Време за рязане

За България тези преговори са болезнено важни, тъй като еврофондовете са едни от малкото мотори на икономиката. За миналата година от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат именно на тях, 65% от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел (образно казано, вместо 120 км новоизградена магистрала "Тракия" щяхме да имаме 40) и това няма изгледи да се промени скоро. Всяко евро по-малко или повече се отразява болезнено на икономиката, пенсиите и заплатите в България.

Приятели и неприятели

Това са първите подобни преговори за България - преди седем години не бяхме още член на ЕС и изгледахме представлението отстрани, давайки само допълващи коментари. Накрая се задоволихме с това, което другите оставиха за нас. Ето защо, ако сега, когато вече сме на масата, се сдобием със същото парче от тортата, това би било равносилно на неуспех.

Разбира се, ситуацията е различна: кризата удари тежко Европа, а продължаващата несигурност в еврозоната откъсва все повече пари за проблемните държави по периферията. "Германия стигна до извода, че трябва да подхрани ръста в тези държави, и евробюджетът е един начин това да стане през структурните фондове", казва Павел Свидлицки от британския евроскептичен тинк-танк Open Europe. Това води до два взаимно подсилващи се процеса: от една страна, тези, които дават повече пари на ЕС, искат да намалят вноските си и да реформират бюджета, а от друга, старите членки поставят под въпрос самата идея за сближаване - все пак именно кохезионни страни като Гърция, Португалия и Испания сега са на прага им с шапка в ръце.

"Големите правителства имат собствени проблеми и не искат да дават пари на ЕС, докато имат проблеми вкъщи. Не става дума само за кохезията, но и за Общата селскостопанска политика (ОСП)", смята Бенедикта Марциното от брюкселския аналитичен център Bruegel. "Има впечатление, че в дадени страни, в дадени случаи кохезията e пари на вятъра. Германия и групата на нетните платци искат тя да произвежда ръст. Те не говорят за това къде да отиват парите, а как да се наблюдават ефектите и резултата от тях."

В отговор на тези искания в Европа се формира една друга група, към която България се присъедини преди време - на приятелите на кохезията. Водени от Полша, тези държави се опитаха да се противопоставят на стремежа към намаляване парите за по-бедните. Тази група обаче, признава неофициално български представител, тази седмица де факто се разпадна малко преди преговорите, тъй като всеки има собствени цели. "Преговорите вървят извънредно трудно. Вече сме на етап, в който всеки се свива все повече към основните си искания", допълва същият източник.

Три желания: кохезия, фермери и "Козлодуй"

Основните искания на България са три: да не се намаляват парите за политиката за сближаване (Кохезионният фонд), да се запази на планираните нива финансирането на фермерите и да се издействат повече пари като компенсация за затварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Проблемът е, че последните предложения на президента на ЕС Херман ван Ромпой работят срещу българските интереси.

Първото и най-проблематично е за тавана на плащанията. Казано просто, той ограничава парите, които една държава може да получи от фондовете, за да не се окаже изведнъж с повече средства, отколкото може да управлява. Предложеният таван падна до 2.36% от БВП и после се вдигна до 2.4%, което горе-долу изравнява парите, които България ще получи, с тези, които има сега. Това, твърдят българските представители, е неприемливо. Страната е представила позиции пред партньорите си и комисията, с които иска вдигането на този таван за най-бедните две държави - България и Румъния. "Балтийските държави например получиха изключение, защото попадат в хипотезата, че са имали средно под -1% ръст в последните три години", казва висш български представител, който контактува често с ЕК. Българската страна е предложила таван от 2.7%. Шансът за такова изключение само за нас е минимален, признават преговарящи с вдигане на рамене, но допълват, че има още няколко варианта, с които се надяваме да увеличим парите си. 

Всъщност, колкото и да изглежда дребнаво, посочването на други членки с пръст е тактика, която често се използва. В едно от исканията на България например се предлага прагът, под който да може един регион да се финансира от кохезионните фондове, да падне от 90% на 85% от средния брутен национален доход за ЕС. Ако това се приеме, региони на Гърция и Словения ще изпаднат от това финансиране. По въпроса за АЕЦ "Козлодуй" пък България се състезава със Словакия и Литва. Предложението ни там е да получим 260 млн. евро, но не е ясно дали има възможност за удължаване на финансирането и за следващия период, тъй като по план сега помощите свършват до 2020 г.

Не искаме с Румъния, искаме с Полша

Друга тактика, която може да работи успешно, е тупането в гърдите. Лидер в нея е Полша. Страната е обратният пример на Испания - справя се чудесно с кризата, усвоява стабилно и ефективно фондове, добива сила на европейската сцена и постоянно демонстрира ефекта от политиката на сближаване. Както един български представител казва с лека завист, "те са много добри в това да показват къде отиват парите за кохезия и как се връщат обратно чрез големи европейски компании, които печелят търгове". Това е прекрасна стратегия с оглед на случващото се в Европа. Основният сигнал, който България трябва да даде в тези преговори, казва Гунтрам Волф от Bruegel, е, че парите които получава, са добре използвани и не подхранват корупция. "Има много негативизъм към кохезията в момента. Ако комбинираш това със слаба администрация, е рецепта за провал."

Или с други думи - Гърция. Тактиката на българските представители включва и нещо, което доскоро беше немислимо - агресивно разграничаване от съседите. По очевидни причини гръцката страна не е особено силна в тези преговори (това не значи, че не опитва, но "когато някой гръцки представител говори, всички се навеждат край масата, за да го гледат с любопитство", разказва български участник в срещите), а румънците изпаднаха в немилост - голяма част от парите им са спрени, а политическата криза ги направи нежелан съюзник. Ето защо България се опитва да доказва по полския начин своите постижения. В позициите, разпратени от София, се подчертават стабилната макроикономическа ситуация и ниският дълг, като се признава, че инвестициите и ръстът до голяма степен зависят от еврофондовете. "България има нужди и никой не оспорва това. Никой не е оспорил и че тук се случват смислени проекти и всички имат полза и нужда от тях", казва министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Бенедикта Марциното обаче е сигурна, че държави като България ще трябва да се задоволят с доста по-малко от очакваното. "През годините парите за кохезия непрекъснато растяха. Първо заради реформи в началото на 90-те, после след разширяването към Източна Европа. Сега, исторически погледнато, ЕС не се разширява, така че няма нужда от повече средства за кохезия. Но това има и добра страна: по-малкото пари ще подхранят иновативността и предприемачеството. Ще има повече проверки, повече прозрачност, може да се мисли за креативни алтернативи - например пари от Европейската инвестиционна банка, където ще е по-конкурентно."

Програма максимум за България към момента изглежда така - да бъде една от малкото държави, които ще получат повече пари въпреки свиването на общия бюджет, тази добавка да е поне 1 млрд. лева и да договори финансирането за АЕЦ "Козлодуй" да продължи и следващия програмен период.

Кръпки и компромиси

Това обаче зависи от други 26 държави, всяка от които иска нещо различно. Групата на кохезията се разпадна, но същото може да се каже за групата на нетните платци, в която Италия, Франция и Великобритания не са особено единни, а Австрия и Дания също искат отстъпки като британската. Сред новите държави също няма кой знае каква взаимна симпатия - словенците и чехите са толкова напред, че са заплашени да останат без достатъчно пари за кохезия още след първия си период, а унгарците са големият губещ - според Виктор Орбан изчисленията на комисията и Ван Ромпой оставят страната му с до 30% по-ниско финансиране. Германците, към които всички гледат, имат една цел - бърза сделка, за да не се разколебаят отново финансовите пазари. "Германия търси консенсус. Интересът й е да има споразумение на масата, дори да е почти същото като миналия път", казва Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Според Гунтрам Волф ръцете на Меркел са развързани, защото в самата Германия няма особен публичен дебат за бюджета. "Дискутират се различни, много по-мащабни числа, които са свързани със спасението на еврозоната. А и Лондон е лошото момче този път, така че тази роля също е отговорност на друг."

Всъщност както кризата уж промени всичко, така и нищо не се е променило. Над Брюксел витае духът на нощите от края на 2005 г., когато Тони Блеър заплашваше с вето, а Ангела Меркел и Жак Ширак търсеха сделка. Тогава британците получиха отново отстъпката си, французите - парите за фермерите, а германците - бюджет. Всички си обещаха до следващия път ЕС да преразгледа и промени изцяло начина, по който харчи. "Този бюджет винаги се съставя с много интереси, заложени в него. Има натиск от някои страни да се реформира, но има много силен противовес", казва Павел Свидлицки. Обяснението е просто: всеки иска да се върне от Брюксел с нещо, което може да развее като победа пред избирателите си. Това означава повече пари за харчене, тъй като е трудно да представиш за успех по-малко пари, дори с обещанието да са инвестирани по-добре. Испания е добър пример защо това трябва да се промени: дори в сегашната криза повечето инвестиции от еврофондове там са насочени в инфраструктура независимо от балона в недвижимите имоти и огромната безработица. 

Но това няма да се случи на тази среща, а вероятно и на следващата. Изходът ще е отново компромис с много кръпки, какъвто Европа винаги произвежда в края на подобни изпитания и от който никой не е твърде доволен. Но и никой няма да е твърде нещастен. Което всъщност е добро мото за ЕС напоследък.