Грешки на растежа
НСИ обяви край на рецесията, сигналите за бъдещето обаче не дават основание за оптимизъм
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако се премерите сутрин след ставане и вечер преди лягане, ще видите, че ръстът ви е променлив. Гравитацията, докато сте прав през деня, намалява разстоянието между прешлените на гръбнака ви и ви смалява. Обратното, нощем, докато лежите, се връщате към нормалния си ръст.
Същите на пръв поглед странни резултати даде и изчисляването на брутния вътрешен продукт (БВП) за второто тримесечие на годината. В сравнение с периода от март до юни 2009 г. икономиката регистрира спад и съответно е в криза. Спрямо първата четвърт на тази година обаче има ръст, което означава и официален край на рецесията. Дори и новите данни да са верни (виж карето), това далеч не означава, че най-лошото е вече зад гърба ни.
Двете страни на монетата
В икономиката продължават да се развиват два противоположни процеса. От една страна, ориентираните към експорт компании смело гледат към бъдещето и преживяват оживлението на международните пазари като ръст на приходите си от продажби, а от друга - вътрешният пазар продължава да е потиснат от слабото крайно потребление и ниската инвестиционна активност.
Председателят на управителния съвет на "Монбат" Атанас Бобоков е само един от индустриалците, които потвърдиха, че при тях възстановяването вече е факт. "Износът ни се върна на рекордните нива от 2008 г. и причината е, че в Централна Европа вече за криза не се говори. Ние също търсим начин да отговорим на търсенето, защото мощностите вече са натоварени на пълния си капацитет. В същото време продажбите на вътрешния пазар за тази година няма да надхвърлят тези от миналата", каза той. Мнението му бе потвърдено и от други предприемачи, а на места в текстилния сектор дори не се намира персонал, който да поеме нарастващите поръчки.
За лошото състояние на вътрешния пазар освен констатациите на макроикономистите пък говорят няколко изследвания на НСИ. Според това за бизнес климата единственият отрасъл, където настоящите оценки и прогнозите на предприемачите говорят за положителни настроения, е индустрията.
В същото време представителите на строителните компании, тези от сектора на услугите и от търговията на дребно, чийто бизнес зависи почти изцяло от вътрешното търсене, се оплакват от несигурна икономическа среда, липса на поръчки и допускат съкращения на персонал.
Въпреки че оживлението в износа е светлина в тунела, все още е трудно да се прецени кога ще стигнем края му. "Износът е зависим от глобалното възстановяване, а дори и то все още не е безспорно", смята преподавателят в УНСС и бивш директор на агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов.
Така настроенията на
Потребителите остават ключови
за развитието на икономиката. В същото време никой не се наема да прогнозира кога ще има повишаване на доверието им. "Домакинствата и сега могат да харчат средствата, с които формират ръста на банковите депозити. Крайното потребление и вътрешното търсене обаче са въпрос на доверие и сигнали от страна на правителството, а политическите решения, които се взимат днес, говорят за непредвидимост на кабинета и създават обща несигурност", коментира макроикономистът Любомир Дацов, който бе заместник-министър на финансите в последните 2 правителства. Според него определящи за крайното потребление ще са парите на емигрантите, особено в малките населени места, а без коренна промяна в отношението към чуждестранните инвеститори през следващите 2 години икономическият растеж в България трудно ще надскочи 2%.
Умерен оптимизъм изказва и анализатор в една от големите български банки. "Следващата година ще е същата като тази. Само защото базата е много ниска, на хартия ще има голям икономически растеж, но вече ги няма секторите, които движеха икономиката преди кризата", смята той. Според него преките чуждестранни инвестиции не трябва да се отписват, особено ако индустрията излезе от кризата.
"Новите инвестиции ще са по-малко като обем, но по-качествени, а ако кризата е донесла нещо, това е увеличената производителност на труда", допълни той.
Как "глади" НСИ
За първи път Националният статистически институт огласи сезонно изгладени данни, при които изменението на брутния вътрешен продукт (БВП) се представя не на годишна база, а спрямо предходното тримесечие. Подобни изчисления са правени и досега, но статистиката не ги обявяваше публично, а ги ползваше само за обмен с Европейската статистическа служба (Евростат). Два пъти обаче такива данни изтекоха в началото на 2009 г. (за четвъртото тримесечие на 2008 г. спрямо третото и за първото тримесечие на 2009 г. спрямо четвърто на 2008 г.), като те тогава показаха, че рецесията в България е започнала още преди парламентарните избори.Някои от икономистите, които потърсихме за коментар, се усъмниха в коректността на данните. Аргументът им е липсата на публикувана методология как се прави сезонното изглаждане на данните. Според анализатор, пожелал анонимност, не е достатъчно само да се посочи, че е използвано "Ръководство на Европейската статистическа система за сезонно изглаждане", защото липсват т.нар. мостови таблици. В тях се посочва с колко е бил коригиран всеки от компонентите на БВП.
Има обаче и икономисти, които са съгласни със сметките на НСИ. Според бившия шеф на Агенцията за икономически анализи и прогнози Петър Чобанов е напълно нормално при сезонното изглаждане да имаме растеж през второто спрямо първото тримесечие.
Освен сезонното изглаждане НСИ представи и новата методология, по която измерва БВП. В нея се включват допускания за сивия сектор, който по оценка на статистиката е 10% от икономиката. Заради новия метод има ревизия на БВП за периода от 1995 г. насам. В повечето случаи обаче корекцията е незначителна и добавя 0.1% към отчетения растеж.
2 коментара
"Според анализатор, пожелал анонимност".. А ха ха ха! Не очаквах и вие да се вкарате в теориите на конспирацията.
Абе данните са си наред. Ръста на тримесечна база е факт.
Когато числата говорят философите да мълчат! Аз лично бих потърсил сериозни анализатори за да определят тенденцията.
Изглежда икономиката се разделя на 2 отбора - едните с ръст, другите в стабилно положение или още в рецесия. Сега е интерсно колко от първата група ще отпаднат и ще минат към втората. По-вероятно е от втората група да няма изпреварващи, които да настигнат първата група поради липсата на ресурси.
Когато се засилят външните инвестиции ще се появят нови играчи, които директно отиват в първата група. Не мисля, че външен инвеститор ще тръгне да налива пари, машини и ноу-хау в някое задушено от тъпотата на мениджмънта си българско предприятие. Така с времето в първата група ще останат само фирми с чужда собственост и с осигурени външни пазари и външни кредитни линии.
Колкото до втората група, там ситуацията ще остане "мешана салата". Без квалифициран мениджмънт, без научена работна ръка, с остарял производствен фонд и стари технологии, при недостатъчно качество на продукцията, без сигурен и платежоспособен пазар, при отрязано финансиране от кредити и еврофондове и т.н. - няма как да се случи буен растеж на икономиката. За това вината няма да е само на правителството - това и следващото, но значение има и политиката на държават в съответния сектор...
А НСИ да си смятат и да си "гладят" колкото си щат. Докато информацията не се потвърди от независим източник и не се усети по джоба на хората, всяка приказка за края на рецесията си остава хвърлена в пространството. Което обикновено се случва, но пък шефа е доволен за първо време...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.