Долу дефицитът

Симпатизант на въвеждането на подобни правила е и самият финансов министър. "Поддържането на финансова дисциплина не е самоцел. Това е средство за гарантиране на вътрешната икономическа стабилност", заяви той в обръщение към народните представители по време на дебата за вота. Дянков обаче не обяви конкретни параметри и обясни, че в момента се създава работна група, която да се занимава с тях. Не е ясно и откога правилата ще влязат в сила – от 2012, 2013 г. или като завещание за следващото правителство.

Източници от финансовото министерство твърдят, че се работи по варианта бюджетният дефицит да не надхвърля 1% от БВП, а при криза - 3%. Толкова така или иначе са ограниченията на ЕС, които обаче още преди кризата бяха нарушавани епизодично, а в последните години - масово.

Тепърва ще се дискутира и каква да е преразпределителната роля на държавата. През 2011 г. през бюджета ще се преразпределят 36.5% от прогнозирания БВП с тенденция този процент да намалява през следващите няколко години. По различни поводи Дянков е заявявал, че според него оптималният размер на държавните разходи в България е около 35% от БВП.

Мнението на независимите икономисти е по-различно. Според Георги Ангелов от "Отворено общество" правителството трябва да си постави по-амбициозната цел разходите да не надхвърлят 30% от БВП. "Въпросът е малко по-дълбок: дали да се постави ограничение за размера на разходите, за приходите или и за двете величини", добавя той. Икономистите от Института за пазарна икономика пък твърдят, че за постигане на максимален икономически растеж намесата на държавата в България трябва да се ограничи до 25% от БВП.

Ниското ограничение вероятно ще е стимул за реформи, което е безспорният плюс на идеята. То обаче ще доведе и до частичен отказ от фискалната политика, и то в условията на липса на монетарна политика заради валутния борд.

И на практика

Най-нереализуема от трите идеи е тази преките данъци (върху личните доходи и корпоративният данък) да бъдат променяни с референдум. Аргументите, изтъквани и от политици, и от експерти, са, че решението на подобен въпрос изисква специализирани познания. "Трудно може да се измисли въпрос за референдум в данъчната сфера, който да е разбираем за всички гласуващи. Данъчната система е с много параметри и според мен хората няма да могат да преценят пълния ефект от едно или друго решение", обяснява Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Другият проблем е, че тежестта между данъкоплатците е разпределена асиметрично. Много малко хора ги засяга пряко размерът на корпоративния или на подоходния данък. Това също би повлияло върху крайния резултат", добави той.

Другият спорен момент е къде ще бъдат записани промените. Ако са в конституцията, следващите правителства трудно ще могат да ги променят и това ще гарантира устойчивост на водената политика. Тогава те ще вдъхват и по-голямо доверие сред чужди инвеститори и пред Брюксел. Една от основните причини да се поставят спирачки пред напредването на страната към еврозоната например беше дали след приемането няма да се отхлаби бюджетната дисциплина.

По-лесно е фискалните правила да бъдат записани в съответните ресорни закони, тъй като ГЕРБ няма необходимото мнозинство (2/3 от всички депутати) за промени в конституцията. Така се увеличава шансът управляващите (настоящите или някои бъдещи) да се изкушат да променят първоначално зададените параметри и дори да не ги спазват. "В този случай по-работещ би бил фискален борд по модела на Великобритания, където нещо като съвет от независими експерти оценява фискалната политика на правителството. Обществен контрол върху изпълнението на бюджета може да има и ако Министерството на финансите публикува всяка информация, която показва какви са действията на правителството. Например месечна справка за размера на невърнатия ДДС", обяснява Ангелов.

Икономистите обръщат внимание и на още едно условие, нужно да работят фискалните правила – политическата воля те да се спазват. "Няма гаранция, че управляващите няма да са изкушени да прилагат счетоводни акробатики (като например извънбюджетни сметки), с които да постигат чисто формално заложеното ниво на преразпределение на БВП", обяснява Богданов. Според него обаче трябва да възпира не законът, а обществената санкция. "Правилата трябва да са ясни и консенсусни. Така всеки опит за тяхната промяна ще има ответната реакция на обществото. Въпросът е чисто имиджов."

Дали българското общество е готово да оказва подобен натиск спрямо политиците е спорно. Сигурно е само, че всяка мярка или дори говорене в посока фискална дисциплина е добре дошла на фона на европейската дългова криза. Особено в изборна година.