България не бърза с позицията си в настъпилата евросуматоха

На фона на общата суматоха в Европа България изглежда като странен "остров на спокойствие". Общата предвидена сума за периода за страната надхвърля 6 млрд. лв. Българското правителство обаче е единственото в ЕС, което не оповести публично цялостната си позиция по предложените още през октомври идеи за реформи, а медиите и бизнесът научаваха за нея от откъслечни коментари на земеделския министър Мирослав Найденов по нея.

Беше насрочено заседание на земеделската комисия в парламента, на което да да бъдат обсъдени предложенията за селскостопанската реформа в ЕС, но беше отменено впоследствие - заради приемането на първо четене на проектобюджета за следващата година в пленарната зала.

Българският бизнес одобрява част от предвидените реформи, но общото мнение на големите организации е, че България не е особено подготвена за тях, показва допитване на "Капитал Daily". Както и в Европа, и тук основният спор се върти около "позеленяването" на общата селскостопанска политика, както и въвеждането на тавани за европейските плащания.

Големи и малки в спор за директните плащания

От асоциацията на земеделските производители в България съобщиха, че големите фермери ще бъдат ощетени заради предложението на Брюксел максималната субсидия на стопанство да бъде 300 хил. евро. Други организации обаче подкрепят това предложение с мотива, че по този начин повече средства ще бъдат разпределяни между малките и средните стопанства.

"Това е единственият начин, чрез който при малките фирми може да дойде реално подпомагане", коментира Валентин Милчев, собственик на животновъдно стопанство.Такава е и тезата на правителството, защитавана в Брюксел. В момента в България под 5% от стопанствата взимат над 80% от директните плащания на площ, което според изказвания на земеделския министър Мирослав Найденов се случва само в България и Румъния.

Малко или много еко

Другата основна промяна е въвеждането на "зелен пакет" в общата селскостопанска политика. Предвижда се 30% от директните плащания да бъдат за мерки, насочени към опазването на околната среда, както и немалка част от парите за програмно финансиране. Българските фермери смятат, че идеята като цяло е добра, но голяма част от фирмите ще се окажат неподготвени за рязкото нарастване на разходите им като последица.

Екоорганизациите също предлагат промени по детайлите на предложението. "Зеленият компонент в първи стълб (директни плащания - бел. авт.) трябва да се състои от задължителен пакет от мерки", коментира Юлия Григорова от неправителствената организация WWF. По думите й в програмното финансиране (т.нар. втори стълб) трябва пък да залегне изискването 50%, а не 25% от парите да бъдат насочени към мерки за околната среда и климата.

От асоциацията на земеделските производители обявиха за "притеснително" предложението  25% от парите за селските райони да бъдат насочени към агроекологията, тъй като "опитът на България показва незадоволителна усвояемост на тези средства" (под 10% по данни на фонд "Земеделие"). "Категорично не сме готови да покрием екоизискванията", каза Стоян Петров, който отглежда царевица и слънчоглед в Сливенско.

По думите му техническият парк в страната е остарял, а повечето компании нямат средства да инвестират в изискваните екомерки. "Имаме доста голям неусвоен ресурс по програмата за развитие на селските райони по мерките, насочени към екология, тези пари биха могли да бъдат използвани за подготовката на земеделските стопани", е мнението на Юлия Григорова от WWF.

Пари за иновации

Фермерите у нас подкрепят предложенията за отделяне на повече средства за иновации в селското стопанство. "Имаме крещяща нужда от нови технологии", смята Стоян Петров, според когото в сравнение със страните от Западна Европа България изостава поне с 10 години и по-голямо финансиране за модернизация е наложително. Големите браншови организации също приветстват предложението за повече пари за наука и иновации.