🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

(Не)очакван резултат

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Бюджетните проблеми, както обикновено се случва с тях, не идват в най-удобния момент за българското правителство. Докато другите европейски страни харчиха антикризисно през миналата година, българското правителство отлагаше плащания с цел да запази балансиран бюджет. Затова и дъното на кризата идва малко по-късно за България.

Експресните данни на националната статистика показват спад на брутния вътрешен продукт с 4%. Неочакван за анализаторите е не отрицателният знак пред растежа, а размерът му - прогнозите бяха за до 3% свиване на икономиката за тримесечието. Освен това от всички европейски страни, изготвили експресните си оценки до момента (за 8 все още няма данни), единствено Латвия бележи по-голям спад от България - с 5.1%. Добрата новина сега е, че свиването на българската икономика е по-малко в сравнение с предходното тримесечие (-5.9%), затова и надеждите сега са, че вече и ние стигаме дъното. А и очакванията на правителството (и на много български и чужди анализатори) са през втората половина на 2010 г. реалният икономически растеж да се възстанови благодарение на подобряването на експорта. Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков дори заяви, че икономическият растеж ще бъде 1% тази година.

Икономиката влезе в рецесия през първото тримесечие на 2009, когато отрицателният растеж беше 3.5%. Най-силно повлия рязкото намаляване на външните поръчки и съкращаването на притока на чужди капитали. Сега според НСИ свиването на БВП през първото тримесечие на 2010 г. се дължи основно на намаление на добавената стойност в аграрния сектор, която е с 3.4% по-малко в сравнение с първо тримесечие на 2009 г. Реалният спад на добавената стойност в сектора на услугите е 2.2%, намалението в индустриалния сектор е 1.3%. През тримесечието аграрният сектор е създал 3.5% от общата добавена стойност в икономиката. Делът на индустрията е 33%, а на услугите – 63.5%.

Потреблението продължават да се свива, а инвестициите отбелязват доста внушителен спад от 15.8%, което се обяснява основно с почти пресъхналите чуждестранни инвестиции от началото на годината и с въздържането от нови проекти на бизнеса, който изчаква по-ясни сигнали за край на кризата. Положителните новини идват от износа, който за второ поредно тримесечие бележи ръст. Реалното му увеличение е с 7.6% през януари - март при растеж от 0.8% през предходните три месеца. Вносът през първото тримесечие на 2010 г. намалява с 4% при спад от 20% през октомври-декември 2009 г. Освен това през март по предварителни данни вносът много леко се покачва на годишна база. Ако тази тенденция продължи, може би ще станем свидетели и на увеличаване на потреблението (което пък означава по-висок икономически ръст и повече данъчни постъпления).

"БВП не е универсален и единствен измерител на това какво се случва в икономиката", коментира Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Въпросът е да има дългосрочна устойчивост, както и че няма изкривяващи ефекти, като например държавни стимули за частния сектор, към които прибягнаха някои страни. Последното доведе до изкуствено стимулиране на потреблението там. Затова не е ясно дали, ако държавната помощ спре, растежът в тези страни няма да се забави. От тази гледна точка нашият показател за БВП е по-автентичен", обясни той.

Първи плахи сигнали, че България отлепя от дъното (освен износа), дават данните за безработицата и индустриалното производство. За пръв път през март (след като през цялата 2009 г. отчиташе спадове) индексът на промишленото производство отбеляза ръст на годишна база от 1.7%. През март се прекъсна и трайната тенденция на нарастване на регистрираната безработица в страната, наблюдавана през последната година и половина. Така през април тя достигна до 10%.

Добрите новини за България идват и от Запад. Най-голямата европейска икономика - Германия, за пръв път от началото на кризата отбелязва ръст от 1.5%. А това е добре и за българския износ, тъй като Германия е един от основните ни търговски партньори, а и немалка част от българския машиностроителен бизнес работи като поддоставчик на германския.

Оттук нататък важен фактор за развитието на икономката е българското правителство. То трябва да поддържа финансова стабилност и добра бизнес среда. А това означава приличен бюджетен дефицит и запазване на данъчните ставки.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    t_ avatar :-|
    t_

    "Потреблението продължават да се свива, а инвестициите отбелязват доста внушителен спад от 15.8%"
    Каптал, стига с дилетантското драскане! Спад с 15% спрямо предходното тримресечие ли, спрямо предходната година ли?(има огромна разлика мисля) В цялата статия има такива глупости. Моля ви, отнасяйте се серизно към работата си, иначе говорите като на битака - има намаление, ама с колко - никой не знае. Това е статия за жълт вестник, където бабите да цъкат колко били процентите и да се вълнуват.

    Нередност?
Нов коментар