Малко свежи пари

Лека счетоводна гимнастика

"До 15 дни ще се разплатим по всички правилно контрактувани договори", каза отново през седмицата премиерът Бойко Борисов. Преди десетина дни, когато обяви 60-те антикризисни мерки на правителството, той пак постави двуседмичен срок. Дотогава държавната банка трябва да започне изкупуването на държавните дългове от частните фирми, а целият процес ще продължи до края на септември. Става въпрос за 500 млн. лв., по-голямата част от които са дължими на фирми от строителния сектор (досега на тях са платени около 130 млн. лв.). Междувременно ще бъде изготвен и регистър със задълженията на държавата към компаниите, както и такъв за вече изплатените. Това също бе сред мерките в антикризисния пакет на правителството, одобрена от бизнес организациите и синдикатите.

Схемата предвижда Българската банка за развитие (ББР) да изкупува вземанията на частния сектор към държавата. За целта банката ще използва собствен ресурс от 100 млн. лв. Според източници от финансовото министерство останалата сума (около 400 млн. лв.) ще бъде взета назаем. Най-вероятно ББР няма да емитира емисия дълг (каквато бе първоначалната идея), а ще набере нужните й пари на междубанковите пазари. За да е сигурно, че ще има достатъчно капитал в банката, правителството ще депозира до 400 млн. лв. от фискалния резерв за срок от 6 месеца до една година.

Въпреки че тези пари ще бъдат извадени от БНБ, те няма да нарушат общата сума на фискалния резерв на правителството. Те обаче са част от валутния резерв на централната банка и депозирането им в ББР означава намаляване на покритието на борда с чуждестранни активи, а този показател се гледа под лупа от международните анализатори при оценка на риска на страната. На фона на около 23 млрд. лв. резерв на БНБ към момента обаче сумата от 400 млн. лв. изглежда не толкова съществена. А и едновременно с тази операция във фискалния резерв могат да влязат някакви други средства – например от извънредна емисия ДЦК, чрез каквито от началото на годината Министерството на финансите е набрало около 60 млн. лв.

Причината да се прави цялата тази счетоводна гимнастика през ББР (вместо да се плати директно на фирмите от фискалния резерв например),е да не се допуска голям бюджетен дефицит. Само за първите три месеца на тази година дупката в бюджета е набъбнала до 1.6 млрд. лв., или 2.4% от БВП, според източници от правителството. При положение че приходите също падат, оттук нататък управляващите нямат много полезни ходове и не могат да си позволят извънредни разходи, ако искат да запазят финансовата стабилност на държавата. А тя е важна в контекста на обявеното желание да се преборим за "чакалнята на еврото" още тази година.

Така схемата през ББР се оказва един от възможните и удобни варианти правителството да плати на фирмите бързо и в същото време да "пренесе" кешовия дефицит за 2011 г. Причината е, че българският бюджет се води на касова основа. Това означава, че поетите от държавата ангажименти по различни договори не се отчитат като разход до момента, в който не бъдат платени. Няма гаранция обаче, че по методологията на Евростат тези пари няма да бъдат отчетени като разход, който увеличава дупката в бюджета. Дори и това да стане, те ще бъдат отразени в годината, в която са възникнали задълженията – в този случай – за 2008 и 2009 г.

С отстъпка

За да се случи схемата през ББР, всяка фирма ще трябва да получи удостоверение за размера на вземанията си от ведомството, с което е сключила договора. Този документ трябва да бъде придружен с още един – че няма нарушения по Закона за обществените поръчки по съответния договор, като идеята е по този начин да се отсеят евентуални допълнителни анекси. Въоръжени с тези две ценни хартийки, компаниите ще могат да цедират (договор, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на трето лице) вземането си през ББР. От финансовото министерство обясняват, че при тази операция фирмите ще получават 93% от вземането си, тъй като дискаунтът на ББР ще е около 7%. От тях банката ще плаща 5% годишна лихва за депозита на правителството, като така ще се постигне по-висока доходност от тези средства, отколкото ако се държат по разплащателна сметка в БНБ, както е в момента. С останалите 2 процентни пункта ББР ще трябва да покрие собствените си разходи. Аналогично с привлечените на междубанковия пазар средства също седемпроцентната отстъпка трябва да е достатъчна да покрие напълно разходите за лихви и да остави място за печалба. Идеята е да няма други скрити разходи за фирмите като такси и комисиони. От факторинг компаниите коментират, че тази цена е съпоставима с дискаунта, който фирмите ще получат и на свободния кредитен пазар.

Според Камен Колев от Българската стопанска камара обаче фирмите трудно ще приемат схема, която не им гарантира, че ще си приберат на 100% вземанията от държавата. Доминиращата нагласа сред компаниите, потърсени от "Капитал", е точно обратната - по-добре е да получат парите си сега, било то и с отстъпка, отколкото да се надяват да вземат цялата сума след време. Причината е, че в момента са ликвидно обезкръвени, банковото кредитиране е слабо и имат нужда от свеж оборотен капитал. За да им бъде платено по-бързо, някои компании от строителния бранш вече се съгласиха и на по-голям компромис. В началото на тази година Министерството на финансите обяви, че с приоритет ще се разплаща с фирмите, склонни да намалят финансовата си претенция към държавата с 10%. Тази схема вече приеха близо 15 компании с вземания от пътната агенция.

Да уточним: дотук става въпрос само за безспорните задължения на държавата към частния сектор, които към момента са около 520 млн. лв. по оценки на финансовото министерство. Това са суми по договори, които са проверени - дали има нарушение при сключването им, дали работата по тях е свършена реално и освен това трябва да са фактурирани. Сметката обаче може да набъбне до милиард до края на годината, защото все още има министерства, които не са направили цялостна ревизия на договорите в своите ведомства.

Освен на ББР ще се разчита и на други схеми. Например Предприятието за управленски дейности по опазване на околната среда (ПУДООС) е погасило 23 млн. лв. от общо 89 млн. лв. задължения към фирмите, обяснява изпълнителният му директор Галина Симеонова. Преди няколко седмици Министерството на финансите отпусна на ПУДООС още 20 млн. лв. за бързи разплащания. До октомври обаче тези пари трябва да бъдат върнати на държавния бюджет. Остатъкът от задълженията на дружеството ще бъде разплатен през 2011 г., обясниха оттам.

Отделно стои въпросът и с около 2 млрд. лв., за които пръв заговори премиерът Бойко Борисов преди няколко седмици. Това са натрупани и неизплатени задължения по анекси към договори от 2007 - 2009 г. на предния кабинет, които правителството откри неотдавна. Те ще бъдат проверявани тепърва, а целта ще е да бъдат анулирани и част от тях дори дадени на прокурор.

А защо не по-пазарно

Още когато стана ясно, че правителството дължи стотици милиони на частния сектор, се обсъждаше вариант цесия да може да се прави и с други банки. Тази алтернатива стои и сега, стига частните компании да получат по-изгодни условия. Това според много от макроикономистите е по-правилният вариант.

"Вместо да се използват парите от фискалния резерв, е по-добре банката за развитие да привлече нов инвеститор, като например Европейската банка за възстановяване и развитие, и с внесените от него пари да се плати на фирмите", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него още по-лесен и логичен вариант е правителството просто да каже кога ще плати дълга към фирмите. Тогава частните банки биха изкупили без проблеми вземанията на компаниите, без да има нужда държавата да вади кеш. Дългът ще може и да се секюритизира и продава.

Според Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch, е добре, че ББР ще участва в схемата и със собствен капитал. Според него, след като тези пари бъдат инвестирани, може да се мисли за закриване на държавната банка.

Правителствени източници обаче твърдят, че схемата през ББР е избрана умишлено, защото разплащанията ще стават много по-бързо и ще са по-управляеми, отколкото през търговските банки. Така всеки ден ще може да се следи какво се плаща, както и дали някое министерство не е издало удостоверение за дължима сума по договори, по които има нарушения. Освен това явно правителството не иска да се ангажира с конкретни срокове за разплащанията по своите задължения, каквото условие имат търговските банки. А така по-лесно може да се управлява чисто счетоводно кога да "извади" скрития дефицит в бюджета.

Кой чака пари

В ролята на най-голям "кредитор" на държавата по неволя в момента са компаниите от строителния бранш. Според данните от анализ на браншовата им камара към края на март непогасените задължения на всички министерства към фирмите от сектора са близо 290 млн. лв.

Към тях трябва да се прибавят и още почти 250 млн. лв., които са по договори без издадени фактури. Строителният сектор обаче съвсем не е единственият, който има да взима пари от държавата. Само задълженията на държавните и общински болници към доставчици на лекарства и медицинска апаратура са за над 300 млн. лв. Отделно военният министър Аню Ангелов обяви, че ведомството му има 100 млн. лв. задължения към към местни фирми, от които само 23 млн. лв. са за строителство. Ако към сметката добавим и всички останали държавни ведомства, тя надхвърля милиард.

Дори и да предположим, че една част от тях няма да бъдат признати, отсега е ясно, че ресурсът на ББР няма да е достатъчен, ако всички фирми решат да потърсят дължимото бързо. Затова сега въпросът е правителството да намери ясен и прозрачен механизъм, по който да се разплати. И то така, че да не дава поводи за упреци, че плаща на едни по-бързо и по-голям процент, отколкото на други. Според Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, ако трябва да се избира на кого да бъдат погасени вземанията първо, приоритетно трябва да се изчистят задълженията до милион. В тази графа обикновено попадат малки и средни фирми, а те са най-застрашени от фалит и са най-важни за запазване на заетостта в икономиката. Плащането към по-големите може да става пропорционално на сумите и на наличните ресурси. А логиката е, че те имат повече буфери и по-лесен достъп до външно финансиране.

Подборът явно ще е много важен. Но най-честно ще е държавата да намери още около половин милиард лева, с които да плати целия си дълг. И да спре да бъде най-лошият партньор на бизнеса.

*Мост между бизнеса и успеха. Това е мотото, което държавната Насърчителна банка си избра, след като си смени името на Българска банка за развитие