Стр@х

Онлайн гласуване или онлайн чаршия

Мотивите на КС са облечени в сложни конструкции, които се въртят около заплахата за тайната на вота и лошата уредба на правилата, но всъщност най-голямото опасение на анализатори и политолози е свързано с купуване на гласове. Формулировката на съда е, че кодексът не дава гаранции, че гласоподавателят доброволно решава кого да предпочете в изборите.

"Ако няма контрол върху достъпа до кодовете (т.е. личният PIN номер, с който трябваше да се гласува), няма да има просто продажба на гласове, а цяла борса", каза по време на обсъждането на кодекса политологът Димитър Димитров. С днешна дата пред "Капитал" той уточни, че въпреки че е поддръжник на интернет гласуването, "един от начините то да се провали е да бъде направено така, че да се откажем от него". "В България то може да се въведе, когато имаме условията на Естония и отпадне необходимостта да се притежава електронен подпис срещу специална такса." Затова и политологът смята, че е можело да се опита с въвеждането на интернет гласуването, но за българите в чужбина, които живеят на повече от 200 км от най-близката секция.

"Това е най-лесният начин да манипулираш вот дори в рамките на една фамилия, а какво остава да го направиш срещу заплащане", коментира юристът Румяна Сидерова, член на ЦИК от квотата на БСП.

Това е най-силният аргумент срещу гласуването онлайн. В Естония гласуването става с личната карта, в която е вграден електронен подпис. По този начин няма как да се търгуват гласове. В България това очевидно е невъзможно. Когато тази бариера липсва, въпросът е дали ако се въведе гласуване през интернет, броят на новите гласоподаватели, тези, които иначе не биха гласували, може поне да уравновеси напазаруваните бюлетини. "Няма по-добра война срещу купения вот от стимулирането на некупения", твърди Константинов. Според него поне половин милион българи биха гласували по интернет, ако имат такава възможност, а увеличението на некупения вот просто ще потопи платения и ще го омаловажи. "Компютърното поколение няма да се реди на опашки, за да попълва хартийки, посочва математикът.

В Естония едва 2% от избирателите гласуват онлайн, след въвеждането на тази възможност през 2005 г. От една страна, това не е обнадеждаващо за привържениците му в България, защото подобен процент ще означава опасност напазаруваният вот да бъде доста сериозен дял. От друга, при последното преброяване на населението през февруари 41.2% от хората предпочетоха да се преброят през интернет. Което показва достатъчно висок ентусиазъм.

Един клик, един глас?

За да се избегнат купуването на гласове и натискът върху избирателя, в Естония е  въведено и правилото за многократна промяна на вота. Тоест, ако през деня шефът ви гледа през гърба, винаги можете да промените политическия си избор по-късно. Почти като анекдот се разправя случката, при която възрастна жена опитала да подкрепи любимата си партия с многократни кликвания върху нейното име. Естествено ефектът е бил само един глас.

Подобно правило беше залегнало и в българския избирателен кодекс, но възможността беше ограничена до два пъти. КС обаче заключи, че възможността за упражняване на правото на глас повече от един път "противоречи на класическото изборно правило "един човек – един глас".

"Не разбирам тази формулировка", казва Лия Хянни, програмен директор на Академията за електронно управление (www.ega.ee). Преди да започне работа в академията, Хянни е министърът, провела приватизацията в Естония – вероятно най-малко оспорваната в света, а сега разпространява ползите на е-демокрацията в други страни. Тя обяснява, че изискването "един човек - един глас" логично означава всеки индивид да има влияние само с един глас, а това колко пъти ще кликне или ще се разходи до изборната урна няма значение. Освен това всъщност електронният вот е дори по-свободен, тъй като позволява да бъдат излъгани всички тези, които плащат или принуждават избирателите да гласуват по определен начин.

През 2005 г. естонският президент се опитва да спре онлайн гласуването с аргумента, че то предоставя повече права на интернет гласоподавателите, отколкото на останалите. Но конституционният съд на страната отхвърля жалбата с простия аргумент, че всеки може да се възползва от тази привилегия.

Хакерска заплаха

На глобално ниво най-големият страх от въвеждането на онлайн гласуването е възможността от пробив в сигурността на системата и нейната манипулация. Например в САЩ тепърва се мисли за въвеждането на електронно гласуване, но само за военните в чужбина, тъй като се счита, че техните комуникации са по-сигурни от цивилните.

Преди последните избори в прибалтийската държава студент успява да намери дупка в системата. Освен похвали за хакерските му умения това води до оспорване на изборите от една от загубилите партии. Естонският КС обаче отказва анулиране на изборите, тъй като няма доказателства за манипулация – има хипотеза, но не и материален факт. При подобен тест в Холандия пред три години обаче беше отменено машинното гласуване и ниската страна се върна към хартиените бюлетини.

Българският конституционен съд, изглежда, се придържа към хипотезата "страх избори пази". В аргументите му се казва, че при нарушаване на тайната на вота на един гласувал по интернет се анулира цялото гласуване в електронната урна, което представлява недопустимо от конституцията лишаване на избиратели от правото на глас.

"Това е решение на обществото, дали е готово да приеме риска, така както го е поело с традиционното гласуване, което също не е лишено от възможности за манипулация", обобщава Хянни. "Естонците са ентусиасти, когато става въпрос за технологии, освен това имат доверие в правителството." Така от 2% през 2005 г. през 2011 г. онлайн гласоподавателите стават 24%.

Българският Конституционен съд освен това заключава, че онлайн гласуването противоречи на Закона за електронните съобщения, който изисква провайдърите да съхраняват данни за активността на потребителите. От това произтичали рискове за неприкосновеността на вота. Уточнявайки, че не познава българското законодателство, Хянни обяснява, че провайдърът пази информация само коя страница е посетил потребителят. Самият вот е кодиран. "По тази логика не може да има онлайн банкиране", логично обяснява тя. В естонския случай достъпът до "електронната избирателна кутия има само ЦИК, както всеки член на комисията пази само част от кода за достъп. Едва след приключване на изборния ден те имат право да съберат кода и да "отключат" кутията.

Няма връзка с този интернет

Последният аргумент на съда е, че в кодексът не е бил предвиден достатъчно контрол при евентуалното анулиране на електронния вот и за последващото гласуване по общия ред. Тоест, ако гласоподавателят реши, след като е подал електронен глас, да пусне и хартиена бюлетина. Това е най-странният аргумент на българският КС, тъй като всичко е въпрос на технология, при това не особено сложна.

Против въвеждането на интернет гласуването в този вид бяха представителите на Българските адвокати за граждански права, както и на Висшия адвокатски съвет. На обратната позиция са в Института за модерна политика, които твърдят, че не се нарушава тайната на вота, но все пак препоръчват текстовете в кодекса да се прецизират. Предпазлива позиция заема доц. Нели Огнянова, експерт по онлайн право: "Практиката в други държави показва колко е съществена прецизната законова регламентация. В този смисъл за предпочитане е да се вложат усилия в подготовката, отколкото да се компрометира изходът от едни избори." Костадинов също признава, че текстовете, отменени от КС, не са напълно прецизни. Но без да се опита, едва ли може скоро да бъде изчистена системата за онлайн гласуване.

А колкото до въпроса дали обществото е дорасло за толкова модерна система, Огнянова казва: "Да се определя кой да е на власт е много по-сложно решение, а никой не се оплаква, че не е дорасъл за него."

По темата работи Андриан Георгиев