Сергей Игнатов: Това правителство няма да позволи реформите да се забавят

Депутатите от ГЕРБ първо гласуваха за отпадането на степента "доктор на науките", но две седмици по-късно я върнаха в закона. Защо промениха решението си?

Аз съм причината за връщането на "доктор на науките". Видях, че в България все още съществува огромна носталгия към тази научна степен и че част от нашите коалиционни партньори или техният електорат живеят с нея. Затова върнахме "доктор на науките", но сме го извели извън кариерното развитие. Той е като мартеничка и моята прогноза е, че малцина в близките години ще желаят да го защитят.

Тоест целта и духът на закона се запазват въпреки поправките?

Целта и духът на закона се запазват. Много от поправките са наложителни, защото този закон го написах аз от първата до последната дума, а аз не съм юрист, а египтолог. Като изключим Националната листа (от която ще се избират членове на журито, оценяващо кандидатите за длъжности – бел. ред.), аз не виждам какво друго променя законът. Благодарен съм, че падна Контролната комисия (която трябваше да следи процедурите по защита – бел. ред.). Всъщност аз я написах, за да има нещо, което да прилича на ВАК, за да не се сърдят много привържениците на тази процедура. Иначе при автономия на ВУЗ-овете и тежки ректорски ръководство не трябва да има някой, който да ги следи.

Обвиняват ви обаче, че с новия закон едва ли не всеки втори ще стане професор.

Ами хайде да стане, за да видя как ще стане. Нали трябва да е изпълнил всички изисквания – да е доктор, да има пет години стаж след докторската степен, да има трудове в специализирани научни издания. Не е толкова лесно колкото си мислят. Освен това университетите имат една форма, условно да я наречем делегирани бюджети. Те трябват да плащат заплати на тези хора. Освен това има демографска криза, в следващите години ще има още по-малко студенти. Ще наредим в един университет повече професори, отколкото студенти ли?

Ако вземем за пример случая с университета в Свищов, как ще се гарантира контрол върху израстването на учените?

Новият Закон за висшето образование има една основна философия – голяма автономия и по-голяма отчетност. Отчетността в момента е лоша – според сегашната наредба министерството няма как да влезе в университета и да се намеси разтърсващо. Но при публични организации този, който дава парите, контролира. И така ще бъде изградена новата структура на университетите. Министерството е първостепенен разпоредител на бюджета и трябва да има механизми, с които при нарушена финансова и академична дисциплина да се намесим и да променим ситуацията. Защото един болен университет се отразява на всички.

Сегашното законодателство и безконтролната система позволяват хора да бъдат обучавани в докторски програми, които не са акредитирани от националната агенция. Те след това защитават в структурите на ВАК и никой не ги пита откъде идват, освен ако няма зъб на съответния университет. И накрая получават държавна диплома, която се оказва нелигитимна. Смисълът на акредитацията на докторската програма е да се оцени има ли среда за обучение на хора с докторска степен.

Какво ще съдържат единните национални изисквания за заемането на научни и академични длъжности?

Единните държавни изисквания ще казват, че за да станеш доктор, трябва да бъдеш в акредитирана от Националната агенция по оценяване и акредитация докторска програма. Резултатите от изследването трябва да бъдат публикувани в специализирано научно издание. Доцент се става с научни трудове в специализирани научни издания, които са се случили след защитата на докторската степен. Професор се става по съвкупност – всички трудове и целият му принос в живота, като е важно да има ангажимент към развитието на институцията, да създава школа. Не бива да се случва това, което убива българската наука и висше образование - при пенсионирането да се окаже, че ученият е единственият хабилитиран в своята област, с цел да може до края на живота си да бъде канен да преподава.

Важи правилото на трите труда, както е в САЩ и Западна Европа – имаш докторат и кандидатстваш с публикувани вече обсъдени в науката съчинения, а не с проекти от типа на хабилитационен труд, който е подвързан в папка и изчезва в чекмеджетата.

В тези единни държавни изисквания ще бъде разписано как се правят журитата и задължението да има външно наблюдение. Сигурен съм, че постепенно тези външни учени в журитата ще бъдат от чужди университети – това е практика по света.

Българските университети са във все по-голяма конкуренция с тези от Западна Европа и САЩ. Как ще задържат студенти?

Мерките са много. Първо, нашият кадрови потенциал трябва да има същата пътека на развитие като колегите в Европа. Естествено, че всички млади колеги в момента, виждайки тези пречки, предпочитат да се реализират някъде, където това става много бързо. Освен това ние не можем да привличаме чужди преподаватели тук. Като ректор например имах такъв случай – имахме кандидати за доцентско място от САЩ и Швейцария, но те само като чуха, че трябва да минават през системата на ВАК, си отидоха.

Новият закон трябва да регламентира също няколко важни неща, за да бъде университетът привлекателен. Задължително условие е вътрешната мобилност, което означава, че университетите не могат да съществуват с тези твърди структури, с които са сега. До края на годината ще имаме нови гъвкави структури на университетите, за да се осигури тази вътрешна мобилност. Другият важен проблем е да се осигури мобилност на университетите в България, което означава усъвършенстване на схемата на финансиране. В момента тя пречи един студент да се премести от един университет в друг за един семестър, за да слуша курса на определен преподавател, да си вземе кредитите и да се върне обратно. По простата причина, че като отиде в другия университет за него никой не плаща, защото парите са в стария. В момента търсим най-добрия модел на финансиране и мисля, че трябва да скочим в дълбоката вода. Не съм привърженик на идеята да вземем някакъв стар модел и после да го променяме. Когато се прави реформа, трябва да се вземе най-доброто – няма какво да изчакваме.

Материалната среда на университетите също трябва да съответства на техните духовни стремежи. Не може да има висока духовност и лоши тоалетни. Но най-голямото и героично усилие, което трябва да положи българският народ в момента, е да усвоява европейките практики.

Имате ли подкрепа от университетските ръководства за тези промени?

Отначало имаше много недоверие, но като цяло университетските ръководства приемат промените, защото по този начин получават по-голяма автономия. Получават право сами да си произвеждат кадрите, което означава, че най-после ще има школа. Освен това широката автономия създава условия за създаване на цивилизационни центрове, които не са подчинени на унификацията.

Ще има ли в близко бъдеще рейтинг на университетите в България и как ще се формира той?

Английска институция ще направо бързо изследване на университетите, за да може в следващия бюджет да няма вече финансиране на калпак. Искаме да направим един такъв бърз анализ на университетите, за да може във финансирането да отделим десетина университета, които са гръбнакът на българското образование. Най-важният критерий при изследването ще бъде какво се случва с потребителите на образованието – как се реализират, какви заплати получават. Така ще се раздвижи и системата, защото е много хубаво да има състезание между институциите.

Какво мислите за обявения от ръководството на БАН проект за реформа? Това ли са необходимите мерки, за да се подобри ситуацията в академията?

Това е проект за промени, не за реформа. Първият пункт - че трябва да пенсионират около 500 души, е ежедневен административен акт. Пенсионирането е нещо нормално и е част от живота на една институция. Сливането на институти също не смятам, че е реформа, защото то не води до създаване на нова среда, която да подобри условията за провеждане на научни изследвания и да повиши тяхната резултатност и ефективност. Тъкмо обратното – при тези сливания ще се получат конфликти между колективите.

За да стане реформата трябва да се решат няколко проблема. Единият е свързан с това, че БАН, подобно на други организации с научно-изследователски институти, получава 80 процента от издръжката. Нашата академията харчи бюджета си, като плаща на брой щатни места на калпак. Парите също така отиват за издръжка на структурите. Развитите изследователски институции, след като получат тази издръжка, плащат в резултат на конкурс за научни програми и проекти. Ние плащаме мизерни заплати и имаме ниска резултатност и ефективност. Трябва да преминем към финансиране на научни програми и проекти и техните ръководители да определят заплатите.

БАН трябва да се реформира, но нашите научни институти трябва да се запазят. Ако така продължава с това разтърсване, ще имаме нова вълна от хора, които ще напуснат академията и ще си намерят по-добро място за работа. Имаме нужда от реформа, която да запази потенциала, да го изведе от състояние на конфликтност с колегите си, за да може той да бъде в конфликт и диалог единствено с научните проблеми, които предстои да разрешава. Другото, което задължително трябва да се случи, е да се възстанови и ускори съвместната работа и проекти между институтите и университетските структури.

Министерството ще се намеси ли в реформата на БАН?

БАН е автономна институция, министерството се намесва, като изразява своето мнение. Академията не е инициирала кръгла маса, в която да се включат освен част от ръководството на БАН също и министерството, финансовият министър, бизнесът и учените от институтите.

Ние имаме много лостове да се намесим и те са свързани с финансирането. Но аз самият, тъй като произлизам от научните среди, предпочитам диалога. Абсолютно съпричастен съм към това, което се случва в академията, въпреки че там не го оценяват.

Загрижен съм за научния потенциал на България, защото той не е голям. Имаме добри учени, които са същите като тези, които работят в Централна и Западна Европа и в Северна Америка. Но поради организационни причини и остаряла нормативна уредба не сме резултатни и ефективни.

Тази година БАН ще получи толкова живи пари, колкото не е виждала в близките години. Към бюджета от над 74 милиона лева ще получи още 42 милиона от Фонд "Научни изследвания" и средства по Седма рамкова програма и от структурните фондове. От гледна точка на българската криза в момента БАН е в добра финансова ситуация. Въпросът е как си разпределят и управляват парите.

По повод заплатите в академията бих задал въпроса защо Централното управление (ЦУ) има по-високи средни заплати от институтите. Средната заплата в ЦУ е 817 лв., докато в институтите тя е между 500 и 730 лв. Осемдесет и девет души от 98-те души, които работят в ЦУ са на издръжка на държавния бюджет. Тоест те са едно малко министерство.

Защо основното и средното образование останаха на заден план в последно време?

Дискутираме висшето образование и науката по простата причина, че страната е в криза – не просто сега – тя е в криза от 20 години с малки подобрения. Навсякъде по света, където има дълбока криза, първото нещо, което се реформира, е висшето образование и науката, защото много бързо могат да създадат нови кадри и да преобърнат средата.

Иначе в момента се пише нов Закон за средното образование, който трябва да включи пет- и шест-годишните в образователната система, за да се адаптират по-добре в първи клас. Другият голям проблем, който трябва да решим и за който вече е осигурено финансиране, е поетапното преминаване към целодневна форма на обучение. С новия закон основното образование ще приключва със седми клас. Трябва да се даде и по-голяма възможност за профилиране след десети клас. След като се приеме законът, трябва да започне и пренаписването на програмите. В министерството постоянно обсъждаме учебното съдържание и искаме да му дадем по-европейски привкус, да го олекотим и да направим един преход от възпроизвеждащо образование към една образователна среда, която дава инструмент в ръцете на учениците да се справят във всяка ситуация.