Последният бастион на плановата икономика

Обяснението за това е просто – стабилизиране на пазара на енергия. "За първите девет месеца на годината потреблението на електроенергия в страната се запазва относително стабилно, което помага на големите държавни предприятия в сектора да закрепят приходите си на нива близки до тези от 2009 г.", каза Константин Абрашев, портфолио мениджър в "Бенчмарк асет мениджмънт", който управлява и специален взаимен фонд, фокусиран върху енергетиката. Освен това секторът през годината оптимизира разходите си и увеличава печалбите си, въпреки че е купувал и повече зелена енергия, която все още е на по-висока цена от останалите конвенционални източници, коментира той.

Резултатите обаче са толкова добри само на пръв поглед. Всъщност солидният ръст в печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е вследствие на отложен разход, който ще се плати през последното тримесечие, и годишната печалба на централа може да се окаже близо до тази от 2009 г. Макар приходите на "Козлодуй" да се увеличават, ликвидните проблеми на основния й клиент - НЕК, рефлектират върху паричния поток на АЕЦ-а. Затова тя не е изплатила дължим дивидент за около 47 млн. лв. към "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). На този етап все пак компанията е направила и постъпления да свие разходите си за външни услуги. Според Радослав Недялков, управляващ партньор в компанията за финансови анализи ASFA, ако през 2009 г. АЕЦ "Козлодуй" е харчила за външни услуги по 20 стотинки за всеки лев приход, през 2010 г. този разход се е понижил до 13 стотинки. Затова, ако иска да поддържа доброто си ниво на рентабилност, дружеството трябва още повече да контролира тези си разходи.

Цената на успеха

"Козлодуй" не е единственият отличник това деветмесечие обаче. Най-приятна изненада прави НЕК, която след загуба година по-рано сега отчита рекордна печалба от 130 млн. лв., което би довело до солиден дивидент за БЕХ догодина. Зад добрия резултат седи ръстът в износа с около 30% и покупката на ток най-вече от собствените си източници, чиято себестойност е по-ниска от тази на топлофикациите и заводските централи. Това е дало на НЕК и поле за разнообразяване на микса, като е купувала и малко повече по-скъпа зелена енергия.

Добрият резултат е необходим на компанията заради увеличаващия се натиск на задълженията. Ликвидните проблеми на НЕК растат съществено около задълженията за хидровъзела "Цанков камък", които финансира с оборотни капитали. Това изяжда средства и е свило ликвидните й позакатели под изискванията на синдиката от банки, който я финансира. Освен това НЕК забавя плащания към доставчиците си. Според Абрашев НЕК все пак също е ограничила разходите си за странични външни услуги, а допълнително и за персонал както с намаляване на числеността му, така и със свиване на възнагражденията.

При "Булгаргаз" намалението на цените на газа при ръст в цената на долара води до продажби под себестойност. По изчисления на Недялков заради ценообразуването на газа, ако през 2009 г. "Булгаргаз" е носил 8 ст. печалба за всеки лев продажби, през 2010 г. изгаря 1.07 лв. за всеки лев продажби. Просто "от началото на тази година ръководството на "Булгаргаз" е поставено под сериозен натиск, като за пореден път плащанията са по-големи от постъпленията в компанията", допълни и Абрашев. Според него обаче, въпреки че дефицитът й е финансиран от БЕХ, апелите на висшите мениджъри в компанията са намерили разбиране поне по отношение на вземанията на компанията от големи длъжници като "Топлофикация - София".

"Според мен "перлата" в короната на българската енергетика е "Булгартрансгаз", смята още Абрашев. "Контролирайки газовите потоци през страната, компанията си осигурява стабилен паричен поток", допълни той. Такъв е и случаят през първите девет месеца на годината. Печалбата й се увеличава с близо една трета при почти същите приходи от транзиране и съхранение на газ и значително по-високи финансови приходи. Прави впечатление, че парите на "Булгартрансгаз" на разположение са близо 220 млн. лв., което е 15% от активите й и два пъти повече от дълговете й, което говори, че дружеството може да даде добър дивидент на БЕХ и допълнително да инвестира в рентабилни проекти.

Бездънната яма

Другият голям сектор, където държавата има интереси - транспортът, далеч не показва такова звездно представяне. Основната причина е, че за разлика от монополизираната енергетика тук има конкуренция от други браншове. Най-фрапантен е казусът на Национална компания "Железопълна инфраструктура", където разходите й за персонал надвишават реалните й приходи извън държавните субсидии. По думите на Недялков на 1 лв. реализиран приход от НКЖИ генерира 2.7 лв. оперативни разходи, от които реално поне 1 лв. за заплати. Заедно с осигуровките и амортизцията на преоценените и активи това набъбва до 1.5 лв. "Ако това беше пазарен субект, досега щяха да са уволнили ръководството му", коментира още Недялков. Иначе загубата на компанията се свива за деветмесечието, но това е само заради по-високата субсидия от държавата.

Положението със свръхголямата тежест на персонала се повтаря и при "Българските държавни железници" (БДЖ) с малката разлика, че според Недялков разходите за заплати, осигуровки и външни услуги са повече от приходите, а като се добавят и значителната амортизация и харчове за материали, компанията губи допълнителни 70 ст. на всеки лев приходи. Общо в двете компании работят по-малко под 15 хил. души.

Подобна структура на разходите в България има само здравна система със своята крещяща нужда от реформи. За сравнение - разходите за персонал на германския мастодонт Deutsche Bahn са едва 30 ст. от всеки спечелен 1 лв.

Така загубата на БДЖ за деветмесечието вече е над 60 млн. лв., въпреки че товарните и пътническите превози се увеличават. Влошената рентабилност съответно все повече тежи и на задълженията на компанията. По думите на Недялков расте както дългосрочният риск от неплатежоспособност, така и краткосрочният от ликвидни проблеми. А те вече личат. БДЖ продължава да разсрочва плащания и вече е в просрочие на около една трета от текущите си дългове, показват данните в отчета. Компанията разсрочва и задължения към банки, а през октомври трябва да е падежирал заемът и към Европейската банка за възстановяване и развитие, който е сравнително малък на фона на около 300 млн. евро, който дължи на германската KfW и Българската банка за развитие.

Преструктурирането задължително

Затова и е естествено анализаторите да виждат крещяща нужда от преструктуриране на транспортния сектор. "За разлика от енергийните компании, където макар и не силно изразен, все пак съществува корпоративен смисъл, ситуацията в групата БДЖ е застинала някъде в миналото на плановата икономика", каза Абрашев. "Няма съмнение, че без държавните гаранции и дотации българските железници застават на ръба на фалита. Този сектор се нуждае от дълбока реформа, ако не да стане печеливш, поне да не тежи толкова на държавната хазна", каза още той.

Засега няма сигнали някой кредитор да поиска несъстоятелност на БДЖ, но все пак шефът на дирекция "Финанси" Методи Христов посочи, че компанията е на прага на неплатежоспособността. По тази причина вече няколко месеца се говори за преструктурирането на БДЖ и НКЖИ, за да си стъпят на краката и основна част от този план за реформи са наливането на нов дълг – 460 млн. лв. за първата и 250 млн. лв. за втората от Световната банка и още няколко финансови институции. Логично е те обаче да поставят условие за този ресурс, а именно оптимизация на свръхперсонала. От НКЖИ банката е поискала до 2016 г. всеки километър от железния път да се обслужва от двама души, каквито са европейските стандарти, при четири души у нас сега. Това означава свиване на служители с около 40%. За БДЖ е поискала около 15% съкращение на хората през 2011 и 2012 г.

На този фон изникналата загуба на "Български пощи", която лека по лека губи монопола си, и все още неефективното управление на летище София изглеждат като детска играчка. Същото се отнася и за "Информационно обслужване", което дълго време също беше дойна крава, но тази година загуби част от монопола си върху услугите на финансовото министерство. Получи под 1 млн. лв. от поръчка на ведомството за 30 млн. лв. Преди обаче да е влязло изцяло в ефект това, компанията вече губи рентабилност, като в края на деветмесечието печели с 40% по-малко при едва 12% спад в постъпленията си.

А това е пътят, по който се развива всяка неефективна компания, която започва да губи монопола си. Затова пред държавата има две опции - или скоростно да приватизира все още ефективните си звезди от енергетиката, или да ги остави със залеза на АЕЦ "Козлодуй" да се превърнат в черни дупки за бюджетни пари подобно на транспортните компании.

Автор : Капитал Източник: Министерство на финансите Преглед на оригинала