Практика на политическата измама

Всичко изглежда толкова просто, че от "Ред, законност и справедливост" са вярвали, че с малко безскрупулност и малко късмет могат да предизвикат дори свикването на Велико народно събрание. Може би, ако Яне Янев имаше малко по-малки амбиции и си беше избрал по-скромна тема за референдум, инициативата можеше да успее. Директното предизвикателство към правителството обаче накара властта да се намеси. За първи път Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) беше използвана официално за проверка на политическа инициатива.

Техника на фалшификацията

Миналата седмица ДАНС официално обяви, че има нередности в подписката. Според източници от агенцията личните данни на хората, включени без тяхно знание в инициативата, са взимани от три източника - стари избирателни списъци (което обяснява защо при попълването на адресите фигурират несъществуващите вече имена на квартали в София - масово са вписвани адреси в кв. "Емил Марков", въпреки че от години се нарича "Гоце Делчев", или пък в жк "Вълчо Иванов", който сега е "Света Троица"), електронни регистри на еднолични търговци и фирмени досиета на една застрахователна компания.

От РЗС на практика не отхвърлиха разкритията на ДАНС. Пред "Нова тв" зам.-председателят на партията Атанас Семов отговори: "Ами оправете си Закона за достъпа до лични данни. Личните данни на хората са достъпни в интернет. И какво се опитвате да ни внушите? Вместо да признаете, че е извършена политическа репресия, вие ни заминавате с едни подписи."С безскрупулния си коментар заместникът на Яне Янев почти призна как е съставяна подписката, с която беше поискан референдум за разпускане на парламента. Партията представи впечатляващите близо 600 000 гласа в подкрепа на искането, в пъти повече, отколкото получи на последните парламентарни избори, въпреки сензациите и скандалите, които предизвикваше.

Може ли ДАНС да проверява политическа инициатива?

Фактът, че в списъците на РЗС има депутати от ГЕРБ, е ясен сигнал за манипулация. Въпросът е дали отговорът на държавата е реципрочен по сила на измамата?

От РЗС подозират, че подписката е манипулирана, но не от тях, а от близки до политическите им опоненти от ГЕРБ и "Атака", които нарочно са вписвали фалшиви адреси или имена на депутати и общински съветници. С това Яне Янев обяснява например, че в списъците е попаднал и народният представител от ГЕРБ Владимир Тошев. Моментът според тях е подбран точно сега, за да омаловажи друга политическа активност на партията - разпространението на скандалните записи с участието на директора на митниците Ваньо Танов, в които се говори за покровителстване на контрабандата и отделни бизнесмени.

От своя страна от ДАНС обясниха за "Капитал", че "всяко искане за промяна на законоустановения ред може да се разглежда като потенциална заплаха за националната сигурност", следователно заслужава вниманието им.

След като са получили всичките 120 тома, агентите са започнали да проверяват избирателно конкретни лица от нея. Още на пръв поглед имало смущаващи неща. Например голяма част от бланките били попълнени с един и същ почерк, което говори за манипулиране на данните. Освен това са се натъкнали и на 53 случая на починали хора, открити при проверката на едва 1850 от имената.

И пристъпили към проверка на място. От близо 400 души, открити на съответните адреси в цялата страна, само 12 са потвърдили, че подкрепят референдума. Близо 290 писмено са заявили, че никога не са участвали в подписката.

По време на тези проверки служителите попадат и на депутата от ГЕРБ от Владимир Тошев, който ужасен разбира, че се е "включил" в инициатива на РЗС срещу собственото му управление. Тошев е категоричен, че ще търси защита по частен път, защото "аз съм народен представител на хората от Видинска област, аз съм и председател на партия ГЕРБ за Видинска област и моето име не бива да бъде омърсявано по такъв грозен начин".

Той ще изчака да приключи работата на Софийската градска прокуратура, която е сезирана от ДАНС. В момента текат разпити на заподозрени лица, които са били наети от РЗС като организатори на инициативата.

Яне Янев коментира пред "Капитал", че в РЗС имат информация за още шокиращи имена в списъците - "още някои депутати от ГЕРБ, 6-7 души от "Атака", около 30-ина общински съветници от цялата страна", но е категоричен, че не може да се говори за отмяна на цялата подписка. Председателят на РЗС дава за пример присъединяването към идеята на хора като режисьора Александър Морфов, композитора Хайгашот Агасян и актьора Васил Михайлов. "Никой не е в състояние да следи и да изисква лични карти от всеки подписал се в пунктовете в страната", коментира той.

Факт е, че не може за всяка гражданска активност, подкрепена с подписка да се впряга ресурсът на агентите, които се занимават със заплахите за националната сигурност. Ако следваме тяхната логика, би трябвало да се подложат на физическа проверка и всички в списъците за създаване на една или друга партия, примерно за Бойко Борисов кмет на София (27 души), или пък членовете на инициативата за издигане на Георги Първанов за втори мандат (80 интелектуалци, 173 кметове и др.), или пък участниците в инициативата на Националната спортна академия за запазване на учебната базата в Несебър (26 291 души). Много по-лесно и по-бързо проверката би била направена от някоя социологическа агенция или дори от ГРАО.

Но пък дори и само тези близо 2000 българи да са били вмъкнати в подписката за референдум на РЗС без тяхно съгласие, това е достатъчно, за да се търси сметка кой се е възползвал от личните им данни, без да има значение дали става въпрос за финансови измами или за политически цели. За това обаче е достатъчен добър съдебен контрол например, а не да се използва топ, за да се гърми по врабчета.

Нарушенията на закона

Красимир Димитров, Комисия за защита на личните данни

Фотограф : Капитал

1. Когато стана дума за участие в подписка, не е достатъчно физическото лице да даде съгласие за ползване на неговите данни, а трябва собственоръчно да ги предостави на инициативния комитет. Изискването е той лично да ги впише и да положи подпис. Първият проблем е, че група лица казват, че те не са участвали.

2. Откъде организаторите са се сдобили с техните лични данни тогава. Има няколко хипотези, но всичките не са законово издържани. Има неправомерен достъп до някакъв регистър. Другият вариант е някой администратор на лични данни, който води регистър, да ги е предоставил. Във всеки от тези случаи се касае за нарушение.

3. Включването в подписката е допълнително обработване на лични данни. Едно е да ги имаш, друго е да ги използваш за някаква цел. Законът забранява използването на някои данни, които се считат за чувствителни. Тук може да се засегне личният живот на лицето от това, че някой представя примерно един политически възглед.

4. Не може да бъдат накърнени правата на починалите лица, защото не съществуват. Законът казва, че данните на починалите принадлежат на техните наследници и те могат да упражняват определени права. Може да се претендира, че са увредени права на наследниците.