Игра с публиката

От международното положение до важни ли са депутатите

Законът позволява да се търси мнението на българските избиратели по подобни теми, въпреки че някои юристи коментираха, че за Турция трябва да се пита едва когато дойде време за евентуална ратификация, а "РЗС не може да се възползва от формата на референдума, защото има друг конституционен ред". Най-вероятно това ще е и позицията на мнозинството в парламента, още повече че правната комисия вече отхвърли искането на ВМРО. Очаква се дискусията да бъде още следващата седмица.

Силите на ВМРО с помощта на телевизия "Скат" (322 532 внесени подписа) стигнаха само да задължат Народното събрание да обсъди въпроса и мнозинството да реши с гласуване. Подписката на РЗС засега е много по-внушителна и по-опасна за статуквото, защото ако издържи проверката за достоверност, само спорове по допустимост на темата могат да спрат допитването. В такъв случай от РЗС заплашват да се обърнат към Конституционния съд. "Вижте, показателно е, че председателят на Народното събрание Цецка Цачева обстойно коментира темата за членството на Турция в ЕС, но нито дума за нашия референдум", отбелязва Яне Янев, лидер на партията. 

Въпросите и на ВМРО, и на РЗС са в търсен синхрон с преобладаващите настроения сред обществото, поне според някои социологически проучвания (без да се коментира причината за това). Последното изследване на агенция МБМД от края на декември 2010 г. показва, че 77% от българите нямат доверие на парламента. Лесно може да се предположи как ще отговорят на въпроса за разпускането му, ако повечето от тях се включат в допитването. "Турция" също е тема, върху която има исторически наслоения в търсена посока върху общественото мнение.

Същият депутат от "Атака" преценява, че поне "80% от българите ще са против членството й в ЕС". ВМРО са по-скромни - според проучване, което те са поръчали, процентът е 60. В обратната посока например според тях работят популярните у нас турски сериали.

Евентуалните политически щети за ГЕРБ са причината партията да отлага обсъждането на темите в пленарната зала. Нужна е широка и разбираема обществена дискусия, за да може управляващите, които досега демонстрират, че тестват решенията през социологически допитвания, да обяснят защо са против референдумите. Освен това ще трябва да гласуват заедно с ДПС срещу въпроса за Турция, защото "Атака" в този случай няма да е на тяхна страна. Още се помнят демонстрациите на Волен Сидеров в пленарната зала с черната фланелка с надпис "Не на Турция в ЕС".

Много ли са, малко ли са половин милион българи

"Естествено е първоначално да се натрупва отрицателна обществена енергия прокрай закона, защото досега то й не е работил", твърди депутатът от "Коалиция за България" Янаки Стоилов. Според него законът просто трябва да се прилага. Според организаторите на двете подписки това не е съвсем лесно. Хора, участвали в подготовката и на едната, и на другата инициатива, твърдят, че не е възможно в тримесечен срок да се съберат нужните подписи без добра организация. Това е по силите на партия с развити структури в страната или на хора, които могат да използват алтернативни канали, като неформални групи или неправителствени мрежи например, или пък търговците на лични данни. Един от организаторите на едно от допитването дори твърди, че в списъците често попадат починали хора, защото прекупвачите на персонална информация (дори с тези с достъп до национална база данни) не могат да я актуализират постоянно, което е единствено във възможностите на служба ГРАО. Именно тя прави проверката за достоверността на подписките. В случая с ВМРО процедурата отне по-малко от месец, а за РЗС все още не е приключила (документите бяха внесени в парламента на 1 декември 2010 г.).Тук в закона се намира и една от вратичките, през която може да бъде заобиколен - няма краен срок за проверката. Яне Янев например се притеснява, че папките могат да "останат в мазетата на ГРАО". Те бяха проверени за първи път още в Народното събрание в присъствието на представители на РЗС, които се съгласиха от внесените 597 000 подписа да отпаднат 293.

ВМРО "загубиха" 80 000 подписа, след като минаха през ситото на ГРАО. Според зам.-председателя на партията Ангел Джамбазки - повечето от тях заради непопълнен точен адрес или ЕГН, тъй като някои от хората се страхуват да го посочват. Въпреки това воеводите имат повече от нужните 200 000 валидни подписа.

Ако ГРАО потвърди в голямата част документите на РЗС, ще се окаже, че и двете формации са направили чудо - за три месеца са мобилизирали в пъти повече хора, отколкото на последните парламентарни избори. През 2009 г. те бяха в коалиция и заедно получиха малко повече от 174 000 гласа. Синята коалиция например, която е част от Народното събрание, на вота взе 285 662 гласа - по-малко от половината от подписалите се под искането на Янев за референдум. Или ако тези хора бяха гласували през 2009 г. за РЗС, сега партията щеше да е четвърта политическа сила след ДПС!

От друга страна, дори някои от организаторите на подписките признават, че условията в закона трябва да са стриктни, за да може искането да е достатъчно представително. Допълнителни гаранции има и в други текстове, като например за да е валиден референдумът, в него трябва да са гласували поне толкова българи, колкото и на последните парламентарни избори (4 345 981 души през 2009 г., или 60% от гласоподавателите) - което означава твърде висока активност. Освен това не може да се провежда национално допитване по въпроси, свързани с данъци и заплати, цели кодекси или закони, които уреждат напълно дадена материя, нито теми, по които има международни договори.

Има и още една интересна подробност - законът позволява на президента да предлага на парламента тема за референдум. Георги Първанов няколко пъти е намеквал, че ще го направи - последният път за строежа на АЕЦ "Белене", но може би се притеснява, че проверката на позициите му през мнението на българите няма да е в негова полза. Това всъщност е най-голямото предимство на една кампания по всенародно допитване - възможността да се чуят противниците и поддръжниците на дадена кауза, един вид форма на обществена дискусия. Или както казват от ВМРО - правителството подкрепя Турция, би трябвало да го направи публично.

Иначе защо изобщо да се приемат закони, които никой няма желание да прилага.