Вятърът печели

България все още не e стигнала този момент - за цените на някои ВЕИ е повече от очевидно, че са прекалено високи. А дали има тарифна дупка може да се съди само по косвени признаци като прекъсвания на тока или все по-ожесточената размяна на реплики между отделните играчи на енергийния пазар.

Испания вероятно е "виновна" и за началото на зеления бум у нас. Рязкото нарастване на чуждестранния интерес към българския пазар на ВЕИ стартира през 2008 г., обяснява Себастиан Ньотликс от Българската ветроенергийна асоциация. "Тогава имаше инвеститори с вече осигурени кредитни линии, които търсеха къде да вложат парите си, и Източна Европа стана изключително привлекателна", смята Ньотликс.

Тенденцията към

Завой в зелената политика

вече е очевидна, и то при доскорошните най-големи поддръжници. В началото на годината Германия намали преференциалните тарифи с 25%. През декември миналата година Франция обяви, че замразява лицензирането на ВЕИ с преференциални тарифи с изключение малките проекти. Италия също започна постепенно орязване на цените, макар и не толкова драстично. На Апенините цените на електроенергията са по принцип високи, така че скъпите геотермални или слънчеви централи са относително конкурентоспособни. Междувременно новото холандско правителство започна прилагането на схема, която драстично орязва изгражданите мощности и насърчава само по-евтините ВЕИ.

Доскорошният лидер в "позеленяването" - Великобритания, започна да бие отбой последна. През 2008 г. Лондон си постави задачата до 2050 г. да намали въглеродните си емисии с 80% спрямо нивото им от 1990 г. Страната беше първата от големите индустриални сили, която заложи толкова амбициозна цел, и най-дълго удържа на натиска да не сваля цените. Основната причина е, че кралството има едно от най-ниските нива на възобновяеми енергийни източници в ЕС. Към края на 2010 г. субсидиите за зелените проекти обаче стигнаха 1 млрд. паунда (2.2 млрд. лв.). Това добавя около 80 паунда в годишната сметка за ток на всяко домакинство. Според анализи, цитирани от сп. Economist, ако доскорошните британски политики за подкрепа на зелената и ядрената енергетика се бяха запазили, това би добавило към сметките на домакинствата по 500 паунда годишно през 2020 г.

Целта на консервативното правителство е да намали преференциалните тарифи за соларни инсталации над 50 KW с между 40 и 50%. Новата тарифа ще влезе в сила на 1 август, което засяга и инвеститорите, които са започнали, но няма да могат да пуснат в експлоатация проектите си към тази дата. Тази седмица седем такива компании вече заведоха дела в британския върховен съд, тъй като са били подведени да инвестират в тези проекти и ще претърпят загуби. Новият министър на енергетика и промените в климата Грег Баркър каза, че промените не засягат малките инвеститори, а само големите, като целта била големите соларни паркове да не изсмукват средствата за малките проекти.

Вятърът на промяната

Засега от зеления завой печели вятърът за сметка на слънцето. Германия планира да инвестира 5 млрд. евро от началото на тази есен за разширяване на вятърните паркове в Балтийско и Северно море. Причината за инвестиционната треска е поредният 180-градусов завой в ядрените политики на страната. След като през 2009 г. Германия реши да забави затварянето на старите си ядрени реактори, в края на март Берлин реши ударно да спре временно седем АЕЦ за проверки след инцидента във Фукушима. Някои от тях вероятно няма да бъдат пуснати отново, така че Германия трябваше да реагира бързо.

В Испания тарифите за нови ВятЕЦ бяха намалени с 35% - доста, но значително по-малко от тези за соларна енергия. Холандия ограничава офшорните вятърни паркове, но не и тези на сушата.

Вятърната енергия е средно 3-4 пъти по-евтина от соларната, но пък има свои недостатъци - високите мачти и перките се преглъщат по-трудно от любителите на пейзажите и тишината. Първата вятърна ферма в САЩ, разположена в океана - Cape Wind Project, беше одобрена след 10-годишни спънки. Сто и тридесетте перки са близо до Кейп Код, едно от най-привилегированите курортни градчета в света. Първоначално срещу парка се възправиха хора като Тед Кенеди (последният брат от легендарната фамилия) с аргумента, че се нарушава пътят на птиците, докато накрая племето уампаног не установи, че фермата ще му пречи да изпълнява ежедневния си култ към слънцето.

Докато всички говорят за вятъра, през последните няколко години цената на слънчевите панели започна рязко да пада. Едната причина е нарасналото производство в Китай. Кумар Халеели от SuntroughEnergy например дава пример с Калифорния, където цените на ват инсталирана мощност са паднали двойно за последните четири години. Според други анализатори причината за резкия спад е отдръпването на Испания, поради което производителите е трябвало поне временно да свалят цените. А трети посочват факта, че ефективността на слънчевите панели се подобрява по-бързо от тази на вятърните турбини.

Четири степени на отрезвяване в Холандия

Миналата година дясното правителство в Холандия прие радикален план за свиване на разходите от субсидии за ВЕИ. Годишно правителството ще определя сума, с която ще се подкрепят дългосрочните преференциални цени за възобновяемите източници, като тя ще се разпределя на четири етапа.

В първия ще бъдат подкрепяни инсталации, които имат нужда от екодобавка не повече от 9 евроцента за kWh. Такива в момента са малките ВЕЦ и инсталациите, използващи различни видове биогаз. Ако останат средства, се минава в следващата фаза, при която тарифата нараства на 11 цента, като в тази графа попадат вятърните турбини. Третата е за съответно 13 цента, а в четвъртата ще могат да се включат по-скъпите инсталации на биогаз, които ще получат по 15 цента на kWh. Извън тази схема са соларните и офшорните вятърни паркове, както и някои големи централи на биогаз. В същото време производителите от тези скъпи технологии могат да кандидатстват и в четирите етапа, но само ако могат да се вместят в някоя от предлаганите цени.

Холандският модел е нов - за разлика от системата на зелените сертификати или дългосрочните преференциални цени, и ще започне да работи след няколко месеца. На теория той създава пазарен модел с предвидими цени. Проблемът е, че той дава преференции на определени технологии, които бързо могат да заситят пазара. Последното ще направи така, че в бъдеще Холандия може да се окаже затворена за навлизането на по-ефективните им наследници.

За ползите от кризата

След промяната на политиката в много европейски страни финансовите инвеститори също предприеха нова стратегия. По думите на Ньотликс високите тарифи вече отблъскват банките. Те предполагат, че правителствата на съответните страни ще бъдат принудени, искат или не, да свалят тарифите.

Новата мода е преференциални тарифи, които обаче отразяват пазарните тенденции. Какво точно се крие зад това е въпрос на национална трактовка.

Във Великобритания това се оказва свиването на помощите за големите ВЕИ. В Германия по-агресивно сваляне на цените. В България, по всичко изглежда, че това ще доведе до замразяване на инвестициите в зелена енергия.

Автор : Инна Павлова Преглед на оригинала