Транспортната фирма на властта

Защо се случи така, че "героичните" комунистически служби не успяха да влязат в крак и да противодействат на новите заплахи на сигурността във всичките им разновидности?

При НСО това стана най-видимо, но щетите при другите са много повече – и при атентата в Сарафово (контраразузнаването и МВР), и при случая с българските медици в Либия (НРС)... Секретността винаги е била най-добрият приятел на специалните служби, а гарант за основния им капитал - тяхната безконтролност. Застраховка, че няма да има санкции за бездействието, пропуските и провалите. Затова толкова години нито един директор на служба – и на НСО, и на разузнаването, не пожела дейността им да бъде регулирана със специални закони. А и политиците нямаха желание това да се случи.

"Двадесет и четири години след промените българските служби тънат в юридически мрак, те функционират на основата на подзаконови актове отпреди повече от две десетилетия! Тази правна основа е разпокъсана и нестабилна. Разпокъсана е, защото обхваща множество актове (укази, постановления и пр.); нестабилна е, защото лесно може да се промени (включително и конюнктурно) чрез акт на МС. А това привнася в дейността на службите несигурност, непоследователност, пасивност и услужливост", коментира през седмицата като апологет на новите закони за службите зам. вътрешният министър Веселин Вучков.

НСО е ясен пример за това как един огромен апарат може да се поставя в услуга на номенклатурата и да ползва висшестоящото благоразположение. Винаги на една маса с властта, службата работи 23 години без закон на базата на едно министерско постановление от 1992 г. През тези години бившето УБО мина  през много скандали. От десетките катастрофи, при които странно защо винаги гражданите излизаха виновни, през обвинения, че се събира лична информация за охранявани политици, която се носела на президента (в случая Георги Първанов), охраняване от държавни служители на престъпни босове и съмнителни бизнесмени и т.н.

Атентатът срещу Ахмед Доган ще катализира със сигурност приемането на закон за НСО, както и за  цивилното и военното разузнаване и общия закон за управление на системата за сигурност. Те минаха бързо на първо четене в парламента тази седмица и влязоха в Комисията по правни въпроси за обсъждане. Както каза и президентът Росен Плевнелиев, сега е моментът да бъде изградена нормативната база на системата за сигурност. В това отношение съществува пълен консенсус от страна  на политиците, че тази нормативна база най-накрая трябва да бъде уредена. Управляващите от ГЕРБ първо бяха обявили това за приоритет, но впоследствие Бойко Борисов заяви, че няма да пипа службите, докато президент е Георги Първанов, за да не го обвинят, че отнема правомощия от него. (В България често политиката е битово понятие.) Но явно моментът е дошъл, важно е да не бъде пропуснат отново.

НСО. Постаро му – УБО

НСО е наследник на Пето управление на Държавна сигурност – Управление "Безопасност и охрана", или съкратено - УБО. Ако Държавна сигурност пазеше комунизма, УБО пазеше Тодор Живков и неговото семейство. Поради тази причина това управление беше най-титулуваното и най-проспериращото в рамките на ДС. Арогантното поведение на държавните гардове по пътищата, на масови мероприятия или на други места е наследено от времето на комунизма. В инструкция още от 1951 г. на ДС се казва, че служителите на УБО трябва да получават по-добри заплати, а семействата им да живеят при по-добри условия, отколкото останалите от системата, показа разсекретен документ от Комисията по досиетата. В периода след 1989 г. 73-ма от ръководния състав на НСО са служили и в УБО. Заради близостта с  управляващите и сега служителите на НСО се чувстват по-висока категория от другите работници в системата за сигурност.

"Задължителният демонтаж на структурите на бившата Държавна сигурност непосредствено след  промяната през 1989 г. породи куп компромиси и трансформации, чийто резултат откриваме във функционирането на НСО, НРС и военното разузнаване в наши дни", коментира през седмицата зам. вътрешният министър Вучков.

Обслужваме всички

НСО охранява персонално, постово, технически, по местоживеене, месторабота и в чужбина президента, министър-председателя, председателя на парламента и вицепрезидента. Към тях се добавят с лична охрана и специализиран транспорт главният прокурор, председателите на Конституционния, Върховния касационен и Върховния административен съд и омбудсманът. За първия - ясно, бори се с престъпността, но защо останалите трябва да имат такива правомощия, а не просто служебен шофьор - не е ясно.

Освен това НСО осигурява специализиран транспорт (така евфемистично се наричат автомобилите със сини лампи) на членовете на Конституционния съд, зам.-председателите на НС, вицепремиерите, председателя на Сметната палата, управителя на БНБ, зам. главните прокурори, шефа на националното следствие.

При повишена степен на застрашеност с лична охрана този кръг се разширява още и още. Няма защо да се учудваме при това положение защо Постановление №151, по което работи толкова години НСО, е допълвано 12 пъти досега. И почти всеки път - за да се добави още някой към номенклатурата.

Освен транспортната си дейност НСО охранява комплекса Бояна, резиденцията в Евксиноград и станцията в Шабла.

Домакинът на властта

В НСО работят между 900 и 1000 души - колко точно не е ясно, защото това е една от малкото служби в България, чийто състав е класифицирана информация (ДАНС, НРС и ГДБОП са останалите). Бюджетът на НСО за 2013 г. е 34 милиона лева (покачил се е с 10%), като 18 от тях са само за заплати. Към приетия на първо четене законопроект за службата публично не беше обявена финансова обосновка.

Служителите на НСО се подчиняват на Закона за отбраната и като такива ползват всички права и  задължения на военните. И в проектозакона за НСО също е записано, че службата е военизирана. Запознати с писането на проекта твърдят, че от НСО изрично настоявали това положение да остане и в бъдеще, въпреки че и МВР и ДАНС бяха девоенизирани преди години. Аргументът, записан в мотивите на проекта, са "особеният характер на дейностите, свързан с изпълнение на държавната служба". Нещо като "това е така, защото е така".

В различните държави службите за охрана се намират на различно подчинение. Подобни самостоятелни военизирани структури са характерни най-вече за държави с авторитарни режими. Българската служба е изградена по съветски модел и той не е променян.

Всъщност НСО също се води специална служба въпреки нейния приоритетно охранителен характер. Основната причина за това е, че от лицата, които са охранявани охраняват, зависят управлението на държавата и респективно нейната национална сигурност.

Бившият директор на НСО и НСБОП ген. Румен Миланов смята, че трябва да се смени манталитетът на  хората от системата за сигурност. И това е една от причините за допускането на атентата срещу Доган. Според него трябва да се смени технологията на работа и боравенето на информация. Миланов смята, че в системата за сигурност властва институционален феодализъм – всеки работи основно за себе си. Наложително било определянето на стандарти на поведение и действия, оценка на риска при масови мероприятия и т.н. Защо обаче досега подобни неща не са се случи не е ясно.

Въпреки че и сега при оценката на застрашеност на дадено лице от номенклатурата на НСО се събира комисия от няколко служби, които преценят степента на опасност и взетите мерки. (Осведомени твърдят че информацията за заплахата срещу Ахмед Доган през 2006 г. е дошла отвън и е била доста сериозна. Ставало въпрос за закани от крайнодесни екстремисти от Турция.)

Според други експерти липсата на законова среда не е провокирала службата да се реформира и развива в крак с модерните заплахи и тя е застинала във времето. Така с всяка затворена система, която не подлежи на контрол. "За мен е важно, че тепърва предстоят поредица от мерки, които ще се случат. Организационни мерки, в НСО ще има нови процедури. Ще има технически мерки. НСО очаква подкрепа от държавата, за да могат да бъдат закупени нови рентгени, нови техники, нов център за обучение на хората, нов полигон" коментира през седмицата президентът Плевнелиев.

Но не техническата база е най-големият проблем на НСО и го видяхме покрай покушението срещу Доган.  То показва слабости не само в изпълнението на инструкциите, но и в организацията на службата. Фактът, че може да бъде занижена бдителността за обект, за който има конкретни данни за заплаха, показва, че проблемите не се свеждат само до решенията на дисциплинарно уволнените двама опитни служители на НСО от среден калибър, а и по-нагоре.

Бившият зам.-директор на НСО Иво Лозанов смята, че една от основните причини за дефектите в службата е това, че охранителите на ВИП персони прекарват дълго време с тях. Години наред - в случая с лидера на ДПС повече от шест години. Така стават част от тяхното обкръжение, доверени лица, развиват приятелски връзки (двамата бивши гардове на Бойко Борисов са ръководители на НСО).

Резултатът, от една страна, е, че охраняваните заличават дистанцията, от друга, че бодигардовете губят рефлексите си за опасностите. Така се получава подценяване на обстановката, както е станало при  покушението срещу Доган. Според Лозанов е необходимо охранителите да бъдат сменяни през шест месеца, като това да бъде вменено в предстоящия закон за НСО. За да не могат ВИП персоните да изискват от директора на НСО оставянето на някой гард, когото са си харесали, смята бившият служител.

Не е само до закона...

В същото време инцидентът по време на конференцията в събота може да стане претекст за накичването на службата с допълнителни и репресивни правомощия, които да я изродят и от специализирана служба, която обслужва властта... да се превърне в специализирана служба с още правомощия, която обслужва властта.

На първи прочит проектозаконът в момента е като преписан правилник на службата, по който се работи сега - в него са вкарани нещата, които и сега НСО върши, но под формата на закон.

"Проектозаконите страдат от редица пропуски и несъвършенства, които няма да бъдат спестени по време  на дебатите в НС (достъп до обществена информация, защита на лични данни и класифицирана информация, непроведена докрай девоенизация, комуникация с комисията по досиетата и пр.). Изобщо:  повече реформаторски идеи не биха били излишни!", коментира зам.-министър Вучков.

Така например е разумно да се помисли върху ограничаване на услугите, които предлага НСО, и тя да се занимава наистина само с охраната на хората, които са важни за държавата, а не във военизирана фирма, която предлага превозването на ВИП персони със синя лампа. Така службата ще престане да бъде кочияш на управляващите.

Абсолютно задължително е въвеждането на парламентарен контрол, както е предвидено в проекта. Но законът на НСО не трябва да се гледа индивидуално. Службата е част от системата за национална сигурност и тя трябва да бъде разглеждана в този контекст. Така ще се избегне институционалният  феодализъм и това ще направи службите много по функционални и ефективни.

Приемането на закон за НСО е задължително и наложително. За да работи системата обаче, е важно приемането на правилник за неговото приложение, в който трябва да бъде описано до детайли всяко нещо, което засяга дейността й, за да може комисията в парламента, която ще контролира НСО, да бъде напълно наясно с това кога, какво, как и защо се прави. И те да са ясно разписани и прозрачни. Защото, ако отново се постави булото на секретността, службите ще продължават да работят на принципа: не е важно, че не разбираш от работата си, важното е другите да не разберат това.

По темата работи и Росен БОСЕВ