Следващото правителство ще е принудено да тегли нови заеми

Така през 1998 г. се формулира дългосрочната стратегия икономиката да се стимулира чрез свиване на големината на публичния сектор. Тогава бяха направени реформите за намаляване на преразпределението и от 42% от БВП през 1998-2000 г. спадна до 36-37% при това правителство. Наистина средното преразпределение на страните от Европа е 49%, но през 1998 г. доходите в Западна Европа бяха четирикратно по-високи от тези в България, а преди кризата бяха малко повече от два пъти по-големи. Та реформите на публичния сектор бяха насочени към отстъпване на държавата от едни услуги и повишаване на ефективността на други.

Има парадокс - в момента бюджетът се облагодетелства от факторите, които препятстват икономическия растеж – инфлация, спад на външното търсене, което потиска износа. Как може да се излезе от тази ситуация?

- Не съм съгласен, че нещата стоят така. Не е задължително инфлацията да влияе отрицателно на икономиката. Друг е въпросът, че при стагнирала икономика и при по-висока инфлация, ако държавата няма ясна визия как да върне икономиката към положителен растеж, това би било проблем. При положение че шоковете в международната икономика и в българската са отминали, сама по себе си по-високата инфлация може да доведе и до положителни резултати. Имаме достатъчно примери и в икономическата теория, и в личния ми опит, при който инфлацията въздейства положително, но днешният случай по-скоро не е този.

Трудно е да се каже, че инфлацията няма да бъде и по-висока от очакванията. В рамките на шегата с няколко  свои изказвания земеделският министър може да повиши цените на хранителните продукти. Същото е по силите и на социалния министър. Има примери как правителството защитава чисто лобистки интереси и благодарение на това поведението на цените не следва пазарните принципи и те се покачват.

Какви са изгледите България да усвои планираните средства от европейските фондове?

- Прогнозата за тази година е да постъпят близо 4 млрд. лв. От доклада към проектобюджет 2013 обаче виждаме, че до края на август са постъпили само 900 млн. лв. Изпълнението е 25% от предвиденото за цялата година четири месеца преди приключването й. Не виждам да се е случило нещо по-специално, така че до края на годината да дойдат най-много още 3 млрд. Това говори за наличието на един от два възможни проблема в усвояването на еврофондове: или ЕК отказва да одобри проектите поради масови нарушения на изискванията й, или просто, пазейки дефицита, се бави обработката на документите и тяхното осчетоводяване.

От това какво ще произтече за бюджета - спестяват се разходи, или ЕК ще откаже да възстанови вече идплатени от нас средства, което ще се отрази върху дефицита?

 - В Националния фонд има трансферирани средства, които са натрупани в годините и те служат като резерв, но рано или късно проблемът, за който говоря, ще окаже влияние върху дефицита.

Какво според вас липсва на този проектобюджет, за да бъде той най-благоприятен за икономическия растеж?

- Правителството няма идея какво смята да прави и липсва икономическа стратегия. А икономиката и чуждестранните инвестиции изискват увереност за няколко години напред, докато управлението тук е ден за ден. Премиерът не е силен стратег, а е добър играч, който решава днешните проблеми, но не знае какво го очаква утре. Факт е, че правителството не стъпи върху експертността на държавните служби. В Министерството на финансите и в Централната банка има достатъчно натрупана експертиза, за да кажат какво би трябвало да се прави, а правителството да използва властовите си функции след това. Но то се изгуби в отстраняване на ежедневни проблемии те започнаха да добавят негативно въздействие върху икономиката. Това се видя и от последната оценка за бизнес средата на Световната банка.

Общото на всички бюджети на ГЕРБ от 2009 г. е, че те нямат визия. Първоначално действията можеха да се обяснят с овладяване на кризата. Тук трябва да се признае, че управляващите направиха каквото трябва. Но от самото начало липсва визия как бюджетът да се използва така, че след стабилизацията да се тръгне към растеж.

Има и много противоречия. Правителство смяташе, че не са нужни много пари на президентството, но като дойде нов президент, средствата се увеличават две години поред. Същият неразгадаем ход бе направен и по отношение на Комисията за финансов надзор. Тя също бе с орязан бюджет при предишния председател (Петър Чобанов – бел. авт.) и като се избра председател от ГЕРБ (Стоян Мавродиев - бел. авт.), бюджетът бе увеличен. Този човек си позволи да говори срещу финансовия министър и оспори няколко неща, бюджетът на комисията отново се орязал Това говори, че няма стратегически поглед, няма равнопоставено отношение за държавната администрация - този, който навежда глава е добре, а този, който изрази странично мнение се поставя на съответното място.

Цялата непоследователност нямаше да е толкова важна, ако тя не беше вид сигнал за чуждестранните инвеститори. Ние сме такава икономика, която със собствени ресурси може да расте дългосрочно едва с един процент на година. За устойчив дългосрочен растеж са нужни чуждестранни инвестиции. Харесва ни или не, това е начинът икономиката да върви. Затова дискусията за облагането на лихвите върху депозитите е толкова голяма. При положение че имаш нужда да увеличиш спестяванията  като източник за инвестиции, облагането им с цел да се вдигнат пенсиите изпраща сигнал в обратна посока. В голямата си част икономиката не е точна, а социална наука и тя се базира на модела на поведението на икономическите агенти.

Все повече законови промени се изготвят без оценки за ефектите им – като очаквани приходи в бюджета и като отражение върху частния сектор. Защо тези важни елементи се подминават?

- Мисля, че управляващите не се интересуват. Въпреки че изследванията на МВФ показват, че разходите трябва да се преструктурират, за да се подпомогне възстановяването, правителството заложи мерки, които според изследванията имат краткосрочен  ефект на стимул и след това причиняват дори загуба на растеж. Не се предприемат мерки за дългосрочен ефект. Правителството играе ва банк.

За причината да се обложат доходите от лихви се каза малко - какво според вас трябваше  да се чуе в дебата, но беше пропуснато от управляващите заради опита да се отклони вниманието в грешна посока?

- Увеличиха се разходите за пенсии, увеличиха се и средствата за МВР над сумата, която е нужна за покриване на осигурителните права. Действията на Министерството на финансите са толкова прозрачни - играят ва банк. Политически ще спечелят от вдигането на пенсиите, явно е, че няма да им стигнат парите и на всяка цена търсят допълнителни пари. Едва ли има по-дълбока мисъл.

Не остана ли премълчано, че икономиката се възстановява по-бавно от желаното и защитата на пенсионерите може да се осигури само с по-голямо преразпределение, като резултат от проспаните възможности за реформи?

- Напротив, икономиката се стабилизира въпреки управлението. Тя си изгради достатъчно стабилна основа. Ние пропускаме шанса си за реализиране на истински икономически растеж и най-големият проблем си остава заетостта. При заетост от 80% спрямо икономически активното население икономиката се развива добре, но заетост от 64% не е достатъчна и това се отразява и в натиск върху пенсионната система. А без значими структурни реформи и инвестиции в образование и наука нищо значително няма да се случи, а ние ще продължим да разчитаме на инерционни движения.

Колко сериозен резерв се крие в нереформираните държавни системи, така че да се освободят средства за други?

- Въпросът не е за допълнителни пари. Още през 2003 и 2004 г. подготвихме реформа в образователния сектор и през първата година след въвеждането на делегирани бюджети трябваше да отделим допълнително 250 млн. лв. Тази немалка сума позволи да се създадат националните програми и да се осъществи цялостната реформа. Нещата спряха като развитие, а трябваше да продължат, но началният тласък показа, че ако преструктурираш пет до десет процента от разходите, това има огромен ефект.

Аз не мисля, че трябва да се изваждат или махат пари от публичния сектор. Ако приемем, че ефективната роля на държавата е на ниво между 37 и 38% от БВП, включително с еврофондовете, при по-висока усвояемост трябва да се потърси оттегляне на държавата от някои области, за да се насочат там европейските средства. От гледна точка на големина на публичния сектор нещата не трябва да се пипат, но големият проблем е да се променят системите в него.Според мен това би означавало бюджетът да допринася за една трета от общия икономически растеж, докато в момента приносът му е за около една десета.

Как тогава може да се повиши удовлетвореността от публичните услуги, например здравеопазване?

Ако се върнем към логиката в сектора на образованието, няма как при объркан модел да се очакват добри резултати. Когато една система е затворена, няма как тя да се развие. Реформата трябва да отвори системата, да има свободен вход и изход и това важи за здравеопазването. То е затворена система, която работи за себе си. Началниците в тази система – тези, които планират, изпълняват и контролират, са лекари. Нищо лошо, но здравната каса е банкерска институция. Политиката трябва да става в здравното министерство, а те нямат капацитета да я провеждат.

В сектора работят много умни хора, но проблемът е, че умишлено системата се държи в това състояние, просто някои хора нямат интерес тя да се подобри.

Правилно ли разбирам, че според вас и при сегашното ниво на разходите за здравеопазване може да се постигне по-качествен продукт?

Средните разходи за здравеопазване в Европа – публични плюс частни, са около 7-8% от БВП. От тях малко под 70% са публични и останалите 30% са плащания от частния сектор. В България за здравеопазване също се харчат 7-8% от БВП, но тук съотношението частни-публични плащания е под 50%. В другите държави частните плащания се структурират, а в България те са плащания под масата, не влизат в системата и не позволяват да има устойчивост в системата.

За съжаление здравеопазването като сектор влезе в критично състояние, защото не става въпрос за инвестиции в инфраструктура. Тук вече има натрупване на фактори като деквалифициране на едни лекари, емиграция на други лекари и медицински сестри. Има заведения, които трудно могат да окажат адекватна помощ. Не завиждам на следващото правителство. То ще загуби две-три години да структурира и стабилизира нещата, и то ако има капацитет и политическа воля. България е изправена пред взимането на нови заеми, за да оцелее. Дори да се поддържа нисък дефицит или балансиран бюджет, отново ще трябва да се вкара свеж ресурс в публичните финанси чрез тегленето на допълнителни заеми.

За какво ще са нужни тези заеми?

В момента публичните системи са като кулите близнаци – основите им горят и са заплашени от сриване. Или целенасочено трябва да се вкарат пари за преодоляване на спада и след това за да се развият. Ние сме във валутен борд и трябва да се поддържа по-висок фискален резерв, а той е спаднал. Правителството може да е в нужда да изтегли заеми само за да повиши нивото на спестяванията си и по такъв начин да вкара допълнителни пари, които банковата система да използва за по-ниски лихви и финансиране на икономиката.

Това са комплексни неща, защото при валутен борд БНБ няма активна политика и паричната политика се провежда от правителството през бюджета. Аз винаги съм бил против структурни дефицити в бюджета. Но следващото правителство ще има нужда от повече средства и няма да се размине с необходимостта да тегли нови заеми. Въпросът е да знае как да ги използва, защото може да изпадне в ситуацията на сегашното – седем милиарда дефицит, натрупан за управлението му.

Тоест, казано с по-прости думи, ще трябват заеми за преструктуриране?

- Не, ще трябва ресурс, който не може да се набави от държавата. Не е въпрос само за преразпределение, а какво се прави вътре в публичните системи. Ако не направиш конструктивни изменения в една сграда, тя ще рухне. Отказът от реформи влоши нещата. Изследванията ясно показват, че вдигането на данъци, особено на преките, ще влияе изключително отрицателно върху икономическия растеж. Така че еднозначният отговор е никакво пипане на данъците. Дори и някое от следващите правителства да пипа нещо, ще е голяма грешка да промени структурата на данъчните приходи.