Съвсем замряла реформа

Едновременно с това обаче и през следващата година държавата не е поела ангажимент да изплаща навреме и в пълен размер здравните вноски на осигурените от нея 4.9 млн. души. Фактически системата се крепи на осигуровките на работещите в частния сектор, които често не успяват да се възползват от "безплатните" услуги на здравната каса и са принудени да плащат за частни прегледи. Което пък допълнително намалява ограничения ресурс на обществото.

Отказът от реформи става още по-странен с факта, че държавата и самата управа на здравната каса непрекъснато коментират, че парите от нея се източват, но не искат да поверят управлението на поне част от средствата на професионалисти, които осигурените сами ще избират.

При представянето на концепцията здравният министър се мотивира, че "нито един експерт не е доказал, че конкуренцията между повече здравни каси води до по-добро качество на здравеопазването". Но пример за това има - Холандия. Всички анкети през последните години посочват именно нейните граждани като най-доволни от здравната си система. Там парите за здраве се управляват само от частни фондове. За последните трима здравни министри на България обаче изключително интересен се оказа социалния модел на Франция. Там практически няма неосигурени пациенти, държавата и гражданите отделят за здраве 223 млрд. евро годишно (при около 60 млн. население), дефицитът на системата е част от държавния дълг, 75-80% от стойността на медицинските услуги се плаща от обществения фонд. Пациентът поема само останалото, но частният му фонд възстановява разходите (виж интервюто с проф. Изабел Дюран-Залески).

2. Отпада окрупняването на болниците.

Началото на преструктурирането и затварянето на болници се отлага отново - този път за октомври 2011 г. Въпреки че болниците са много, засега това изглежда като правилна стъпка. Решението би било оправдано ако е взето заради липсата на звена на спешна помощ в повечето райони на страната, а не заради страха от лекарски протест. Тъй като рано или късно закриване на лечебни заведения трябва да има.

Това обаче трябва да стане не административно, а с критерии за качество и ефективност. Към момента такива, заедно с анкети с пациенти за тяхната удовлетвореност от услугите, както и независими агенции, които да оценяват работата в болниците, няма.

Като цяло обаче идеята за окрупняването на болниците на регионален принцип и въвеждането на задължителна здравна карта за болници, които касата да финасира, е стъпка в правилна посока, стига да се спазва равнопоставеността на държавната и частната собственост. Вместо това обаче здравният министър иска да управлява всички държавни болници, сред които всъщност са тези, създаващи проблемите в системата с големите си задължения. 

3. Заплащането за лечение в болниците се променя от 2012 г. и то ще става по т.нар. диагностично свързани групи.

Фактически системата и сега функционира така - когато направленията не достигат, пациентите и без това са принудени да си платят за преглед или изследвания. Някои от тях пък изобщо не могат да се доберат до личния си лекар и директно посещават специалисти. Допълнителното плащане за тези, които имат възможност, обаче компрометира модела на солидарност и го превръща в такъв, при който богатите и работещите плащат двойно, а бедните и възрастните ползват всичко безплатно. Ако се въведе задължителна тарифа за избор на екип, без да има реално остойностяване на услугите, това ще е просто още едно задължително плащане, без пациентът да бъде мотивиран по никакъв начин да го прави, тъй като няма никакъв контрол и яснота дали тези пари са наистина необходими.  "Нашата цел е да достигнем над 70% публично финансиране на разходите за здравеопазване при около 50% сега", твърди Константинов. Това обаче едва ли ще стане, ако се увеличи делът на частното плащане.