Четири шарени истории

"Ние не сме търсили Индия като пазар, защото транспортните разходи са високи, а и не можем да се конкурираме с Русия там. Основно изнасяхме в Западна Европа и Америките", казва Димитров. През 2010 г. 50% от продукцията на "Неохим" е намерила пазарна реализация в България, прогнозата е, че през 2011 г,. това съотношение ще се запази, както ще се запази и количеството произведени торове

Машини: V-образен двигател

Машиностроителните фирми бяха сред първите, които усетиха кризата още в края на 2008 г. Сега те отново са сред първите, които отчитат възстановяване на пазарите и увеличаващи се продажби зад граница.

Големият срив за сектора през 2009 г. доведе до 30% спад в производството, а броят на работещите намаля с около 30 хиляди души, от които близо 20 хил. квалифицирани служители. "В края на 2010 г. обаче износът на машиностроителна продукция и в обем, и в стойност си връща 95% от достигнатото през 2008 г.", отчита председателят на браншовата камара инж. Илия Келешев. Обяснението за възхода е във възстановяването на глобалната икономика, водещо до покачване на световното търсене. Производителите на машини и оборудване са традиционни износители. По правило вътрешният пазар винаги е бил тесен за продукцията на бранша, затова половината от българското машиностроене е експортно ориентирано.

Около 60% от износа е за ЕС – основните пазари са в Германия, Италия, Франция. Но на практика секторът продава в цял свят. "Най-големият пазар на дървообработващи машини преди кризата бяха САЩ. Поръчките за там обаче силно намаляха", казва инж. Никола Митиков, изпълнителен директор на силистренското "ЗММ Стомана". Фирмата е с 300 заети и изнася 92% от изделията. През 2009 г. обаче свива производството си с 45%, защото американският пазар се затваря за тези машини. "С повече усилия и гъвкавост открихме нови пазари – Алжир и Египет. Продаваме малки количества и за САЩ, но за да се върнат предишните обеми, там трябва да се възстановят пазарът на недвижими имоти и строителният бранш", обясни Митиков. През 2010 г. фирмата отчита 15% ръст в продажбите спрямо 2009 г., но още не се е върнала на нивата от 2008. "Намалихме цените, заплатите, разходите, съкратихме хора. Има леко раздвижване на руския пазар, но все още е рано за оптимизъм", отчита Никола Митиков. САЩ са голям пазар и за производителите на стругове. През 2008 г. "ЗММ Сливен" изнася за там 300 машини - универсални и с цифрово-програмно управление. През 2009 и 2010 г. обаче почти нищо не потегля зад океана, но през първите месеци на 2011 г. вече са продали 46 струга за американския пазар. Възстановяването на европейските и азиатските пазари на кари и складово оборудване доведе до повишение на продажбите на "Балканкар Заря" - единственото специализирано българско предприятие за производство на стоманени колела и джанти.

Висок растеж на експорта отбелязват и фирмите, произвеждащи хидравлика. Базираната в Казанлък "М+С хидравлик", която е в топ 5 на световните производители на хидромотори, през 2009 г. отчита около 60% спад. Това води до преминаване на 4-часов работен ден в дружеството. Изключително засегнати са и другият казанлъшки производител "Капрони" (хидравлични зъбни помпи, компоненти и системи) и ямболското ХЕС (за хидравлични цилиндри). Сега обаче компаниите от този подсектор отчитат повишение на продажбите зад граница. "А търсенето на хидравличните елементи е показателно за целия бранш, тъй като те се влагат в други машини", казва Келешев. Оживление отчитат и в "Мадара" - Шумен. Компанията изработва около 20 вида двигателни мостове за руския КАМАЗ. Сега българският завод е натоварен и има работа за всичките 840 души. Нещо повече - дружеството инвестира в изграждането на нов завод за селскостопанска техника. Вече е построено хале от 16 дка, което ще приюти съпътстващото от няколко години производство на прикачен инвентар - сеялки, брани и други. "Преструктурирането на българското производство ще продължи под натиска на засилващата се международна конкуренция. Трябва да се подобри качеството, да се разширява гамата, да се разработват нови изделия. Нужни са инвестиции и добър мениджмънт", обобщава Илия Келешев.

През 2011 г. обаче фирмите ще продължат да се борят със свития вътрешен пазар, с кредитите, които трябва да обслужват, и с междуфирмената задлъжнялост. Голямо предизвикателство за сектора (а и не само за него) е Китай. "Твърдението, че китайското е синоним на некачествено, вече не е вярно. Китайците произвеждат изделия на ниски цени и с относително добро качество", казват експерти от бранша.

Дърво и мебели: Факторът IKEA

Дървообработващата и мебелната промишленост също отчитат увеличение на продажбите зад граница през миналата година.

През 2010 г. износителите на сурова дървесина намериха нови пазари - Турция и Ирак. "Причината е, че досега тези държави са внасяли дървесина от Русия, но заради пожарите в Москва режимът с експорта от Русия е затегнат, въведена е такса за износ и има трудности с доставките. Затова се търси българска суровина", обясни Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. Неголеми количества трупи се изнасят за Македония, но има отлив от един традиционен пазар - гръцкия. "Причината е, че плащанията към българските доставчици се бавят и те трудно си събират парите", обясни Симеонов. При мебелните фирми на практика продължават да съществуват само тези, които изнасят. Най-продавани зад граница са българските столове. Старозагорското "Средна гора" например изработва около 600 хил. стола годишно. Повече от 30 години дружеството, в което в момента работят около 420 души, е партньор на шведската IKEA. Плановете на мениджърския екип са до края на тази година да увеличи производството до 750 хил. стола годишно, а до няколко години броят им да достигне 1 млн., защото предприятието се готви да произвежда столове и за норвежката Stokke. Новото партньорство ще доведе до разкриване на нови работни места и в "Средна гора", и във поддоставчиците й по веригата.

Кубратското "Лудогорие 91" също се готви да поднови партньорството си с IKEA. През април 2009 г. след 18-годишно сътрудничество мебелната фирма приключи деловите си отношения с шведския концерн. Решението не е взето спонтанно. Година и половина преди това продължили преговорите с мотивирано искане за повишение на цените, отхвърлено от мебелния гигант. Заводът работи на загуба и не вижда смисъл от сътрудничеството. Драстичното решение води до спад в обемите на производство, тъй като 98% от продукцията до този момент е обвързана с основния клиент. Но противно на прогнозите, сривът е по-малък от очаквания. Защото кубратската фирма намира клиенти в Швейцария, Германия, Англия, където продава столове, пейки, маси. "В България има качествена дървесина. Ние работим само с масивна дървесина и тя се харесва на клиентите ни. Използваме екоматериали, цените ни са конкуренти, все още трудът е евтин. Наскоро ни посетиха немски дизайнери, които обзавеждат хотели по цял свят, и казват, че са впечатлени от качеството и цената, която предлагаме", разказа изпълнителният директор Калина Митева. От IKEA се обърнали отново към българската фирма с предложение за изработка на определен модел стол. "Направили сме прототип, очакваме одобрение и договаряне на цена", съобщи Митева. Предстоящото влизане на IKEA с магазин в София обаче със сигурност ще доведе до затваряне на български фабрики за мебели. "Поне такава е световната практика - там, където е стъпила веригата, почти всички местни фирми фалират", казва Калин Симеонов. Според него производителите на мебели и сега не са в цветущо положение и кризата "продължава да друса яко сектора". "Кадри нямаме. Пари нямаме. Организацията е лоша. Не сме много точни в спазването на сроковете и качеството. Но пък продаваме на ниски цени. При нас идват все по-лошо обучени хора от професионалните училища. Преди ги донаучавахме, сега почваме да ги учим отначало", изброява трудностите за бранша Симеонов.

Най-големият проблем обаче е снабдяването с дървесина. "То е инцидентно и несигурно", категоричен е Симеонов. Търговете за дървесина, които се организират от лесничействата, непрекъснато са обект на критики от страна на хората в сектора. "За компаниите е трудно да обикалят в цялата страна, за да наддават. Освен това днес може да спечелиш търга, но утре – може да загубиш от случаен играч. Няма дългосрочни договори с основните производители, няма сигурност, казва Симеонов. И прогнозира: Нямаме големи шансове. Ще губим позиции спрямо вносителите."

Красимир Дачев, собственик на "Свилоза" - Свищов, също е потърпевш от цената на суровината и това бе една от причините дружеството да затвори през 2009 г. Дружеството обаче отчита успешна 2010. "Изнасяхме за Китай и в Саудитска Арабия заради силния долар. Това ни позволи да диверсифицираме риска. В резултат на реконструкцията "Свилоза" увеличи три пъти капацитета си. Успяхме да запазим традиционни пазари и се оглеждаме за нови", разказа Дачев. Компанията изнася за Турция, Гърция, Румъния и основно за Италия, където е силно развит пазарът със специални хартии. "Ние произвеждаме борсова стока. Нашите продажби са въпрос на цена, а не на пазари. След земетресението в Япония дори има търсене на още 2 млн. тона хартия в света. Аз съм махленски играч, но за мен важат правилата на борсата. Няма значение къде си, всичко зависи от котировките. За нас няма екзотика в износа, има само разлика в обемите. Светът се измъкна и работи на пълни обороти", казва Красимир Дачев. И съобщава, че готви нови инвестиции - ще изгражда подстанция, когенерация и фабрика за хартия.

Зърно: Ефектът Русия

Основната причина за високите нива на износа на българска пшеница през 2010 г. е свързана с ниските добиви на зърно от Черноморския басейн. Неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна донесоха слаба реколта, а износът от двете страни беше забранен с правителствено решение. Казахстанското жито пък беше с по-ниско качество. Всичко това доведе до засилено търсене на българските зърнени култури. "Търговците даваха много добри цени и през 2010 г., за първи път имаше реална борсова търговия и истински пазар, защото обикновено Русия и Украйна излизаха и подбиваха цените", коментира Димитър Мачуганов, производител от Ловеч. Мачуганов е реализирал 50% от пшеницата на чужди пазари, а 100% от реколтата на слънчоглед и ечемик са били за експорт. И не само той, но и повечето производители са се насочили към износ именно защото на международните борси са се създали добри цени.

Присъствието на мултинационалните компании на местния пазар, които изкупуват и търгуват житни култури, е оказало положително влияние върху този процес. През тях се разпределя 70% от световното производство. През втората половина на 2010 г. средната цена, на която се е купувал тон пшеница в България е била около 350 лв., но сделки са се сключвали и на по-високи стойности. По данни на производители българското зърно в Турция се продавало дори за 611 лв. за тон. Повишение е имало и на пазарите в Европа. При стартова цена за юли 2010 г. от 165 евро за тон към края на годината и първите месеци на следващата тя вече е била 274 евро на тон. Това е увеличение с 61%.

По данни на председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите Радослав Христов  през миналата година най-голямата част от експорта е била за Сирия, Египет, Италия и Испания. Той отказа да прогнозира дали тенденцията ще се запази и през тази година, защото нищо не е сигурно до старта на кампанията по жътвата и в България и в държавите от региона. Все пак повечето производители са на мнение, че цените за износ ще останат високи. "До октомври 2011 г. Русия няма да търгува житото си на международните пазари, това може да означава запазване на тренда", коментира Мачуганов.