Мая Цонева: Бих излязла в неплатен отпуск, за да ме разследват, но резултатите да бъдат обявени публично

Срещаме се

с Цонева в кабинета й на втория етаж на Съдебната палата в София. Уговорката е ясна – тя няма да коментира постановеното определение по операция "Октопод", защото "съдиите говорят с актовете си". Факт е, че както в Софийския градски съд, така и в апелативния решението беше качено в интернет.

Съдия Цонева прелиства дело, което съставът, който председателства, ще разглежда на следващия ден. Явно не иска процесът да се отлага и пита съдебните секретари дали конкретен проблемен свидетел е редовно призован. Започваме разговора с въпрос за натиска върху съда, особено когато разглежда дело от обществен интерес:

"Какво значи дело с обществен интерес? Кой определя този обществен интерес? И защо делото Х да е по-важно от делото Y. Зад всяко от тях стоят човешки съдби - на пострадалия, на подсъдимия на техните близки." По думите й за един съдия е изключително важно да се абстрахира от външния натиск - "недопустимо е едно дело да бъде неглижирано за сметка на друго". В същото време тя признава, че "невинаги съдът обаче успява да се абстрахира от общественото внимание" Обяснението й е, че съдиите "все пак са живи хора".

За 16 години като съдия Мая Цонева е разбрала, че едно шумно и медийно дело, може да се окаже "доста по-просто от правна гледна точка" oт някое на пръв поглед дребно и незначимо: "Представете си едно дело за наркотици - заловен е един млад човек. Този човек е зависим и болен. Представете си драмата на неговите родители, които се опитват да го откъснат от средата и не могат и които, от една страна, страдат, че не са направили всичко или че са им изчерпани възможностите. И от друга страна, се страхуват какво ще стане с него - дали ще бъде осъден, дали ще отиде в затвора, а ако отиде в затвора - кого ще срещне там, как ще се развие. Ето я трагедията за подсъдимия. Или драмата за роднините на пострадалия при едно пътнотранспортно произшествие или вследствие на убийство." Това е методът на съдия Цонева - да не се подлага на натиск. За нея всяко дело е еднакво важно и няма по-малко важен подсъдим или пострадал: "Необходимо е съдът да бъде справедлив за всички. И да правораздава въз основа на доказателствата, а не на базата на изказвания на държавни органи или на обществените очаквания. Защото отидем ли там, става много страшно и се дискредитира самата идея за правосъдие."

"Съдът е вечният виновник

защото той по закон няма право да коментира висящи дела. Впрочем такова право няма и прокуратурата", ни отговаря съдия Мая Цонева, когато я питаме защо съдът най-често е обвиняван за неуспехите на борбата с престъпността. Без да се замисля, тя продължава: "Съгласна съм, че обществото много се е настрадало и измъчило и иска бързи резултати. Но не може, ако иска справедливост, да очаква осъдителни присъди винаги и на всяка цена, независимо от това какви са доказателства по делото."

"Направете си един експеримент, предлага тя и продължава: Попитайте пет човека на улицата - какво наказание според тях заслужава лицето Х, извършило някакво престъпление. Всички ще кажат - максимум и до живот. Попитайте същите тези хора, ако бяха на мястото на обвиняемите, каква присъда биха искали да получат. Те веднага ще кажат "на мен не може да ми се случи".

Обществото казва - всички са за затвора, без реално да е запознато с това какви са доказателствата по конкретните казуси. Щом пише в медиите - значи не може да не са виновни. Попитайте хората на улицата дали са готови да бъдат осъдени на базата на публикации в медиите, а не на реално съществуващи доказателства."

Според съдия Цонева, много често

Слабостите и пропуските на разследващите

така и не стават достояние на обществото. Тя изброява, без да се замисли: "На първо място това е не добрата правна подготовка. Забелязва се и до голяма степен кампанийност." Под последното има предвид често липса на целенасоченост и последователност в действията на разследващите: "За да бъде качествено едно разследване, не трябва да се работи на парче и на килограм."

По думите й много често енергията на правоохранителните органи стига до ареста на някого, а от това дали той е задържан или не, се прави извод за вината му: "Трябва да се знае, че се взема мярка задържане под стража само когато са събрани доказателствата, а не те да се съберат. Мярката задържане под стража не е наказание. Това, че някой е задържан, не означава, че ще бъде осъден. И обратното - ако на някого не е взета мярка задържане под стража, не значи, че ще бъде оправдан."

Съдия Цонева приема съвсем сериозно изказването на вътрешния министър Цветан Цветанов и намеците му съдебният състав да бъде разследван.

"Аз лично съм готова в неплатен отпуск да изляза, за да може, който иска да разследва. Но искам

Резултатите от това разследванe

да бъдат обявени публично. Готова съм дори да замина за провинцията, за да не се срещам с колеги тук и да не оказвам влияние."

Въпреки коментарите в кулоарите на Апелативния съд, че е имало опити преди съдебното заседание върху състава, който задържа за постоянно Алексей Петров в ареста, да бъде оказван натиск от страна на ръководството на съда, Мая Цонева отрича: "Да предприемем хипотетично, че административният ръководител се опитва да бъде проводник на една или друга страна. Съдът е този, който не трябва да допусне вмешателство. Не казвам, че е лесно, но е постижимо. Естествено зависи от конкретния съдия. Никой не се е опитвал досега да ми влияе по какъвто и да е било повод."

В същото време съдия Мая Цонева не крие подозренията си, че има опити от страна на изпълнителната власт да опитоми съда и по този начин да реши проблемите на разследването: "Най-страшно е за младите колеги, тези които нямат опит. Истината е, че поддадеш ли се веднъж на натиск, все едно какъв,  следващ път ще има. Разбере ли се веднъж, че не поддаваш, може и да опитат още един два пъти, но след това бързо те оставят. Не говоря само за зависимост от изпълнителната власт, а за всякакъв вид зависимост."

На последното делегатско събрание на Софийският апелативен съд съдия Цонева спечели повече гласове на колегите си от председателя на съда Веселин Пенгезов, което е повече от показателно за доверието, с което се ползват двамата в общността.

Въпреки че колегите и я описват като тих и спокоен човек, Мая Цонева беше един от първите съдии, които се подписаха срещу решението на ВСС да избере ген. Пенгезов за председател на съда: "Ние настоявахме за предвидим избор и за ясни критерии за избор. Искахме да знаем защо е направен този избор. Въпросът беше принципен. За съжаление нашите опасения като че ли се оправдаха."

Колеги на Мая Цонева от апелативния съд коментират, че нападките срещу нея от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов след окончателното задържане на Алексей Петров имат двоен негативен ефект – създават чувство за недостижимост сред наистина корумпираните, а в същото време обиждат почтените и честни магистрати, които все по-трудно ще намират смисъл да продължат да правораздават. А както знаем добре, когато отвратените си тръгнат, ще останат само отвратителните.