МВФ: Увеличавайте държавните инвестиции с еврофондовете
Ръст на данъчните ставки би бил вреден за икономиката
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Не повече текущи, а капиталови разходи. Мерки за увеличаване на събираемостта на косвените данъци вместо вдигане на преките. Подобен тип фискална политика би имал най-благоприятно влияние върху икономиката на България в дългосрочен план.
Това са част от изводите на Международния валутен фонд (МВФ), описани в работен доклад за влиянието на фискалните мултипликатори, които показват каква добавена стойност създават различните видове държавни разходи. Или казано на по-разбираем език - как държавата трябва да харчи парите на данъкоплатците, така че това да донесе по-голям икономически растеж.
Организацията прави опит за първи път да остойности полезността на различни антикризисни мерки при евентуалното им прилагане в България. Една от констатациите на доклада е, че фискалните мерки имат много по-голямо влияние в периоди на криза, когато реалният брутен продукт е под своя потенциал.
Кои са полезните мерки
МВФ класира различните видове фискални мерки в приходната и разходната част на бюджета, които могат да благоприятстват в най-голяма степен икономическия растеж. Най-голяма полезност имат правителствените инвестиции, след това общото правителствено потребление. На трето място се класират директните трансфери към уязвими социални групи и след това се подреждат мерки като понижението на корпоративните данъци, подоходните данъци и косвените данъци.
Според МВФ държавните инвестиции, насочени в области като инфраструктура, образование, или институционални реформи, се амортизират много по-бавно от корпоративните вложения във физически активи и ще служат на икономиката за много по-дълъг период от време. От тази гледна точка такъв тип бюджетни разходи могат да са по-ефективни дори от частните.
От МВФ категорично определят като вредни за икономиката всякакви увеличения на данъците. От една страна, по-високи корпоративни данъци биха попречили на формирането на капитал в частния сектор, защото ще забавят инвестициите и увеличаването на производителността. Увеличението на косвените и личните подоходни данъци пък ще свие потреблението на домакинствата, и особено на тези, чиито доходи са толкова малки, че се харчат напълно и не остават възможности за спестяване.
Препоръчва ли се тегленето на заеми
Като най-добър източник на инвестициите от фонда посочват еврофондовете. Те сравняват два сценария - първият е, при положение че националното съфинансиране (средно 15%) не е за сметка на по-висок бюджетен дефицит. При втория вариант се допуска по-голяма дупка в бюджета. И в двата случая икономиката расте повече.
"По-високите капиталови разходи водят до увеличение на БВП. Ако те растат постоянно с 2% от номиналния БВП, в дългосрочен план това може да повиши с до 30 процентни пункта съществуващата публична инфраструктура. Това от своя страна води до по-висока производителност и БВП може да се нарасне с до 3 процента повече в сравнение с базовия сценарий", твърдят от МВФ.
От МВФ изтъкват, че е по-добре увеличените капиталови разходи на държавата да са за сметка на изсветляване на сивата икономика и повишена събираемост на ДДС. При външно финансиране на инвестициите в дългосрочен план рискът е държавата да измести частния сектор на пазара на дълг, защото ще изземе ресурсите за инвестиционно кредитиране на бизнеса.
Какво смятат управляващите
Още в първия ден от своето встъпване в длъжност служебният финансов министър Калин Христов коментира, че държавните инвестиции носят най-голям мултиплициращ ефект. И че ако трябва да се свият разходите на държавата, по-добре е това да е за сметка на текущите разходи.
През миналата година бюджетният дефицит се оказа почти тройно по-нисък от предварително заложения и причина за това бяха икономии в капиталовите разходи. Спестяването им дойде от факта, че държавата не е усвоила една трета от планираните 3.8 млрд. лв. еврофондове и така спести нужното национално съфинансиране по европейските проекти.Когато данните за изпълнението на бюджета станаха публични, макроикономисти пресметнаха, че спестените инвестиции и неусвояването на еврофондовете са могли да увеличат икономическия растеж с поне 1 процентен пункт от реалния, който се оказа 0.8%.
3 коментара
Ами, дето се вика, браво на минфина.
Доколкото си спомням МВФ стигна до (доста) очевидната истина, че вдигане на данъци води до по-ниска събираемост с наша помощ в ролята на жива лаборатория през 90те.
Ако можеше МВФ да напишат и, че инвестиции в МВР, МНО и НСО нямат възвръщаемост...но не е политкоректно. :-)
Сега остава и някой да им обясни, че капиталови разходи включва и други разходи освен разходите за яеци, магистрали, метро, депо, зали, стадиони, музеи, обикновени градинки и слушалки.
И самолети за тигри.
И мое да се окаже, че другите разходи са даже по-полезни като цяло. Кои ли па са тия сигур питате. Ми:
- велоалеи
- жп-линии, пристанища и летища
- инфраструктура за местно произведена енергия от енергийни кооперативи
- инфраструктура, която позволява на инвалидите да работят
- инфраструктура, която дава на учениците и студентите модерни практически умения
- бърз интернет навсякъде заедно с пълно електронно правителство и електронно гласуване
- превръщане на публичните сгради в "пасивни къщи"
- инфраструктура за рециклиране на отпадъците вместо изхвърлянето им, или дори горенето им за енергия
- фермерски пазари за доказани родни фермери
Тва като за начало.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.