Вторите седем

Най-голямата опасност обаче дебне другаде. Двете програми, насочени директно към бизнеса - "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони", не са още дори в работен вариант, половин година преди старта. Тъй като и по двете предстоят доста големи промени, опитът подсказва, че отново ни чакат спънки с единственото свежо финансиране, влизащо в икономиката.

Говори с тях

Автор : Капитал Преглед на оригинала

2014 - 2020 г. ще е много различен период. За разлика от сегашния България влиза в него на бегом - набрала инерция от последните няколко години, с увеличаващи се трансфери, усвоени пари и по-добре работеща система. И администрацията, и бизнесът имат зад гърба си първите седем доста трудни години. Но именно заради този болезнен опит всеки провал оттук нататък ще е много по-видим, а всяка забавена програма - много по-вредна. Задачата вече не е как да усвояваме пари, а как да ги накараме да работят за бъдещето.

Това обаче минава през нещо, което откровено липсва - координация между различните министерства и общини. Новият период ще иска от различните програми да работят заедно, за да постигат цели. Да вземем за пример младежката безработица. България ще отдали значителни средства за борба с нея, а ЕК ще допълни още поне 150 млн. евро специално за този приоритет. Но тази безработица няма да почне да изчезва само защото Министерството на труда и социалните грижи ще има повече пари. Още поне три министерства - на образованието, на регионалното развитие и на икономиката - имат в програмите си инструменти, предназначени за това. Смисъл ще има само ако всички те заедно с общините работят заедно и концентрират ресурси по най-ефективния начин. Това служебният министър по еврофондовете Илияна Цанова нарича "програмите и министерствата да си говорят" (виж интервюто).

Според главния икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов това беше основна слабост на стария период: "Растеж и заетост за мен е безапелационен приоритет и всичко трябва да бъде организирано около тази цел. За съжаление ресурсите бяха разпределени към множество цели и насочвани от различни министерства според техните си виждания и/или проектна готовност. "За всяко министерство да има еврофондове, за да си ги харчи", е най-голямата стратегическа слабост."

Въпреки добрите пожелания това не се е променило, личи в самия процес на подготовка на програмите. Тук все още всеки е сам за себе си, всяко министерство е като отделна губерния, в която се планират някакви мерки, без изобщо да се отчита връзката им с други програми. Повечето разговори, които се водят между тях, са за да не се застъпват, а не за това как да работят заедно. Новата програма "Наука и образование" например е заложила толкова много мерки, че е ясно, че не е имало никакъв диалог с други министерства. Така започват много ясно да личат и дупките в системата. Например в програмата на регионалното министерство "Региони в растеж" този път ще се дават пари само на 1/4 от общините - най-важните икономически центрове, с население над 30 хил. Останалите близо 200 общини ще зависят от Програмата за развитие на селските райони. Сдружението на общините отказва да даде съгласие за едната, без да види другата. Но докато "Региони в растеж" е минало няколко консултации, разговори с НПО, общини и граждани и е вече на финалната права, селската програма дори не е стартирала (виж текста).

Между другото именно с тази цел се подготвяше приемането на закон за управлението на средствата от ЕС. Той не влезе в миналия парламент, а шансовете да бъде приет до края на годината изглеждат мъгляви.

Внимание, пропаст!

Ироничното в случая е, че идеята за кооперация изглежда основна в този период и за общините, и за бизнеса. Това е видимо навсякъде: по селските райони ще се стимулират проекти, разработени от няколко общини, казва Цанова, а по "Конкурентоспособност" ще се иска от фирмите да създават обединения, за да максимализират ефекта от дадена инвестиция. Но нито бизнес, нито общини могат още да си правят разчети за бъдещия период, защото и двете програми са закъснели безобразно.

"Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони" са още на ниво идейна концепция, разработвана от няколко души в съответните министерства, без никакви публични обсъждания и без дори участие на работните групи. Това, половин година преди началото на периода, е рецепта за провал. Бизнес програмата беше най-сбъркана миналия период и комбинацията от лошо планиране и лоша бюрокрация я уби. Както Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, припомня, в края на 2011 г., пет години след началото на периода, по нея бяха реално платени по-малко от 6% от парите. Това се подобри видимо от 2012 г. насам. "Изплатените само през януари 2012 г. пари по проекти бяха повече от платеното за цялата 2009 г.", казва Добрева. Този ръст обаче не бива да залъгва - на програмата й предстои мащабна промяна (виж текста) и предвид недоверието, което бизнесът има към нея, тя надали ще стартира бързо. Затова публично обсъждане и събирането на идеи от бизнеса трябваше да е започнало отдавна. Към настоящия момент има огромен риск новата програма да се окаже отново дете на вътрешно планиране в МИЕТ, което ще изпита трудности в реалния живот.

Програмата за селските райони пък е изправена пред друг риск. Тя остава огромна, но започва с по-малко пари от миналия период - този път те ще паднат под 3 млрд. евро. Както стана ясно, по нея ще минат повечето български общини, като ще трябва да се направят правила за съвместни проекти, сътрудничество с регионалната програма и в същото време подкрепа за малкия бизнес в тези места. Това няма да стане за няколко месеца или поне няма да стане добре. Затова в земеделското министерство са измислили хитър трик - поне 20% от програмата ще бъдат прехвърлени към директните плащания на земеделци. Това е безсмислено и вредно. "За министрите е ясно защо - по-малко администрация. Но България има огромни нужди в селските райони и за нас е трудно да разберем защо общините се съгласяват лесно да се прехвърлят 20% от тях към субсидии", казва източник от Европейската комисия. Претекстът е, че много от парите по програмата в този период се губят. Но това е абсурден аргумент: решението е максимално оптимизиране на администрацията, гъвкавост на програмите и помощ към бенефициентите, а не прехвърляне на пари другаде.

Парите на другите или нашите пари?

Прехвърлянето на пари всъщност е трик, който България ползва още от миналия период, но той говори за две неща - некадърно програмиране или лошо изпълнение. Това е причината този път Европейската комисия например да откаже парите за транспорт да могат да се отделят с еднаква тежест за жп и пътни проекти. Уроците от миналия период показаха, че така релсовите пътища не ползват нищо, а всичко се прехвърля към пътищата.

ЕК е измислила и още един инструмент да накара страната да планира по-добре. В "Транспорт" ще се намалят авансовите плащания - от 10 на 1%. Това значи, че бюджетът на страната ще се натовари много при новите проекти, тъй като те ще се финансират изключително със собствени средства и по-късно ще бъдат разплащани от еврофондовете. Ето защо става много важно кои проекти ще се финансират и кога. 

С други думи, този път думичката усвояване трябва да бъде забранена, казва Георги Ангелов. "Въобще не бива да се мисли за еврофондовете като чужди пари, които усвояваме. Оперативните  програми и местните бюджетни ресурси трябва да имат едни и същи цели и приоритети и да действат едновременно и координирано." Но за целта трябва да има достатъчно местен ресурс, който да се използва. Това, което никой не обяснява все още, а трябва да се каже на глас, е, че парите няма да са достатъчно и не могат да служат за всичко. Европейското финансиране е допълващо и въпреки че България се опитва да го ползва като основно, то няма да реши всичките й проблеми. Например общините искат да пречистват питейната вода, която им е най-важна, но не могат да използват за това пари от "Околна среда", тъй като тя се занимава с отпадъчните води и канализацията. "Водата, която изхвърляме, ще е по-чиста от тази, която пием", казва по този повод главният икономист на сдружението на общините Емил Савов. За да се пречисти и питейната вода, са нужни пари от държавата, които тя не отпуска. Така смисълът от програмите понякога се губи.

Краят на училището

Така половин година преди началото на следващия програмен период основният въпрос остава "научихме ли уроците". Отговорът не е еднозначен. В някои области, подготовката е много по-добра от предишния път. Тогава администрацията и общините не бяха готови, нямаше тръба с готови проекти, водният и жп секторът, както и здравеопазването, заседнаха. Сега проекти има, а някои от тези промени ще се случат задължително - например парите за здраве зависят от национална стратегия.

Но, от друга страна, не е ясно доколко уроците не са научени само формално. "До момента има само средносрочни оценки (към 2010 г.)  и оценки на отделни дейности по програми във връзка с нуждата от промени", казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. "В повечето случаи те са доста формални, базирани са на много малко реално изпълнени проекти и представят общовалидни изводи, които обикновено са зададени от възложителите. Хора от Европейската комисия са ми споделяли, че са получавали оценки, които дословно съдържат техни препоръки, сякаш са резултат от направения анализ." Източник от ЕК наистина коментира пред "Капитал", че "някои администрации рисуват по-оптимистични картини от нужното", и допълва, че България прави много бавно необходимите промени.

Седем години са приемлив период за начално обучение. Четиринайсет обаче вече са твърде много.

по темата работиха

Мара Георгиева, Калина Горанова, Люба Йорданова, Деница Ватева, Радостина Маркова, Илин Станев