Битката на е-площада

В предизборната си стратегия ГЕРБ отиват дори една идея по-напред - планират да създадат собствена социална мрежа, в която да провокират дискусии по актуални въпроси и да извлекат оттам най-добрите идеи на гражданите. Всъщност цялата кампания на управляващата партия ще е на принципа на споделянето в социалните мрежи - разговори с хора и формиране на предизборните послания по този начин, а не на централно ниво. Опозицията от БСП ще използва интернет основно като канал за разпространение на предизборна информация и ще мотивира симпатизантите си да изразяват активно гражданската си позиция във форуми и социална мрежи. За социалистите реалната политика все пак остава офлайн, особено на местно ниво. От "Атака" споделят, че ще обърнат голямо внимание на Twitter и видеосподелянето и ще организират онлайн чатове с политици. (Повече за идеите на ГЕРБ, БСП и "Атака" можете да прочетете в каретата. СДС и ДСБ не бяха открити за коментар по темата, но ДСБ обявиха на пресконференция тази седмица, че предлагат на вътрешнопартийния вот за кандидати за кметове и президент на "Синята коалиция" да може да се гласува и онлайн. От пресцентъра на ДПС заявиха, че все още няма партийно решение за кампанията и не отговориха на въпросите на "Капитал".)

"Докато новият изборен закон дисциплинира взаимоотношенията между партии и медии, интернет остава свободна от регламентация зона, към която могат да се насочат немалка част от инициативни комитети и партии, особено за местния вот", прогнозира политологът от Нов български университет Катя Христова-Вълчева. Facebook пък е лесен начин да достигнеш до голям кръг от хора и да ангажираш привърженици. За да може присъствието на политиците в социалните мрежи обаче да има ефект, партиите трябва да приемат обратната връзка от гражданите (включително критичната) не като досадни коментари, които след време ще потънат в мрежата, а като някаква форма на диалог. Според Катя Христова-Вълчева партиите все още не са изградили експертен потенциал как да разбират посланията, които получават чрез социалната мрежа. Колегата й Георги Проданов също е на мнение, че интернет кампаниите ще имат нужда от добри екипи от активни комуникатори и създатели на информация и послания, които са добре подготвени не само партийно и идеологически, но и за изненадите в мрежата. "За мен е невъзможно офлайн специалисти да бъдат успешни в онлайн кампания, а същото важи и за партиите", коментира Проданов и казва, че не случайно в екипа на Обама бяха привлечени Крис Хъджис, един от създателите на Facebook, и изпълнителният директор на Google Ерик Шмит (интервю с Проданов за ефектите от онлайн кампанията на Барак Обама и прогнозите му за предизборните кампании в България можете да прочетете тук).

Всъщност, ако се осъществят правилно, кампаниите в интернет могат да имат и

Дисциплиниращ ефект

върху отношението на политиците към избирателите. В известен смисъл онлайн участието е дори много по-ангажиращо от това в традиционните медии, защото не се изчерпва само с изказването, а продължава в коментарите след него и реакциите на онлайн читателите. Според Катя Христова-Вълчева присъствието на един политик в интернет дава възможност на гражданите директно да го държат отговорен, заради което онлайн активностите не са и станали масова практика все още.

Истинската полза от възможностите на интернет обаче ще дойде тогава, когато предизборните онлайн кампании преминат в истинско електронно управление след изборите. Като например в Словения, където управляващата партия консултира гражданите онлайн, поставя много от проектите за нормативни актове за обсъждане в мрежата и дори предоставя безплатен електронен подпис на всички граждани, за да могат да използват ефективно административните услуги в интернет.

Политологът Георги Проданов: Интернет няма да предреши резултата на избори 2011, но със сигурност ще го подобри

Вие сте изследвал онлайн политическата кампания на Барак Обама. Какво ви направи впечатление в нея?

Онлайн кампанията на Обама не беше просто кампания в интернет, тя се превърна в етап от развитието на самия интернет, от развитието на средствата за комуникация и влияние в него, от възможностите за общуване и обединяване на усилията на отделни потребители в името на една цел. На микро ниво кампанията всъщност не беше съвсем кампания, а уникално насочено съчетание на милиарди опити да бъде демонстрирана, защитена, наложена кандидатурата на Обама като единствената печеливша. От една страна, екипът на президента използваше по перфектен начин почти всички възможни канали за комуникация в интернет, а от друга беше дадена възможност на обикновените потребители, на симпатизантите да се превърнат в част от кампанията, от екипа на Обама. Експертите включиха Facebook, Myspace, Youtube, Twitter, Linkedin, Flickr, Digg и Reddit, потребителите пък родиха простото, но ефективно "Дарете вашият статус за Обама" във Facebook. Кампанията на Обама роди нов жанр политическа комуникация и нов тип отношение към гласоподавателите, защото тя не приключи след избирането му, Обама продължава да бъде активен и в момента в нета, да бъде максимално близък до всеки в мрежата. Ако се свържете с неговия Twitter или Facebook вие можете да бъдете също толкова наясно с това, което прави Обама, колкото и един нюйоркчанин.

Какво показва онлайн кампанията в САЩ за интернет като инструмент за политическа комуникация?

Кампанията на Обама показа, че интернет е нещо, без което модерният свят и политика не могат, че интернет може да бъде доминиращ канал за комуникация и да обедини в себе си предимствата на повечето познати начини на общуване, може би само без димните сигнали и прекия контакт. Досега никоя медия не даваше възможност само чрез нея да бъдат реализиран целият набор от техники за влияние и убеждаване, за комуникация и популяризиране. Онова, което носеха интегрираните маркетингови комуникации, сега се случва на едно място. Съчетаването на влияние чрез текст, звук, филм, даже чрез всички възможни техники на употреба на цветове, позиции, импресии и т.н. средства на маркетинга и рекламата, дава невъобразимата възможност да облъчваш избирателите на едно място и по едно и също време. И целият този процес може да се случва, променя и актуализира в реално време. На второ място, интернет вече дава възможност за двустранна комуникация. Уеб 2.0, превърна потребителите в създатели и дистрибутори на информация, появи се новата фигура на е-гражданина, на субекта, който е възможен само заради Интернет и в която среда той е равнопоставен на политиците. Прекият дебат, който преди се случваше само между кандидатите, вече се води перманентно във Facebook и Twitter и то между кандидати и техните поддръжници и опоненти заедно, разделението на ментори и публика изчезна, а това, заедно с новата среда, вече означава ново състояние на самата политическа комуникация.

Какво от чуждия опит е приложимо според вас в България и какво не?


Въпросът не опира до приложимост в България, интернет е еднакъв и за Обама и за нас. Много по-важно е, както отделните кандидати, така и партиите да си дават сметка за това дали действително имат потенциал за провеждане на успешна кампания в мрежата. Дали са "годни" да присъстват ефективно там. Една кампания, която не се вписва в правилата, писани и неписани в интернет, една кампания, която не отговаря на качеството на средата, на нивото на потенциалните потребители на информацията, която не е подготвена за бърза реакция спрямо събития и съперници не би могла да бъде успешна.

И в допълнение, независимо чия е кампанията, то тя трябва да бъде правена от специалисти. Не в рекламата, PR-a и в маркетинга по принцип, а в интернет версиите им, в умението да се създават технологии и средства за влияние, които са приятелски за тази среда. Не случайно в екипа на Обама бяха привлечени Крис Хъджис, един от създателите на Facebook и изпълнителния директор на Google Ерик Шмит. За мен е невъзможно офлайн специалисти да бъдат успешни в онлайн кампания, а същото важи и за партиите.

Какви прогнози можете да направите за онлайн кампании на партиите в България за избори 2011?

Основната ми прогноза е, че онлайн средата ще принуди българските партии да се променят, поне в комуникационно отношение. Да бъдат много по-активни и то интелигентно активни, да намалят дистанцията с избирателите и начина си на вземане на решения, дори да подменят част от своя политически елит. Интернет е убийствен ускорител на информация. Събитията са обсъдени от всички възможни гледни точки от самите потребители минути след като се появят в мрежата. Никой вече не чака официалните позиции на партия или политик, няма начин за активна позиция в мрежата, ако тя зависи от гласуване или дебат на партиен форум. Важно е и кой и с какви правомощия представлява партията или кандидата в мрежата,  доколко умее и е оторизиран да взема ад хок решения, да генерира събитиен и информационен поток. В това отношение интернет кампаниите ще имат нуждата от добри екипи, активни, добре подготвени не само партийно и идеологически, но и за изненадите на нета, добри комуникатори и активни създатели на информация и послания. Накратко, наесен прогнозирам много неуспешни опити, генериране на излишно уеб съдържание, много спам и лично аз не вярвам, че интернет ще предреши резултата на тези избори. Но съм сигурен, че ще го подобри - като информиран избор, плод на гражданска активност и увеличена комуникация между политици и избиратели.