Защо си залагаме допълнителни спирачки пред растежа

В стремежа си да подчертае своята роля на "отличник", българското правителство реши да си наложи още по-строги ограничения. Те гарантират, че занапред правителството ще остане здраво във фискално отношение, но стабилността на публичните финанси ще се гарантира с апатично отношение към проблемите на частния сектор и най-засегнатите социални групи.

Номинален и структурен дефицит

Регулациите, подготвени от нашия финансов министър, предвиждат държавата да не прави бюджетен дефицит по-голям от 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и, ако случайно някое правителство реши да го допусне, той да се одобрява с квалифицирано мнозинство 2/3 от всички народни представители.

Тези разпоредби са разделени на две части – първата за таван на дефицита бе утвърдена с промените в закона за устройството на държавния бюджет. Втората, която позволява нейното нарушаване, при широк консенсус сред народните представители тепърва ще се обсъжда – първо на консултации с парламаментарните групи, а след това и в пленарна зала, където трябва да се изгласува.

Вместо това Брюксел иска две прости неща – балансирани бюджети, или дори излишъци по принцип. И позволява да се реализират дефицити, при рецесия. За да очертаят по-ясно рамката за бюджетна гъвкавост, експертите в Брюксел поставят две ограничения. Дефицитът в номинално изражение не може да бъде по-висок от 3% от БВП, което съществува и в момента като разпоредба. Идва обаче ново правило, което позволява структурен дефицит от 0.5% спрямо потенциалният БВП.

Тази точка не е новост, а отразява теоретичните постановки, според които правителството може да си позволи временно разхлабване на коланите, за да подпомогне стопанските субекти.

Структурният баланс показва какви приходи държавата би събрала със съществуващата данъчна система, ако икономиката се развива на своя потенциал. Тъй като потенциалният брутен вътрешен продукт е по-висок, приходите също следва да са по-големи, и ако от тях се извадят фактическите разходи (ако те са по-големи и от потенциалните приходи) се получава структурният дефицит, но той е е по-малък от номиналният.

За догодина например структурният дефицит на България се очаква да е 0.7% от БВП, докато номиналният ще е 1.35% от БВП по националната методология за измерване и не по-малък по европейската методология за отчитане, която е единствена релевантна при разискванията на европейско ниво.

Дисциплина или отказ от реформи

Нещо повече - в черновата на договора се посочва, че една държава с ниско ниво на дълга ("значително под референтната стойност от 60%") може да си позволи дори по-голям структурен дефицит. Със своя дълг, равен на 15% от БВП, България напълно отговаря на това изискване и може да използва предоставената гъвкавост дори за реформи, но сама отказва да прави това, като си налага собствени ограничения.

Дори от Министерство на финансите признават, че с тази разпоредба се позволява на държавите да харчат повече в период на криза, както и да трупат излишъци, ако икономиката започне да прегрява.

"Европейската комисия предлага изискване за структурен дефицит до 0.5%, за да позволи гъвкавост на правителствата, с която да водят антикризисната политика през разходната част на бюджетите си. Ние се въздържаме от такива действия, защото валутният борд не ни позволява активна политика в тази област. Нямаме емисионна банка, която да ни кредитира и не сме големи като Съединените щати, че да прехвърлим инфлацията си върху целия свят", обясни заместник-министърът на финансите Владислав Горанов за Capital.bg.

На пресконференция вчера пък неговият началник Симеон Дянков пък заяви: "Нашият пакт за финансова стабилност няма да се променя, защото е по-твърд от предложения текст на договор. Ние видяхме първия проект на европейския пакт за финансова стабилност и го публикувахме, за да знаете от утре на заседанията в Брюксел над какво ще се разсъждава. Ние сме в тези граници и за това продължаваме с нашата разработка", каза Симеон Дянков.

Стабилност vs. Растеж

Защо обаче правителството не желае да провежда икономическа политика и да съдейства за подобряване на състоянието на икономиката? Според Дянков причината е, че самата фискална стабилност ще се отплати след време, когато чуждестранните инвеститори започнат отново да търсят място за влагане на парите си.

Френският президент Саркози и германският канцлер Меркел искат да дисциплинират държавите от южната периферия на ЕС. България обаче сама остава извън полезрението им, защото само си залага още по рестриктивни фискални правила. Източник: Рeuters

Сегашни, а и бивши служители на финансовото министерство обаче признават за лошото управление на публичните средства, когато стигнат до конкретните разпоредители (министерства и ведомства). Ако едно министерство няма компетентност да харчи ефективно, или корупцията в държавата е висока, то допълнителните средства ще потънат, без да дадат желания ефект, а при системно трупане на дефицити без насрещен ефект, рискуваме да тръгнем по стъпките на Гърция.

Такава теза наскоро развиха икономистите от Институт "Отворено общество" в свое проучване за качеството на държавното управление и връзката му с бюджета. Според тях държави с лошо управление (по тяхната методология България е второ място по неефективност в ЕС след Румъния), не трябва да трупат дефицити и да теглят заеми, дори и ако са далеч под ограниченията на Маастрихтския договор.

България е най-точният пример за това с дълг в размер на 15% от БВП при максимално допустими 60%, но авторите на доклада смятат, че задлъжнялостта може да нараства най-много до 20.5%, след което не се изключват проблеми.

Самият институт е консервативна организация, но изводите от доклада се споделят от експерти като Пламен Орешарски и Любомир Дацов (единият е бивш министър, а другият - бивш заместник-министър на финансите). Те смятат, че България има експертен потенциал да определи фискална позиция, с която ефективно да се противодейства на кризата без това да застраши фискалния борд.

Да се определи колко пари трябва да се изхарчат от държавата, за да смекчим последиците на кризата, обаче е задача на финансовото министерство. А останалите министерства трябва да изхарчат средствата по-най ефективния начин, като се гарантира максимален ефект.

И тук не става дума задължително да се стимулира търсенето, което е неустойчива мярка в държави като България. Такива може да са разходите за инфраструктура, за изграждане на електронно правителство и подобряване на административното обслужване, за образование и квалификационни програми, които да осигурят подготвени кадри за нуждите на бизнеса. За това обаче всяко министерство трябва да предлага програмни бюджети, в които да си поставя цели и критерии за измерване на постигнатото.

Отказът от реформи

Папките към бюджет 2012 обаче показват симулация на програмно бюджетиране. Ведомствата измислят програми, за които искат пари, но не показват как те ще се оправдаят и конкретни измерители за изпълнението им.

"Дори и ограниченията на валутния борд оставят поле за действия на правителството и възможност да противодейства на икономическия цикъл. Капацитет това да се прави имаше, но при ГЕРБ управлението на публичните финанси се върна на нивото си от края на 90-те години", смята Любомир Дацов.

Забавянето на реформите в сектори като здравеопазване и пенсионната сфера пък показват и неспособност на министрите да работят в синхрон.

Последен пример за загубената битка на Симеон Дянков с харчещите министри бе изказването на земеделският министър Мирослав Найденов. Помолен от журналисти да коментира критиките от вицепремиера Дянков, той заяви че важно за него е мнението на премиера. Стенограмите на Министерски съвет пък показват съпротивата на силовите министри (МВР и МО) срещу опитите на финансово министерство да инициира реформи.

В тези условия Симеон Дянков заема най-удобната позиция и отказва пари на всички – хем е принципен, хем гарантира финансовата стабилност, при липсата на програми за по-ефективно и полезно харчене на публичния ресурс.

Има, разбира се, и парадокси като преливането на пари от Българското национално радио, което се доказа като дисциплиниран разпоредител с бюджетни средства. БНР само оптимизира разходите си, като увеличи броя на програмите и покритието, а за "награда" 7 млн. лв от бюджета му бяха прехвълени към Българската национална телевизия. Това бе лош сигнал към всички останали бюджетни разпоредители, защото показа, че правителството предпочита да наказва дисциплинираните, вместо да посегне на свещените крави.

Министър-председателят Бойко Борисов има вина за това, че търпи министри, които не провеждат реформи в своите ресори. Последният пример бе със социалния министър Тотю Младенов, който получи само "жълт картон" от премиера, заради съпротивата му по пенсионната реформа. Пример за резултата от дългоотлаганите реформи е транспортът, където за две години предишният министър Александър Цветков не свърши нищо. Трябваше да минат две години, преди Борисов да събере куража да го смени с Ивайло Московски.

Изводът е, че само с фискални ограничения и сляпо следване на финансова стабилност няма да се излезе от кризата. Правителството трябва да има и куража да прокарва реформи в секторите на публичното управление, където потъват най-много от парите на данъкоплатците.