Големи надежди, много условия

България започна преговори с еврокомисията за парите за периода 2014 - 2020 г.

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европейската комисия се опасява, че България има структурен проблем с ниските бюджетни приходи. Това става ясно от изпратеното от комисията становище до българското правителство, с което официално започват преговорите по следващия програмен период 2014 - 2020 г. В документа са извадени четири основни предизвикателства пред страната (виж инфографиката), като първото от тях е съчетанието от структурно ниски бюджетни приходи и неефективни публични разходи, по-специално в образование и здравеопазване.

В понеделник в България пристигнаха експерти от всички дирекции на комисията, за да проведат първите си работни срещи с българските власти по съдържанието на бъдещия договор, който страната трябва да подпише с ЕК. Техническите преговори ще продължат поне до средата на следващата година, като те трябва да уточнят броя на оперативните програми, процентът, който всяка от тях ще получи от парите, и основните условия, които България ще трябва да изпълни след подписването на договора.

"Не очаквам да бъдат дълги и тежки преговори", заяви оптимистично министърът по еврофондовете Томислав Дончев на пресконференция преди началото. "България има аргументи за всяко свое искане и виждане." Според него договорът може да бъде окончателно готов до средата на следващата година.

Българската подготовка обаче може да се окаже недостатъчна, ако преговорите за европейския бюджет не стигнат до съгласие за повишаването на бюджета на общността, каквато опасност има. Заради спорове в Брюксел, част от българските пари за догодина вече са под въпрос (виж карето).

Сравняване на бележките

Изпратеният от ЕК документ е всъщност предложение от страна на комисията, на което България вчера е отговорила със своето предложение. Разликите между двете са "нищожни" по думите на Дончев. Сред тези нищожни разлики влизат например финансирането на второкласни пътища, които не водят до национални коридори, както и отпускането на пари за историческо-културно наследство, което според министъра не е сред любимите дейности на дирекцията по регионално развитие. "Трябва да демонстрирате как такива проекти ще допринесат за икономически ръст и работни места", поясни Валтер Дефа, генерален директор на ГД "Регионална политика". Предстои да стават ясни още различия между Брюксел и София, докато българското правителство проведе работните срещи по групи и формулира своите национални приоритети, които после ще трябва да защити в окончателния договор. Дафа нарече тази първа среща "сравняване на бележките".

Още на нея обаче пролича, че София има много да изпълни, ако иска да влезе в новия период по-добре подготвена. Източник от Министерството на финансите твърди, че има структурен проблем с приходите. Той се вижда от бюджетния дефицит (който се очаква да е около 1.1 млрд. лв.). Трябва да отрежем около милиард разходи, за да са адекватни на приходите, каза още експертът от министерството. По-дългосрочно решение очевидно ще се търси след изборите, а реформирането на отделните сектори е отговорност на ресорните министерства, допълни източникът.

В договора, който България и ЕК ще подпишат, ще има предварителни условия, на които страната ще трябва да отговори, а основно сред тях е пълна реформа на пазара на труда, подчерта Петер Стуб Йоргенсен - директор на дирекция "Социална пазарна икономика на страните - членки на ЕС". "Целият пазар на труда, начинът, по който предлагаме подготовка, какъв достъп имат до този пазар изпадащите от училище - всичко трябва да бъде на място преди програмния период. Защото после има много малко време за догонване. Така че има малко време, в което тази работа да бъде свършена", смята Йоргенсен.

Още преди два месеца министерството по еврофондовете обяви, че България има да изготви още 3 закона, 9 стратегии и 2 национални плана до края на 2013 г., за да влезе подготвена в новия програмен период. Трябва да бъдат изменени Законът за енергийната ефективност, Законът за водите, националният план за управление на отпадъците, а също така да бъдат въведени нови цени във водния и железопътния сектор, където комисията счита сегашните за необосновано ниски. На този фон надеждите на Дончев за затваряне на всички предварителни условия преди подписването на договор изглеждат твърде оптимистични.

Битката за общите пари

Сред основните акценти, които комисията иска да постави, са жп транспортът, развитието на конкурентна среда и помощ за малките и средните предприятия. "Вече не е достатъчно да се инвестира просто в добри проекти, фокусът вече е към това как те допринасят за растежа", поясни Дончев, а Валтер Дефа го подкрепи, като призова да се избягват "кърпежи". Това е в тон с новата линия, прокарвана от Германия в кохезионната политика, която залага повече на проекти, които носят приходи и привличат частни инвестиции.

На срещата беше отказано да се коментират конкретни числа, тъй като трябва да се изчака приключването на преговорите по общата бюджетна рамка между страните членки. Но макар България да обяви, че ще гони 17 млрд. лева за следващия период (без националното финансиране и земеделските субсидии), това число напоследък претърпя ревизия надолу, тъй като ЕК смята да заложи не 2.5%, а 2.36% от брутния национален доход като горна граница за допустимата помощ на страна членка. По настоящи прогнози страната разчита като долна граница да вземе малко повече от настоящите средства, а горната граница остава 20 млрд. лв. с националното финансиране.

Поне 1 млрд. евро от парите ни за догодина под въпрос

Макар техническите преговори да започват сега, те са само едната част от процеса. Другата включва одобрението на многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014 - 2020 г., или с други думи - бюджета на съюза. Тези преговори започват в края на този месец и нямат ясно уточнен краен срок - страните членки трябва да се договорят до края на другата година, което изглежда все по-трудна перспектива.

Великобритания, Швеция, Холандия и др. са против увеличаването на бюджета, което Германия, новите страни членки и комисията искат. Това може да доведе до блокада на преговорите.

Показателно е, че срещата за бюджета на ЕК за 2013 г., на която комисията поиска допълнителни 9 млрд. евро, приключи с абсолютен провал заради отказа на много финансови министри да дискутират тази тема.

Дебатът е за пари, които Комисията дължи на различни държави по различни програми, включително на България. Неофициално запознат източник коментира, че около 15% от тези пари, които са по кохезионните фондове, научни програми и студентската програма "Еразъм", са предвидени за България.
11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    haralampi avatar :-|
    haralampi
    • + 46

    Структурните проблеми са и в МВР и съдебната система, където бюджетните разходи са огромни, а резултатът клони към нула.

    Нередност?
  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev
    • + 31

    Бойко Борисов ще им построи магистрала на северозападния регион и ще тръгнат нещата! :)
    Ако трябва да бъдем сериозни, наблюденията на ЕС са правилни и всички ги знаем. Но имаме правителство което е интелектуално и волеви немощно за реформи като цяло и за реформи ориентирани към резултат в частност.
    МНО и МВР пак ще получат най-многото пари. Висшето образование няма изгледи да се реформира и отвори врати за повече вътрешна конкуренция, която лансира талантливи учени и студенти. НСО (да се пазят управляващите) пак ще получи повече пари от разузнаването. Индустриална политика няма. И т.н.

    Нередност?
  • 3
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov
    • - 20
    • + 10

    Истината е, че докато не осъзнаем, че системата на валутен борд е недемократична, правейки икономическия растеж постижим само при добро стечение на случайни обстоятелства независещи от нас, България ще продължава да прилича на страна-призрак.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/

    Нередност?
  • 4
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов
    • - 1
    • + 4

    "Българската подготовка обаче може да се окаже недостатъчна, ако преговорите за европейския бюджет не стигнат до съгласие за повишаването на бюджета на общността, каквато опасност има."-
    Това не е никаква опасност,а напротив-събитие,което очаквам с нетърпение да се случи.Сериозните държави,Великобритания,Германия и др,дори искат намаляване на бюджета на ЕК.Нашият републикански бюджет е също неприлично висок.

    Нередност?
  • 5
    goblenka avatar :-|
    goblenka
    • - 4
    • + 6

    Има решение на проблем! Нека Брюксел, вместо да ни дава % от парите за развитие и насърчаване, които дава на други членки, да ги удвои! След като сме доказали макро стабилност, време е да се вдигне базата и да се работи за микро развитие! така ще се стализира не само нашата икономика и ще жинве, но и усещането за пропадане в ЕС ще намалее!

    Нередност?
  • 6
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch
    • - 1
    • + 3

    До коментар [#5] от "goblenka":

    Никакъв шанс.
    Те донорите в ЕС се чудят как даже да орежат "помощта". Ние се готвим за повече- абсурд както всичко в тази държава.

    Нередност?
  • 7
    goblenka avatar :-|
    goblenka
    • - 3
    • + 7

    Ами, да преценят: Гърция, Испания, на ръба са Португалия, Франция, Италия... Къде е по-изгодно да се влагат пари! дали за стабилна, но с ниска база икономика, или в сриваща се!

    Нередност?
  • 8
    beriya avatar :-|
    beriya
    • - 3
    • + 3

    До коментар [#7] от "goblenka":

    Ти ако ги вадиш от джоба си на кой би дал, по простичко казано, на кой би заложил, на този който се е доказал, че иска може и го прави па макар и изпаднал в трудност или на този който прилича на бездънна дупка па макар и прикрита, че да изглежда пълна.

    Нередност?
  • 9
    goblenka avatar :-|
    goblenka
    • - 1
    • + 4

    Бих подкрепила стабилността. разрухата не се нуждае от подкрепа. Трябва И нещо друго. И, да! Вадя ги от джоба си. От къде мислиш си плаща лептата България? И защо? За потупване по рамото?
    До коментар [#8] от "beriya":

    Нередност?
  • 10
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'
    • + 2

    Ситуацията силно напомня на преговорите през периода на присъединяване. И тогава бяхме много готови, постоянно си пишехме разни програми и стратегии, все нещо успявахме да защитим и т.н. В същото време имахме неусвоени пари по програмите (напр. по ИСПА) и огромни несъответствия в административния капацитет. И затова цели 3 години боксувахме, научихме се да влачим еврофондове и накрая ни ги спряха точно заради далвери в "усвояването" и бавно темпо. Дончев звучи бодряшки, но ми се струва, че и той е заблуден какво се случва - не случайно ни удрят по 4 точки, свързани преди всичко с нашата не-готовност и влошена изходна позиция. Освен това трябва да сме готови за по-ниска сума по евро-фондовете, вкл. и ПРСР, а не да се ширим с големи амбициозни планове. Залагам отсега че бюджетът ще е по-нисък от досегашния, при това няма да е само с 50-те млрд. евроси орязване, предложени от Кипърското председателство. Затова е добре да сме прецизни при планиране на дейностите и мерките, и в сметките, за да не се окаже, че отново ще губим пари поради неусвояване.

    Нередност?
Нов коментар