Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Да раздвижиш тежката структура на българската наука винаги е била задача с повишена трудност. Драмите около новия Закон за развитие на академичния състав (който замества досегашния за научните степени и длъжности) са поредното доказателство за това. Разгорещените дискусии по него продължиха близо половин година, а по всичко личи, че сагата ще продължи след като днес президентът Георги Първанов наложи вето върху част от текстовете на закона.
С това надеждата, че процедурите по раздаване на научни степени и длъжности скоро ще станат по-прозрачни и близки до нормалните европейски модели бързо повяхна. Дори народните представители да отхвърлят ветото, текстовете трябва да минат наново през парламентарната комисия и през гласуване, което ще забави влизането в сила на закона. Така Първанов спря един от малкото опити на правителството за реформа в тромавите държавни сектори, между които са и образованието и науката.
Според президента законът "не урежда с достатъчна пълнота и изчерпателност условията за академична дейност и кариерно израстване". Става въпрос за текстовете, които предвиждат университетите и научните институти да определят в бъдеще процедурите по заемане на научни длъжности и степени, а самите защити да се провеждат пред научни журита от специалисти в областта.
Георги Първанов смята, че университетите няма да гарантират равните правни възможности на гражданите, заради което трябва да има единни държавни изисквания за кариерното израстване на учените. Според Първанов трябва да съществува и един орган за цялата държава, който да признава придобити в чужбина научни степени, което на практика отново централизира процеса.
В мотивите за ветото се посочва още, че липсват ясни критерии и изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности. Според Първанов са размити критериите между длъжностите "главен асистент", "доцент" и "професор", заемането на които става с наличието единствено на научната степен "доктор". (Според приетия закон степента "доктор на науките" остава, но няма да бъде изискване за заемане на по-високи длъжности). Президентът критикува също така и механизма за формиране на научни журита за защитите.
Единни държавни изисквания обаче имаше и досега. За гарантиране на равните възможности пък следеше Висшата атестационна комисия (ВАК) – институцията, която по стар съветски модел присъждаше научните степени и длъжности. (Между другото подобен орган съществува освен в България само Русия, Беларус, Северна Корея и Монголия). Комисиите и специализираните съвети на ВАК на практика решаваха съдбата на всеки учен в България – с тайно гласуване и понякога съвсем не по научни критерии. Закриването на органа и засилването на публичността около заемането на длъжности и степени са може би най-важните мерки в закона.
"Връщането на някои текстове ще даде възможност за още една дискусия по тези въпроси, които засягат цялото ни обществено развитие", смята Първанов в мотивите си. Дискусии около колекционирането на научни степени обаче имаше достатъчно. Липсват действия, които да обърнат внимание на истинския проблем на науката и висшето образование в България - тяхното качество.
И бавенето на един закон определено не е едно от тях.
10 коментара
Рекламната кампания на "обединителя на нацията" започва да става явно антинационална и въобще няма нищо общо с обществения интерес! С напредване на времето тенденцията ще се засилва и това въобще не е изненадващо при положение, че съветниците му са именно тези, които произведоха идеите за брадви и самолети и подобни безумия, които естествено имаха обратен ефект. Това само доказва, че некадърността няма как да оцелее в демократично общество и тези хора въобще не са там според уменията си. А как са се озовали там всеки може да си извади сам извода!
Е, ми партиятя - кърмилница, се грижи верните й чеда да са на хранилките! Електоратът се топи!
Няма да коментирам политическият аспект на събитието...
Като цяло законопроектът търпи много критики - похвален е опитът за модернизиране на системата, но един нормативен акт преди да се внесе и гласува се премисля - този не е /както и много други/... Промени разбира се ще направят колкото да мине, но не и да е правилно работеща структурна единица от българското законодателство...
Не съм чел законопроекта, но мога да твърдя нещо със сигурност - на 40 години в Европа можеш да си професор, а в Бг - не можеш. Моят професор по маркетинг преди 15 години беше на 80 години, добре, че асистентът ни беше завършил в чужбина, та ни научи на нещо....
Че другарят Седефчов се застъпва зад комунистическата наука е разбираемо, също толкова разбираемо е, че държи науката и висшето образование да останат на това ниво - на партията неи трябват специалисти, а пролетарии..... Простички, ненаучени....
А мога да се обзаложа, че има млади специалисти, които знаят и могат повече от дъртите професори.... Интересуват се от новите течения в науката, специализират.... Как дугарят Седефчов да го признае, нали и той самият не е вече млад?
Тъжно е... г-н Първанов, вие сте Президент на всички българи!
Много ми е интересно какви точно са тези "млади учени". "Когито" е учредено преди две години и за това време на сайта си са успели да изпишат огромно количество безмислени текстове и мрънкания. Отдавна ми е писнало от хора, които само чакат и искат някой да им "даде".
До коментар [#6] от "stefan_tcholakov":
Да не ти плаща И. Кръстева да спамиш по форумите на Капитал?
Не разбирам защо партията трябва да решава съдбата на българските учени! Отново...Нима не е ясно за всички, че не белобрадите учЕни, а амбициозните им асистенти преподават актуални практики?!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.