"Алфа Рисърч": Корупция и политически натиск са основните проблеми на правосъдието

Българите имат и ниско доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система, което ги тласка да се отказват от правосъдие.

Списък от проблеми

Подозренията в корупция засягат почти еднакво и трите институции – следствие, прокуратура, съд – над 50% от анкетираните са посочили, че проблемът съществува при всяка една от тях. Най-значително усещане за корупция има по отношение на работата на съда, като това посочват 62.2% от анкетираните. Сред институциите на правораздавателната система най-добра обществена оценка по този показател получава следствието – 50.8%.   

Политическият натиск се свързва най-силно с прокуратурата - 55%. Около 45 на сто обаче виждат такъв натиск и върху съда, и разследващите органи.

Извън тези общи проблеми като основен недостатък в работата на полицията те открояват некомпетентността и слабата професионална експертиза (25%), на прокуратурата – липсата на прозрачност (30%), а на съда – тромавите бюрократични процедури (34%).

При това 2/3 от анкетираните казват, че откакто България е член на Европейския съюз, не се наблюдават промяна в ефективността, безпристрастността или справедливостта на съда. За 23% положението дори се влошава, а подобрение по посочените показатели отчитат едва между 9 и 11%.

Шум без резултат

Най-значимо влияние върху устойчиво негативното мнение за правораздавателните институции оказват "обществено значимите дела", които са и най-широко отразявани от медиите, отбелязват от "Алфа Рисърч". Според почти 90% от пълнолетните граждани тези дела се свеждат  до медиен шум, но без реален резултат. Формира се и усещането, че целта на тези дела не е постигането на справедливост, а заблуда на общественото мнение. Като конкретни примери са посочени случаят "Белнейски" и убийството на Яна в Борисовата градина. Сред коментираните дела са още тези свързани с Алексей Петров, Маргините, "братя" Галеви, казусът "Стависки" и т.н. Анкетираните често отговарят и че имат усещането, че обвиняемите по знакови дела си плащат, за да не бъдат осъждани (87.5%) или се ползват с политическа протекция (81.6%).

Липса на доверие

Хората са убедени, че истинските престъпления и престъпници остават ненаказани, показват резултатите от социологическото проучване. На въпроса дали "ако бъдете обвинени неоснователно в дадено престъпление, без значение от неговия характер, считате че ще получите справедливост", половината от анкетираните категорично заемат категорично отрицателна позиция.

Показателно е, че според 40% от пълнолетните граждани издаваните присъди никога не са справедливи спрямо извършените престъпления. Преобладава и тезата, че оправдателните присъди не са резултат от доказаната невинност на обвиняемия (8.5%), а от неефективността на разследващите (24.6%) и правораздавателни органи (22.3%), от оказвания политически и икономически натиск (40.7%), от войната между институциите (80%). 

В същото време едва 10% от гражданите смятат, че доверието което имат в издаваните от българския съд решения, е еквивалентно на това към решенията на съдилищата в други европейски държави. Като основни причини за това се открояват по-голямата безпристрастност на съдебните институции в тези държави (36%), предпоставките за по-голяма справедливост (19%) и по-доброто законодателство (17%).

Има ли смисъл

Ниското доверие към ефективността и безпристрастността на българската правосъдна система тласка гражданите към отказ от правосъдие – това е едно от заключенията след проведеното проучване. За българи правосъдната система вече не е институция, където всеки може да се обърне и да получи бърза и справедлива защита на правата си. За все повече хора тя е просто територия за сблъсък на "големите", на хората с пари и власт, които могат да повлияят на процесите, така че те да бъдат в тяхна полза.

Това, което се очаква, за да се подобри работата в съдебната система е на първо място да се заложи на борба с корупцията в системата (72%). За целта над половината от препоръките са за повече контрол върху съдебната система, а около 40% от гражданите препоръчват повече прозрачност, персонална отговорност и по-ясни правила при назначаването на съдии и прокурори.