Над нулата, но не достатъчно

Въпреки това обаче темповете, с които расте износът са четирикратно по-ниски, отколкото през 2011 г. и за това приносът на износа към общото икономическо развитие ще се окаже по-нисък, когато НСИ публикува подробните си данни в началото на март. Това, което прави разликата е ръстът на индивидуалното потребление, което компенсира отслабващото положително влияние на износа и на държавните разходи.

Реалното производство на икономиката, което се измерва през брутната добавена стойност, расте с 0.2% на тримесечна база и с 0.6% на годишна. По отделни сектори най-силно е представянето на индустрията, която увеличава производството си с 0.8% на тримесечна база и с 3.2% на годишна. За сметка на това услугите се увеличават с 0.4% на тримесечна база, но на годишна база се свиват 0.3%.

Продукцията на аграрния сектор намалява 0.9% спрямо най-силното лятно тримесечие, но спрямо края на 2011 г. увеличението е с 3%.

Спестените инвестиции

Принос за забавянето на икономическото развитие е оказало и неизпълнението на правителствената инвестиционна програма. Пръв за това предупреди бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, още когато стана ясно, че капиталовите разходи в бюджет 2012 са били само 3.6 млрд. лв., вместо първоначално планираните 5.2 милиарда. Точно липсващият милиард и половина инвестиции според него са е причина икономическият растеж се отклони допълнително от потенциала си. 

Според главния икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов този фактор е повлиял в много по-малка степен от европейската дългова криза за забавеният растеж, но също е оказал влияние.

"В най-добрия случай правителството просто трябваше да реализира инвестиционната си програма, така както бе заложена в закона за държавния бюджет и дори да отиде на малко по-голям дефицит в публичните финанси за сметка наповече инвестиции. За съжаление това не се случи (вероятно заради липса на административен капацитет или пък защото се смята, че публични инвестиции трябва да се правят само с европейски пари) и дефицитът през 2012 беше редуциран агресивно с 1.6 процентни пункта спрямо дефицита от миналата година", коментира Кристофор Павлов.

Той обаче допълни, че през тази година фискалната политика ще подкрепя икономическия растеж, ако правителството изпълни целта си за дефицит 1.35% от БВП и не се изкуши да продължи с ускорените темпове на фискална консолидация от предишните три години. 

Положителните сигнали

Всички икономисти, до които Капитал Daily се допита, посочиха, че през 2013 година външната среда ще благоприятства растежа. Според тях европейската икономика (която се сви с 0.6% през последното тримесечие на 2012 г.) е достигнала дъното си през декември и от тази година се наблюдават положителни сигнали като спад на безработицата и засилено търсене от индустриалните компании, както в Германия, така и в Китай. Това е положително, защото търсенето в Азия е сред двигателите на германската икономика, за където се насочва голяма част от българския износ. Не липсват обаче и прогнози за рецесия в ЕС още една година, като ЕЦБ вчера за пореден път понижи прогнозите си за еврозоната и очаква нулев растеж през 2013 г. и едва 1.1% през следващата.  

Според Георги Ганев от Център за либерални стратегии силните данни ще се видят още първото тримесечие, но това ще се дължи на ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно.

"Очаквам през тази година да се реализира оптимистичният сценарий и Европейският съюз да излезе от рецесията. С това ще се върне и апетитът към риск и инвестиции в Източноевропейския регион и ще има положителен тласък на потреблението и през втората половина на годината, когато българската икономика ще започне да расте с ускорени темпове.

През първата половина  а годината обаче компаниите ще се въздържат от инвестиции, заради несигурността, която носят предстоящите избори, смята Петър Чобанов – бивш директор на закритата правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози. Според него това ще е период на изчакване за фирмите, но като цяло през тази година бизнесът ще започне да обновява активите си, заради натрупаната амортизация в предходните четири кризисни години. 

Потреблението през миналата година е нараснало с 3% и тази новина е позитивна, стига да не се създадат външнотърговски дисбаланси и дефицитът по текущата сметка отново да се раздуе, но не движен от инвестиции, а от потребление. Чобанов препоръча да се вземат мерки за подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестициите, както и да се обърне внимание на пазара на труда, защото в противен случай, оживеното потребление няма да се пренесе в корпоративния сектор.

Мнения

Кристофор Павлов, главен икономист, Уникредит Булбанк 

Външни фактори извън контрола на българските власти допринесоха за забавянето на растежа през 2012 г. В най-голяма степен това беше дълговата криза в еврозоната и рецесията, които доведоха до свиване на търсенето в 18 от 20-те най-важни дестинации за българският експорт. Това е ключовата причина за забавянето на икономиката през миналата година, тъй като износът вече съставлява над 70% от БВП. Положителната новина на този фронт е, че българските износители показаха адаптивност и преориентираха част от продукцията си към бързо развиващите се пазари в Азия.

В много по-малка степен за забавянето на растежа допринесе и високата скорост, с която се провежда процесът на фискалната консолидация, която българското правителство стартира след 2009 г. Тя бе напълно оправдана през първите три тримесечия, защото тогава се наблюдаваха негативите на дълговата криза и бяха необходими мерки, за да се върне доверието на пазарите. След средата на годината обаче ЕЦБ се намеси и това се превърна в повратна точка за дълговата криза. Така картината бързо се промени и през третото тримесечие инвеститорите започнаха да си възвръщат традиционното отношение към риска. В най-добрия случай правителството просто трябваше да реализира инвестиционната си програма и дори да отиде на малко по-голям дефицит в публичните финанси за сметка на повече инвестиции. За съжаление това не се случи (вероятно заради липса на административен капацитет или пък защото се смята, че публични инвестиции трябва да се правят само с европейски пари) и дефицитът през 2012 беше редуциран агресивно с 1.6 процентни пункта спрямо дефицита от миналата година.

Така, дори ако предположим стойност на фискалния мултипликатор за България от 0.5%, това би означавало, че затягането на фискалната политика през миналата година е отнело 0.75 процентни пункта от икономическия растеж. За разлика от миналата година през тази фискалната политика ще подкрепя икономическия растеж, разбира се, в случай че правителството изпълни целта от 1.35% дефицит, заложен в бюджета, и не продължи с ускорените темпове на фискална консолидация от предишните три години. По-важното обаче е, че конюнктурата на международните пазари бързо се подобрява. Има редица сигнали, че в края на 2012 г. европейската икономика е достигнала най-ниската си точка. Индексът PMI (поръчките на индустриалните компании) е с много силни стойности в Германия и в Китай през януари. Индексът на бизнес климата на IFO също отбеляза чувствително повишение през януари. Безработицата в Германия също спадна неочаквано бързо през януари за втори пореден месец. Всичко това сочи, че икономическият растеж както в еврозоната, така и в глобалната икономика ще е по-силен, а това е добра новина за България. Засега обаче няма да ревизираме прогнозата ни за България, която за цялата 2013 г. остава за ръст от 1.7%.

Георги Ганев, макроикономист, Център за либерални стратегии

Темп на растеж от 0.5% със сигурност е по-нисък от желания, но като се има предвид развитието на европейската икономика и рецесията Европейския съюз и еврозоната се вижда, че причината са международни фактори.

Второ поред тримесечие имаме годишен ръст на капиталообразуването, което е положителна тенденция, защото отразява повишаване на бизнес доверието, или естествена необходимост от съживяване на инвестициите, след като дъното вече е било достигнато. Разбира се, може да се дължи и на методиката, с която НСИ изглажда сезонните данни.

За 2013 г. обаче очаквам ускоряване на икономическия растеж, като чисто статистически първото тримесечие ще бъде по-силно заради ниската база от миналата година. Тогава снеговете блокираха България и това понижи както производството на индустрията, така и активността на транспортния сектор. 

През тази година, ако се реализира оптимистичният сценарий, Европейският съюз ще излезе от рецесията, а с това ще се върне и апетитът към риск и инвестиции в Източноевропейския регион. Това ще окаже положителен тласък и на потреблението и през втората половина на годината може да видим как българската икономика расте с ускорени темпове. Този ръст ще е по-бърз от средния за Европа, но няма да е достатъчен за нужния за страната в опитите да догони западноевропейските държави по жизнен стандарт.

Петър Чобанов, макроикономист, Институт за нов икономически напредък: