Дай си ми данните

Къде ми е снимката

Ваня* е приета в началото на годината в държавна болница със счупване на крак и ръка. Претърпява операция и след няколко седмици се налага да бъде преместена в друго лечебно заведение. При изписването близките на Ваня изискват рентгеновите й снимки, за да ориентират лекарите във втората болница. Отказват им с аргумента, че изследванията са нужни за отчета пред касата. В следващия един месец Ваня е лекувана за счупване без налични рентгенови снимки, защото във втората болница не са могли да я снимат веднага наново заради облъчването.

"Всичко си остава в болницата, защото се изисква от здравната каса при проверка", коментират от УМБАЛ "Света Анна" - София. Копия от изследванията там се дават на пациентите само "ако лекарят разреши" или с молба до директора на болницата. Част от информацията, като коронарографии например, може да се даде и на електронен носител срещу 10 лв. За случаите, в които документацията е нужна на пациентите за второ лекарско мнение, от болница "Света Анна" дават категоричен отговор - трябва да се правят наново.

Всъщност правото на пациентите (или, ако са починали, на техните близки) да получат пълната документация по здравословното им състояние и лечение, включително и копия от медицинските им документи, е изрично гарантирано в Закона за здравето. "Болниците при никакви обстоятелства не могат да откажат предоставянето на такава информация", коментира правозащитникът Йонко Грозев от "Центъра за либерални стратегии". Той допълва, че това право на пациента е абсолютно безспорно и от гледна точка на Закона за достъп до информация, правата на пациента и практиката на Европейския съд по правата на човека и съдилищата няма как да направят отказ за предоставяне на такава информация.

В момента Грозев работи по подобен случай - изпълнителна агенция "Медицински одит" към МЗ прави проверка след смъртта на 13-годишно дете, но не предоставя документите от становището на различните експерти на родителите. Те обжалват във ВАС, който разпорежда на агенцията да предостави пълната документация. "Това е важно за хората, за да се ориентират какво точно се е случило и също от гледна точка на търсенето на съдебна отговорност от болницата впоследствие", смята Йонко Грозев. Освен всичко останало възможността за пациентите да получат документите си е и форма на контрол - и то от самия потребител на здравната услуга. Ако лекарите имат предвид, че пациентът във всеки един момент може да разполага с информацията по случая си, те може би биха били по-точни и коректни при воденето на документацията, а дори и при самото лечение.

Денят на страшния съд

Именно страхът от евентуално съдебно дело е една от причините лекарите да нямат особено голямо желание да предоставят на пациентите медицинската им документация. Това, че болният иска да има за себе си резултатите от кръвните си изследвания например, не означава непременно, че след като излезе от болницата, ще влезе направо в адвокатската кантора. Нормално е и просто да запази копие от тях в случай на продължаващо лечение или пък за консултация с друг лекар.

Според д-р Стойчо Кацаров, учредител на Центъра за защита правата в здравеопазването, другата причина, поради която се отказват документи, е незнанието на много от самите лекари и управители на лечебни заведения, че има такова задължение по закон. Тук е и ролята на МЗ, което би трябвало да информира лечебните заведения за това законово задължение и да даде указания как се тълкува и прилага този текст. Според д-р Кацаров в повечето случаи, в които пациентите подадат официално заявление за достъп до медицинската им документация, болниците я предоставят в 14-дневен срок. Има обаче друг проблем - някои лечебни заведения поставят неоснователно висока такса за ксерокопия на документите и това по думите на Кацаров се превръща в "инструмент да се накарат пациентите да се откажат да получат такова копие". Той разказва за случай, в който пациент плаща на "Пирогов" 120 лв. за копие на десет страници медицинска документация - по 10 лв. на страница, плюс ДДС. До Центъра за защита правата в здравеопазването е стигала информация и че във Военна болница таксата за копие е 1 лев на страница, което също е далеч по-високо от пазарната цена.

Все пак практиките на лечебните заведения се различават по отношение на достъпа на пациентите до медицинската им информация. Д-р Станислав Иванов, който работи като общопрактикуващ лекар в 25 ДКЦ, например разказва, че при тях голяма част от информацията, включително рентгенови снимки, се предоставят на дискове, и то без такса.

В УМБАЛ "Ц. Йоанна – ИСУЛ", ако искат копие на цялата медицинска информация, пациентите подават молба до изпълнителния директор на болницата и той взима решение. За копие на цяла медицинска документация цената е 1 лв. без ДДС за една страница, а за копие от рентгеново изследване, изследване чрез компютърен томограф и ядреномагнитен резонас, се заплаща цената на изследването плюс материалите за копието. Изпълнителният директор на ИСУЛ доц. д-р Б. Коруков, коментира, че "на пациентите и на техните наследници и роднини по права и съребрена линия до четвърта степен включително не се отказва достъп до копие от медицинска информация".

Подобен е коментарът на д-р Донка Дамянова, началник отдел "Информационно обслужване и управление на медицинските дейности" при УМБАЛСМ "Пирогов". Там при изписването всички пациенти получават безплатно два екземпляра от епикризата – един за тях самите и друг брой за личния лекар, както и резултатите от образните изследвания (рентген, скенер и т.н.) на електронен носител. Заверени копия на някакъв вид изследване може да се получат срещу писмено заявление и такса. Цената например на рентгенова снимка, качена на диск, е 10.50 лв. (обикновена заявка, за експерсна се заплащат 5 лв. повече). За копие на кардиограма се плаща 5 лв., за оперативен протокол - 10 лв., за алкохолна проба - 20 лв.

От МБАЛ "Токуда Болница София" заявиха, че случаите, в които пациентите изискват пълната си медицинска документация извън епикризата, са не повече от 2-3 на месец. За целта е нужно да се подаде писмено заявление до директора на болницата, като досега не е имало откази на такива молби. За документите се заплаща цена на хартиено копие или диск (по себестойност).

От Министерството на здравеопазването коментираха, че при тях сигнали за нарушаване на правото на пациентите за достъп до здравната им информация постъпват изключително рядко. За изминалата една година например има само 12 жалби, по които министерството е разпоредило проверки в лечебните заведения и оказване помощ на пациента от регионалните здравни инспекции или ИА "Медицински одит". Ако при проверките се установят нарушения, лечебните заведения може да се санкционират с глоби до 5 хил. лв.

Лечение между папките

Д-р Юлиан Йорданов, зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз, изтъква още причини, заради които лечебните заведения невинаги могат да предоставят всички документи на пациентите. Болниците пазят документите за медицинския архив, така че ако пациентът постъпи там отново, да може да се направи сравнение на състоянието му. Освен това болниците предпочитат да пазят документите и за евентуални случаи на съдебни дела срещу тях. Оказва се също, че информацията на пациента е нужна за отчета пред здравната каса, която, за да плати на болницата дейностите по клиничната пътека, трябва да види черно на бяло всички направени изследвания. Всичко това звучи логично, но не изключва възможността за ксерокопиране на документите.

Според д-р Йорданов някои от колегите му не знаят, че за образни изследвания (като рентгенови снимки например), касата е направила "отстъпка" - разрешава предоставянето на оригиналните документи на пациента срещу подпис, ако обаче разчитането на снимката остане в история на заболяването в болницата. За лекарите проблем е също, когато пациент влезе в болница само за да си направи дадени изследвания и след това си тръгва с тях, без да започне лечение. Ако той мине по друга клинична пътека или въобще не бъде включен в такава, болницата губи парите за изследванията, които често не са малко.

Така лекарите се превръщат от лекуващи в "писари" (по думите на Стойчо Кацаров). Те са изключително затрупани с всякаква документация, изискванията на здравната каса стават все повече, а глобите при неправилно попълнени формуляри - все по-високи. Има случаи, в които болници са били санкционирани с глоби от 20-30 хил. лв. и лекарят, направил пропуска в документацията, е трябвало да ги покрие. "Ако трябва в деня на изписването на болния да подготвя цялата епикриза, не трябва въобще да влизам да оперирам", дава пример д-р Юлиан Йорданов. "Ще пиша цял ден и времето пак няма да ми стигне да си попълня всички документи както трябва", добавя той. Според него стъпка в посока разтоварване на лекарите от бюрократични задължения, би било въвеждането на електронни системи в болниците, които да съдържат всички изследвания и резултати на пациентите.

Всъщност това е свързано и с дълго чаканата електронна здравна карта, която би могла да качи цялата информация на пациента в една база данни и тогава няма да съществува и казусът със сложния достъп до нея. В държавата, образец за е-правителство - Естония, например електронният здравен картон съдържа цялата здравна информация - епикризите, рецептите, рентгеновите снимки и т.н. "Понеже една такава карта ще сложи ред в системата, тя няма да бъде въведена", песимист е обаче д-р Стойчо Кацаров.

Докато продължаваме да чакаме реда в здравеопазването, най-малкото бихме могли да спазваме както трябва сегашните процедури. Достъпът на пациентите до личната им медицинска информация е достатъчно добре уреден законово - нужна е единствено ясна процедура, контрол и санкции за лечебните заведения, които не я спазват. Според Йонко Грозев коректното спазване на закона е "въпрос на N на брой осъждания на болниците" и публичност по въпроса. Ако и пациентите са активни и се интересуват от правата си, преди да е възникнал вече проблемът, може би ще сме една идея по-близо до едно нормално здравеопазване.

*Имената на пациентите са променени.