🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Какво препоръчва бизнесът

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България не може да стимулира заетост и производство, нито пък потреблението с държавни разходи и данъчни облекчения, защото е малка и отворена икономика, а бюджетът бързо ще изчерпи възможностите си.

В същото време средствата ще изтекат към компании в други държави, тъй като голяма част от потреблението в България е на вносни продукти и такива действия няма да стимулират производството, коментираха участниците в конференцията.

"Мерките за стимулиране на потреблението в по-големи държави показаха, че може да не проработят и когато изчерпят ефекта си, единственото сигурно е да се окажат с дългови проблеми, произтичащи от дефицитите. Потреблението пък се оказва дори по-ниско, отколкото би било, ако такива мерки не бяха прилагани", коментира макроикономистът от "Център за либерални стратегии" Георги Ганев.

Това потвърди и икономическият министър Трайчо Трайков, според когото мярка за замяна на старите автомобили с нови, каквато бе приложена в Германия, дори и да се модифицира за други тип стоки, в крайна сметка ще стимулира чуждите икономики, а не българската.

Изследване на германската DZ bank показва, че стимулите на германското правителство са помогнали също и на чешката и румънската индустрия, защото правилата на Европейския съюз изискват стимулите да са към всички производители в обединението, а не само в конкретната държава.

В същото време обаче България не прави това, което може, за да стимулира потреблението на хората. Според Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната компания "Тандем", двете неща, които хората искат, са платежоспособност и сигурност. Същото мнение изказаха още Георги Ганев, социалният антрополог Харалан Александров и мениджъри от реалния сектор.

Затова според тях държавата трябва да работи за подобряване на здравните услуги, социалните грижи и образованието, защото те в дългосрочен план могат да дадат сигурност на хората, че рисковете ще са по-малки. "Спестяванията са гаранция срещу бъдеща несигурност, а у нас хората са неспокойни поради причини, които ние си знаем наизуст", каза министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков.

Бившият еврокомисар по въпросите за защита на потребителите Меглена Кунева посочи и защитата на потребителите като мярка, която да ги накара отново да харчат. Според нея обаче в България има закони, които добре защитават потребителските права, но само на книга, докато прилагането им не работи.

Назначеният преди месец за председател на Комисията за защита на потребителите Веселин Златев също заяви, че рамката за защита на потребителите е добра, но трябва да се работи по нейното налагане. "Комисията трябва да бъде орган, който да предотвратява нарушаването на потребителските права, а да ги наказва само когато те са констатирани като факт", каза той.

По негови данни 62% от жалбите на потребителите до комисията са приемани като основателни и регулаторът се е произнасял в полза на потребителите. В същото време 25% от решенията на комисията са падали при обжалване в съда.

Предложенията

Осигуряване на сигурна среда чрез:


- подобряване на здравните услуги

- подобряване на социалните услуги и пенсионна реформа

- подобряване на образованието

- по-добра защита на потребителите