Неправителственият сектор отново предизвика статуквото
Осем организации предложиха шест граждански кандидатури за новия ВСС, засега само БСП включи една от тях
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Осем неправителствени организации депозираха в Народното събрание шест имена на юристи, които да се конкурират с номинациите на депутатите за парламентарната квота на новия Висш съдебен съвет (ВСС). Представителите на гражданския сектор се аргументираха с необходимостта да се преодолеят порочните практики, с които досега парламентът излъчва своите представители в съдебната власт.
Инициативата им явно притесни депутатите - и от управляващата ГЕРБ, и от опозицията, които забавиха до последния момент внасянето на номинациите си, като до крайния срок - 18 ч. във вторник, на сайта на парламента беше обявена само кандидатурата на Владислав Славов, внесена от депутати от СДС още на 19 юли.
Срещу нелегитимни уговорки
Асоциацията за Европейска интеграция и човешки права, Български адвокати за правата на човека, Институтът за развитие на публичната среда, "РискМонитор", Съюзът на съдиите, Центърът за либерални стратегии; Центърът на НПО в Разград и Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда заявиха в мотивите към предложенията си, че "начинът, по който парламентарните сили излъчват своите номинации и договарят тяхното избиране предварително, оставя силно съмнение за нелегитимни договорки, които обезсмислят последващите публични процедури".
Според тях изборът трябва да стане по изцяло прозрачен начин, за да не се пораждат "съмнения за тайно предварително парцелиране на местата в парламентарната квота и за неясни сделки между партиите, които създават усещане за предопределен "избор", основан на неясни зависимости".
Неправителствените организации намират за безпочвени "симулациите на конкуренция" при избора и внасянето на кандидатурите от подставени независими депутати. Те предупреждават, че "ако бъде обременен с подобни съмнения, и този ВСС ще започне работата си с дефицит на доверие и усещане, че тайните договорки и зависимости, а не общественият интерес, ръководят членовете му".
Тайна до последния момент
До крайния срок във вторник единствените официално известни кандидатури останаха конституционният съдия Владислав Славов и депутатът от ГЕРБ Юлиана Колева.
Славов беше член на ВСС от 1991 до 1996 г., след това беше избран за първи председател на възстановения Върховен административен съд (ВАС), а от 2003 г. е конституционен съдия.
Председател е на Съюза на юристите. Номинираха го депутатите от СДС Мартин Димитров и Димо Гяуров. Синът на Славов беше в листата на партията за евродепутати.
Преди последните парламентарни избори Колева е била зам.-председател на районния съд в Сливен. През 2010 г. тя беше сред вносителите на промени в Закона за съдебната власт, които позволяват да се закриват щатове в слабо натоварените съдилища и да се прехвърлят съдии без конкурс в по-натоварените - в големите градове.
Колева и останалите лобираха преназначаването да не е задължително в същия съдебен район, което оставя възможност за непрозрачни преназначения без конкурс. Председателят на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева се опита да използва разпоредбата, за да премести в София съдийка от Разград, но след публикации в медиите точката отпадна от дневния ред на ВСС.
Минути преди края на работния ден във вторник от ГЕРБ номинираха и депутата Ивайло Тошев, един от групата "Верту", които охотно се съгласиха да получат като подарък луксозни телефони при провокативна журналистическа акция. Управляващите издигат и Светла Петкова, председател на Шесто отделение на ВАС, в което е делото за уволнението на съдия Мирослава Тодорова.
Останалите им кандидати са Соня Найденова от СГС, Каролина Михайлова от окръжния съд във Варна, Мария Кузманова - инспектор към ВСС, и Валентина Драганова от Върховната административна прокуратура.
БСП предлага Галина Карагьозова от сегашния състав на ВСС, благоевградската адвокатка Незабравка Стоева, която доскоро беше инспектор към ВСС, и бившия шеф на следствието Бойко Рашков. Партията е единствената, която засега включи в номинациите си и една от гражданските кандидатури - на съдията от Враца Надя Пеловска.
Кандидатурата на "Атака" е пловдивският следовател Юлиян Давчев, на ДПС - съдията Васил Петров и Магдалина Лазарова-Проданова. Лидерът на РЗС Яне Янев номинира Димитър Узунов, председател на районния съд в Сандански. Независими депутати предлагат прокурора Тодор Мерджанов.
Гражданските номинации
1. Веселина Вълева, съдия в Апелативния специализиран наказателен съд2. Галина Стоянова, заместник апелативен прокурор на София
3. Иван Ранчев, съдия в Наказателното отделение на Апелативния съд в Пловдив
4. Кристиан Таков, доцент по гражданско, семейно и търговско право в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски"; член на Президиума на Арбитражния съд при БТПП
5. Надя Пеловска-Дилкова, председател на Районния съд във Враца
6. Юлиана Кацарова-Чорбаджиева, прокурор в Апелативната прокуратура в София
Мотиви:
Имат професионален авторитет и безукорна нравствена репутация в юридическата общност. Изявени професионалисти са, почтени хора, с активна професионална и гражданска позиция. Участието във ВСС за всеки от тях е въпрос на професионален дълг и обществена отговорност, но за нито един от тях не възниква никакво съмнение от биографичния им път досега, че има склонност към злоупотреба с административна власт.ГЕРБ в спор с БСП и ДПС кой е по-виновен за евродоклада
Дебатите по поискания вот на недоверие към правителството заради последния доклад на ЕК се превърнаха в спор между депутатите от ГЕРБ и от партиите в предишната тройна коалиция (БСП и ДПС) чия вина е по-голяма.Лидерът на БСП Сергей Станишев преведе съдържанието на доклада като: "ЕК сваля политическото доверие от правителството на ГЕРБ" и според него управляващите вече нямали основание да използват израза "европейско развитие".
Според Лютви Местан от ДПС досегашните правителства са постигали стратегическите си цели, а кабинетът "Борисов" се е провалил със своята - Шенген. "България се деевропеизира", подкрепи и той тезата на Станишев.
Красимир Ципов от ГЕРБ заяви, че спирането на над 1 млрд. евро от фондовете на ЕС при тройната коалиция е бил един от най-лошите сигнали. По думите му това заедно с множеството скандали между ДАНС и МВР и провалът на предишното правителството в борбата с организираната престъпност е довело до отлив на чужди инвестиции.
От "Синята коалиция", която обяви, че няма да участва в гласуването на вота, коментираха в декларация, че трите последни управления - на Сакскобургготски, Доган, Станишев и Борисов, са били в консенсус "да вкарат в Европа българската мафия, а не българските граждани", които "плащат скъпата цена за тяхната корумпираност и некомпетентност".
4 коментара
Хубава инициатива
Парламента стана май БСП и другите.Резил!Картелът се измества и уплътнява вдясно-център.
За инициативата на НПО-тата - добре. При сегашната липса на чуваемост в Народното събрание целият им труд най-вероятно ще отиде на вятъра...
Не бих си позволил да коментирам предложените граждански кандидатури, но със сигурност бих предложил да се помисли и за гражданска квота във ВСС. С едно изменение на закона би могло да се помисли и гражданските организации с правна насоченост да могат да предлагат имена, които да се назначават с указ на Президента. Освен това е редно и Омбудсманът на държавата да има представител в съвета. Ако не друго, по този начин може да се вкара глътка свеж въздух в "правителството на съдебната власт" и ще се намалят бройките за зависимите членове. За мен най-доброто решение на проблемите във ВСС е да се развалят пасиансите на политикантстващите.
Престъпността в БГ-под чадъра на съда, а народът - под сатъра!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.