ЕЦБ поиска повече координация между БНБ и правителството
В становище към българския проектозакон за публичните финанси банката посочва, че това е условие за провеждане на по-добра монетарна политика
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Министерството на финансите да съгласува с БНБ управлението на парите на държавата, за да се провежда по-добра парична политика. Това препоръчва в становище на Европейската централна банка (ЕЦБ) по подготвяния Закон за публичните финанси, който ще определя правилата за управление на държавните средства от 2013 г.
Законопроектът е подготвен от Министерството на финансите и се очаква да бъде разгледан на първо четене от бюджетната парламентарна комисия през седмицата. Становището на ЕЦБ е официално и идва след запитване от страна на министерството. Мнението на банката, макар и да носи тежест, не е обвързващо и българският парламент трябва да прецени и избере дали и доколко да се съобрази с него при предстоящото гласуване и обсъждане, доколкото законът не противоречи на европейското законодателство.
Повече координация
От ЕЦБ посочват, че управлението на правителствената ликвидност може да предизвика намеса в гладкото осъществяване на монетарна политика от Българската народна банка (БНБ). "Наистина, разполагайки ликвидните си средства в БНБ или в българската банкова система, правителството може да постигне големи ликвидни ефекти за икономиката, които са сравними с операции по провеждане на парична политика", се посочва в становището на ЕЦБ. Според банката липсата на предварителна координация с БНБ може да й попречи да изпълнява пълноценно функциите си по провеждане на парична политика. От ЕЦБ призовават тази вратичка в закона (която между другото съществува и в момента) да се затвори.
Експерт от Министерството на финансите, пожелал анонимност, заяви, че сега действащият закон е много по-либерален. Той отказа да коментира дали държавата ще се съобрази с препоръките на банкерите от Франкфурт.
Подобно противопоставяне между правителството и БНБ имаше през есента на 2009 г., когато финансовият министър Симеон Дянков обяви, че обмисля част от фискалния резерв да бъде изтеглена от централната банка и да се депозира в търговските банки за по-висока лихва. Тогава управителят на БНБ Иван Искров поиска среща с премиера Бойко Борисов и на последвалата обща пресконференция министър-председателят обяви, че отменя идеята на финансовия министър.
Година по-рано в самото начало на финансовата криза, когато на власт бе тройната коалиция, правителството също използваше фискалния резерв за провеждането на парична политика, но след съгласуване с БНБ. Тогава управляващите изтеглиха пари от резерва и увеличиха капитала на Българската банка за развитие, като целта бе средствата да се преотдадат към търговските банки и така да се съживи кредитирането в първите месеци на финансовата криза. Условие за отпускане на кредитна линия за финансовите институции бе и да не заделят дивиденти от печалбите си в периода на ниска ликвидност, а да увеличават своите резерви.
Институционално напрежение
След като ГЕРБ дойде на власт, между финансовото министерство и централната банка на няколко пъти възникна напрежение. През пролетта на тази година финансовият министър Симеон Дянков планираше да промени закона за Сребърния фонд (той също е част от фискалния резерв – бел. авт.) с активите му да могат да се инвестират и в ДЦК. Това накара централната банка да публикува нетипично критично изявление, а седмици след това част от същите аргументи изтъкна в свое изявление и ЕЦБ.
Преди десет години в своя съвместна публикация макроикономистите Николай Неновски и Калин Христов, който сега е подуправител на БНБ, отговарящ за валутния борд, коментират, че включването на фискалните резерви в пасива на централната банка е главният канал за провеждане на парична политика в условията на валутен борд от типа на българския и латвийския.
С малки допълнения
Другите забележки на ЕЦБ са свързани с начините на отчитане на бюджетното изпълнение. Според експертите от Франкфурт българското правителство трябва да въведе система за текущо проследяване на бюджетното изпълнение на начислена база с включени ангажименти за плащания на институциите. В момента Министерството на финансите всеки месец публикува отчет за изпълнението на бюджета само на касова основа, но той се изготвя на база реалните постъпления и плащания.
4 коментара
Пееш ли си пееш, драги ми Драги, кой ли те слуша?
Това е перфектно. ЕЦБ ни подсказват какво да направим, а ние се дърпаме. Какво като е парична политика, направена от правителството?
А ако се окаже, че то може да я прави по-добре от БНБ?
Това становище на ЕЦБ не е дотам важно. И сега фискалният резерв се управлява чрез БНБ и никак не е статичен - ползва се доста активно от Мони Не-в-Дянков за разплащанията на бюджета. По-важна е втората част на "посланието" на Марио Драги - за отчитане на бюджетното салдо на начислена, а не на касова основа. По принцип касовото изпълнение е практика у нас и затова ГЕРБ бяха изненадани колко пари имат да разплащат след като грабнаха властта. Сега положението пак не е никак добро, в накакъв смисъл кризата от остра стана хронична. Подозирам как изведнъж при отчитане на начислена основа ще светнат огромни дефицити, вместо излишъка, за който сега се заговори. Мони Не-в-Дянков продължава да ползва спорния стар метод на П. Орешарски да задържа плащанията към бизнеса, докато не постъпят съответните приходи. Пример за това са забавянията на плащанията по оперативните програми, по ПРСР, възстановяването на ДДС, липсващите плащания към НОИ и НЗОК, и т.н.
Като гледаме как ЕЦБ "управлява", с извинение, парите на ЕС, просто ЕЦБ трябва да замълчат като бити гъзове и въобще да не се изказват на темата "съгласуване" на финансите м/у Правителство и Централна Банка ...
Кризата на "прасенцата" се дължи именно на такова "съгласуване" под "благия" поглед на директора (тогава) на ЕЦБ крадльото Трише.... ТОЙ СЕГА Е ПЕЦИОНЕР, НО НЕ С 200 евро ПЕНЦИЯ.....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.