България е умерено доволна от новия бюджет на ЕС

По предварителните вътрешни разчети, защото тези на Европейската Комисия и Европейския съвет не са приети, България ще получи общо малко над 15 млрд. евро. От тези пари, увеличението при кохезионните и структурните фондове е съвсем малко - между 6,9-7,1 млрд. евро при 6,7 млрд. евро сега.

Голямото увеличение е при селскостопанските фондове - там България получава с 1,7 млрд. евро отгоре: от 6,3 евро към момента до над 8 млрд. евро. Това обаче са пари предимно за директни плащания за фермери, които ще продължат да се увеличават постепенно, докато достигнат средното равнище за ЕС. "Сравними страни към момента получават 140 евро на хектар, а плащанията в България през 2013 г. са 185 евро. Към 2020 г. ще получаваме 230 евро на хектар, докато други сравними с нас - около 200" посочи Младенов.

Инвестиционните мерки на Програмата за развитие на селските район са най-пострадалата програма: те ще бъдат орязани с около 300 млн. евро в новия период.

75 млн. евро могат да дойдат от мерките за младежка безработица, по които 5 от 6-те района на България могат да кандидатстват. 300 млн. евро пък са определени за страната в общия фонд Connecting Europe, който трябва да финансира транспортни и енергийни проекти, важни за цяла Европа. 

Пари срещу реформи, този път наистина

Най-голямата победа - тази за увеличените директни субсидии, не е точно българска, тъй като страната ни по-скоро е плувала зад големите кораби Франция и Полша там. Сред другите малки, но важни колективни победи, които външният министър посочи, беше запазването на нивото на европейско финансиране на 85%, както и възстановяването на ДДС като разход - нещо, което напоследък Комисията се опитваше да промени.

Младенов и Дончев разкриха част от преговорния процес. Заедно с бившият зам.-министър на финансите Боряна Пенчева, външният министър е обикалял миналата година "между Берлин и Лондон", които България е сметнала за ключови при гарантирането на позициите си. Стана ясно, че в замяна на това да не бъдат намалявани парите й за кохезия, България е приела изцяло предварителните условия и измерители, които следят напредъка на страната към общите цели "Европа 2020". "Първия аргумент да запазим финансирането, беше да сме убедени и да мотивираме и други държави да приемат реформата в инвестиционната политика", каза Дончев пред "Капитал". Сред целите има конкретни измерители в областта на младежката безработица, заетостта, водния и енергийния сектор и др. Те трябва да бъдат изпълнени до 2016 г., като ако не бъдат, след това България ще рискува част от парите да бъдат спрени.

Страната си е поставила 11 тематични цели за следващия период, сред които засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите; повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия; насърчаване на адаптацията към изменението на климата и превенцията на риска; образованието и ученето през целия живот и др. Като начало, до средата на годината трябва да са приети регламентите за всичките Оперативни програми, както и национален план, преди да се сключи договора с Европейската комисия, подчерта министърът за еврофондовете.

Дончев също така обеща да няма "дупка" между програмните периоди - неговото ведомство дори планира първите изплатени средства по новия бюджет да са още догодина - 2% от общите. През 2015 г. пък те вече ще са 10%, като така следващите две години се очертават особено силни, защото ще съчетаят последните плащания от изтичащия и първите плащания от новия период.

Посланикът на Ирландия Джон Роуън, който също беше на дискусията като представител на страната-ръководител на ЕС пък заяви, че основната цел на ирландското председателство ще бъде да прокара постигнатата сделка през Европейския парламент. "Чухме за недоволството там, но се надяваме да не изхвърлят доброто, само защото не е идеално", каза Роуън.