Read my lips: no new taxes*

- Предложените в проекта разходни тавани тепърва ще се съгласуват с министерствата и по традиция исканията за нови плащания след подобни процедури се увеличават

- Не се вижда желание за реформи. Или поне няма свиване на разходите при запазване на качеството на обществените услуги

- Не са предвидени и достатъчно големи буфери, които да компенсират някой от горните рискове.

Какъв ще е окончателният вариант на бюджета за следващата година ще стане най-рано през есента. А дотогава изненади не са изключени.

Дефицитен въпрос

Очакваните данъчни приходи са с 5.5%, или с 1.6 млрд. лв., повече в сравнение с тази година. Те трябва да дойдат основно от повишена събираемост на ДДС и на данък печалба.

Разходите са почти същите като миналогодишните. Така дефицитът на касова основа се очаква да е 2.5% от БВП, или 1.86 млрд. лв. Това е 0.5 процентни пункта под максимално позволения от ЕС. Правителството залага дефицитни бюджети чак до 2013 г., като идеята е дупката постепенно да се свива. Предвид факта, че тазгодишният дефицит от 4.8% от БВП на касова основа ще се финансира основно от фискалния резерв и той ще бъде изпилен до възможния минимум (4.3 млрд. лв.), отсега е ясно, че правителството ще трябва да емитира и дълг. Още повече че през 2013 г. предстоят големи плащания по външния дълг. Така според правителствени източници се върви към емитиране на евробондове, които най-вероятно ще са в размер на около 1-1.5 млрд. евро.

"Дефицитът трябва да ни тревожи, защото четири поредни години със сериозен дефицит няма как да не се отразят върху дълговата позиция на правителството. Европа става нетолерантна към публични дефицити въобще и към увеличаването на публичния дълг, а скоро това ще означава и санкции за държавите с лоша фискална дисциплина", коментира пред "Дневник" Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Затова предложението на макроикономистите е за въвеждането на фискален борд – правила, които да гарантират, че бюджетът се изготвя и изпълнява така, че да не се допускат големи дупки (виж карето).

Странни приоритети

Свиване на разходите в бюджета има. Но то е едва е от 120 млн. лв. и идва основно от по-малко пари за Националния осигурителен институт. Това намаление обаче не калкулира икономиите, които биха се направили от задвижването на пенсионната реформа. То се дължи основно на демографски фактори. Не се забелязват сериозни спестявания и в останалите сектори. Министерствата, които ще получат по-малко (но забележете – едва 0.2% намаление спрямо 2010 г.) са образователното и спортното.

Ведомствата, които получават най-голямо увеличение спрямо тази година, са социално, здравно, отбрана. Все сфери, в които реформите са наложителни, но такива или няма, или постоянно се отлагат. С 4-5% се увеличават и разходите на МВР, финансовото министерство и на правосъдното. Останалите ще разчитат или на минимално увеличение на парите, или ще трябва да се вместят в границите от тази година. Тук има и един потенциален риск – много от ведомствата, включително общините, най-вероятно няма да бъдат доволни от отреденото им за следващата година. В зависимост от това дали техните искания за повече пари ще бъдат удовлетворени дефицитът може да се окаже и по-голям от заложения.

"Трябва да има по-голям резерв за непредвидени разходи. Дотук урокът е, че винаги изскачат някакви нови плащания, които вследствие генерират и по-голям дефицит в края на годината. Затова може да се отделят по 5% от бюджета на всяко министерство като вид буфер", твърди Георги Ангелов от "Отворено общество". Буферът ще може да се харчи или срещу реформа, или в края на годината, когато вече е ясно накъде върви изпълнението на бюджета.

За хората и за бизнеса

Добрата новина е, че през следващата година данъци няма да се увеличават. А целта е да има предвидимост. Ниските ставки са конкурентно предимство на България в региона, след като Румъния и Гърция вече обявиха намерения или вдигнаха някои от данъците си. Ако успеем да запазим нашите ставки ниски и подобрим бизнес средата, ще "откраднем" част от инвестициите на съседите. А това означава по-голям потенциал за ръст на икономиката.

Все още не е ясно каква ще е съдбата на осигуровките. След като се чуха идеи за 2 пункта увеличение на вноските за пенсия още през следващата година, премиерът Бойко Борисов успокои с обещанието, че те няма да се пипат. В проектобюджета обаче е записано, че до 2011 - 2013 г. се предвижда преустановяване намаленията на осигурителните вноски и постепенно пристъпване към определянето им на основата на принципите на социалното осигуряване и прецизни актюерски разчети. А последното също може да означава увеличение.

През следващите три години се замразяват нивата на пенсии и заплати в публичната сфера. Според икономистите това е непопулярна политическа мярка, която обаче е едно от най-добрите решения от макроикономическа гледна точка. Причината е, че през последните години доходите изпреварват производителността на труда.

Най-големият риск

В проекта е записано, че основните рискове пред изпълнението на бюджета в средносрочен план са два. Първият е изместване структурата на икономическия растеж към по-висок принос на износа, което води до по-ниска данъчна събираемост. Вторият - застаряване на населението, водещо до натиск върху пенсионната система.

Според макроикономистите обаче има още една ахилесова пета в сметките на финансовото министерство  - твърде розовите прогнози за икономиката през следващите години. "Липсата на ръст на инвестициите е проблем. Не че растежът от 3.6% от БВП не е възможен, но липсва обяснение как ще се постигне, защото дори и износът зависи от инвестициите. Ако правителството не обясни какви реформи ще прави, за да се постигне този растеж, прогнозите му трябва да са по-скромни. Сега се залага седем пъти по-висок икономически растеж през 2011 г. спрямо тази. А спрямо предходната очакванията са за 11% номинален растеж на БВП", твърди Георги Ангелов.

Според Лъчезар Богданов от Industry Watch бюджетът е направен отзад напред - започнали са с разходите, после са изчислили приходите и тогава икономическия растеж.

Според други икономисти обаче очилата на финансовия министър не са чак толкова розови. Техният аргумент е, че се тръгва от много ниска база - тази година очакваният ръст е едва 0.5% от БВП. А от финансовото министерство вече обясниха, че са взели предвид и моделите на БНБ и Световната банка.

Чии прогнози за развитието на икономиката ще се окажат точни е твърде рано да се гадае. Едно обаче е сигурно - повечето министри в кабинета "Борисов" едва ли ще прегърнат идеята отново да разполагат със свити бюджети. А изчисленията и в момента са на ръба на позволения дефицит. За да не се създава несигурност в публичните финанси, е нужна застраховка още сега. В противен случай може да се окаже, че и българското правителство ще трябва да наруши обещанието си и да вдигне данъците. Като Буш-старши.

*"Четете по устните: Без нови данъци"

Известна фраза на Джордж Буш-старши, която му помага да спечели изборите за президент на САЩ през 1988 г.