Кой не харесва това

Впоследствие, явно осмислил думите си или под внушението на премиера, Цветанов  се опита да обясни, че е говорил хипотетично. Макар че от тона му в студиото на Би Ти Ви зрителите не останаха с подобно впечатление. Така че тази страница едва ли е затворена - само след няколко дни предстои изборът за главен прокурор, който макар да не е политическо назначение, винаги досега е бил от първостепенна важност за управляващите.  Докато единият (Цветанов) има фаворит (пловдивският съдия Сотир Цацаров) и се опитва да го наложи по всякакъв начин, другият (Плевнелиев) е последователен, че трябва да има сблъсък на концепции, прозрачен избор. "Необходими са дебати, концепции, идеи и тяхната защита. Само тогава ние ще можем да изберем правилния кандидат", каза Плевнелиев. И дори направи заявка, че може е да отиде по-далеч като блокира избора с вето. "Не бих се фокусирал само върху тези трима. Ако те се окажат неподходящи в хода на дебатите, ако не извадят правилните концепции, тогава може да има и други фази на избор." Така че президентът, обратно на вижданията на Цветанов, че "може само да говори", има реални правомощия и, още по-важно, е готов да ги използва. Готвейки се за този момент, той обаче отмина без реакция правилата, по които ВСС реши следващата седмица да избере ръководител на държавното обвинение, а към тях и много критики и съмнения дали въобще могат да гарантират прозрачен избор и да защитят тайната на вота.  Държавният глава е този, който с указа си финализира избора на тримата големи в съдебната система – председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор. Той има право да наложи вето веднъж, но ако Висшият съдебен съвет повтори избора, той е длъжен да се съобрази с решението им.

Изпращайки бившия главен прокурор Борис Велчев за член на КС, без да направи публична оценка за стореното от него в държавното обвинение, Плевнелиев се включи в реденето на кадровия пъзел, но позицията му за избора на негов наследник се отличава от статуквото на прехода – когато изборите на "тримата големи" в съдебната система ставаха след предварителни договорки между ВСС, политическите сили и държавния глава. Така както се случваше по времето на Георги Първанов, чиито двама съветници се намериха на върха на съдебната система. Факт, който Бойко Борисов не пропусна да напомни тази седмица.

На този фон иначе хиперактивният премиер остана медийно пасивен - обществените му изяви оставиха впечатление, че този път той след толкова много скандали не желае да вземе страна - нито в конфликта между Плевнелиев и Цветанов, нито в избора на главен прокурор. Макар че все пак по любимия си маниер се изкуши да направи комплимент на Сотир Цацаров, с когото по-скоро му навреди. От избора на конституционни съдии обаче разбрахме, че Бойко Борисов участва в този процес зад прожекторите - среща се с основните действащи лица, постига с тях договорки, от които обществото вижда само едната част. Какви ангажименти и към кого са били поети те така и не разбира.  Вероятно така е станало и с избора на главен прокурор, защото е ясно, че поне двама от кандидатите са се виждали с него, преди да бъдат номинирани. Наличието на задкулисен сценарий е най-лошото, което може да се случи при избора на един от властовите постове в държавата - този на главния прокурор. Ето защо е повече от важно Плевнелиев да отстои позицията си докрай и да пресече всякакви договорки.