Нежелано подобрение

Днес може да кажем, че и двете страни се оказаха прави. Глобалната криза предизвика силен спад на чуждите инвестиции в България до близо 3.2 млрд. евро през 2009, или тройно по-малко спрямо пиковата 2007. Това доведе до зрелищно намаление на дефицита по текущата сметка, който се задържа на едноцифрени нива през миналата година и финишира на 9.4% от БВП в края на 2009. Трендът продължи и през първите два месеца на тази година, когато дупка е едва 0.5% от БВП, в сравнение с 2.6% преди година.

Немощен износ

В същото време експортната мощ на България се оказа недостатъчна, за да може страната да се възползва бързо от започналото възстановяване в търговските ни партньори в Европа. Макар че българският износ расте вече четвърти месец, той остава далече от нивата си през 2008. "Приземяването" на икономиката не се оказа толкова "твърдо", както в Латвия например, но пък не се очаква и бързо излизане от кризата, както се прогнозира за Турция.

В намалението на дефицита по текущата сметка няма нищо изненадващо и ясно показва зависимостта на българската икономика от два съществени фактора – притокът на чужд капитал и износът, коментира за "Капитал" Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch. "Ако гледаме малко по-дългосрочно, голямата разлика между сега и 2008 са рязко свити инвестиции и по-малко износ. Всичко това води до по-ниско потребление и оттам намалява и вносът", каза той.

За първите два месеца на тази година вносът e 2.2 млрд. евро и намалява с 8.5% на годишна база, докато износът възлиза на почти 1.9 млрд. евро, като нараства с 10.4% на годишна база, показаха през седмицата данните на БНБ.

"Текущата сметка върви към безпроблемно ниво на дефицит, но това не означава, че сме цъфнали и вързали. Основното е, че намалява вносът, което е показател за потиснато вътрешно търсене, което не е добра новина", коментира икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии (ЦЛС). "Ако имаме повишаване на вноса обаче, тогава ще видим позитивен сигнал за съживяване на вътрешното търсене", допълни той.

Данните за първите два месеца, макар и предварителни, затвърдиха тренда за спад чуждите инвестиции. За януари и февруари 2010 г. те са едва 28 млн. евро, при 555 млн. евро за сравнимия период на 2009 г. Куриозното е, за първи път от 2004 през февруари има нетно изтичане на чужди инвестиции от България в размер на 29.6 млн. евро. Основно поради факта, че изплатените вътрешнофирмени кредити на предприятия от нефинансовия сектор надвишават получените, обясняват в изданието "Платежен баланс на България" на БНБ. Преките инвестиции покриват само 18% от дефицита по текущата сметка за януари-февруари 2010 г. при 64.2% година по-рано.

За първите два месеца депозити на български граждани на стойност 285.4 млн. евро са прехвърлени чрез банките в чужбина. За същия период депозитите на чужденци в български банки намаляват с 487.8 млн. евро. Това спомага за отчитането на дефицит от близо 1.0 млрд евро по финансовата сметка за периода.

Според Богданов това показва, че в българската банкова система има ликвидност, но няма апетит за поемане на кредитен риск, понеже няма достатъчно стабилни проекти, които си заслужава да бъдат финансирани. "Тази криза не е криза на ликвидността в България. Проблемът е, че българският бизнес трябва да се адаптира към новите условия и да стартира нови проекти, които да са са устойчиви и които да носят пари сега", отбеляза той.

Приспособяването на текущата сметка при намаляващи чужди инвестиции се оказа сравнително лесен и бърз процес. Оттук нататък най-голямо предизвикателство ще бъде България да успее да създаде подходяща среда, за да продължи да привлича инвестиции, с които да успее пренастрои икономиката си за по-устойчив растеж. Пък бил той и за сметка на известни дисбаланси.