде бъде евтин и надежден източник на енергия за бъдещето.

Всички американски представители, които идват тук, повтарят мантрата за енергийната диверсификация. На теория звучи добре, но на практика се оказва, че България няма много опции - няма как да купува газ директно от Азербайджан, Турция не иска да строи газов интерконектор и т.н. Как да се случи тази диверсификация?

Не съм съвсем съгласен, България има варианти. За съжаление те отнемат много време. Развивате газови интерконектори с Гърция, с Румъния. Турция се е съгласила по принцип да има такъв, но това са въпроси от силно технологичен характер и няма как да станат бързо. Не е просто да щракнете с пръсти и да имате 100-километров интерконектор с друга страна.

Защо според вас се стигна до смъртта на проекта за газопровод "Набуко" въпреки заявената подкрепа за него от ЕС и САЩ?

Решението за "Набуко" трябва да се вземе от редица държави в Европа. Но въпросът не е само за този проект, а в по-широк смисъл за т.нар. Южен коридор - как ще изглежда той, докъде ще стига и откъде ще идва газът. Има алтернативи на "Набуко" и те се обсъждат. Интересът на САЩ е енергийната независимост и сигурност на Централна и Източна Европа и Южният коридор е важен за това.