Колкото повече, толкова повече
Общините и транспортното ведомство влязоха в спор за разпределението на бъдещите еврофондове
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В България има 264 общини. Всички те ще се състезават в следващия програмен период за 616 млн. евро според първоначалните разчети на Програмата за развитие на селските райони на ЕС. За почти 200 от тях това ще са единствените европейски пари, до които ще имат достъп за седем години - от 2014 до 2020 г. Сумата е по-малка от миналия период, а броят на конкурентите за нея - по-голям. Сега си представете как ще се почувстват тези 200 кметове, когато някой поиска да вземе близо половината от тези пари.
Точно това се е случило миналата седмица по време на преговорите за новата селска програма, когато водещото министерство - на земеделието, изненадващо е предложило с парите за общините да става и финансирането на широколентовата интернет инфраструктура, която предстои да бъде изградена. Тя е на стойност 293 млн. евро. Предложението е дошло директно от друго министерство - на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което отдавна търси начин да осигури средства за т.нар. селски интернет.
Тъй като общините в никакъв случай не са съгласни на този вариант, може да се очаква, че намиращите се още в началото преговори за програмата за селските райони ще зациклят още отсега.
От 1.3 млрд. на 290 млн.
Според Красимир Симонски, който е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Електронно съобщителни мрежи и системи" (ЕСМИС), част от МТИТС, най-голяма част от парите за селските райони трябва да отидат за изграждане на интернет инфраструктура, защото това е единствената "истинска инвестиция", а не просто харчене на средства. "За да изпълним критериите по програмата в областта на цифровите технологии към Европа 2020, ще са ни необходими около 1.3 млрд. евро", допълва Симонски. Цифрите са базирани на съвместен анализ с експерти от МТИТС под ръководството на заместник министъра на транспорта с ресор информационни технологии и съобщения Валери Борисов.
Осъзнавайки, че това е твърде амбициозна сума за състоянието, в което се намира държавата икономически, той добавя, че е направил анализ за нужните средства за покриване на минималните изисквания към 2020 г. Сумата възлиза на 490 млн. евро. Според ЕСМИС те са необходими за свързването с оптична мрежа на всички общини в страната, включването на училища, болници и други местни институции, подобряване на интернет инфраструктурата в някои градове и осигуряване на киберсигурност.
Разбира се, и тази сума е трудно достижима, така че от транспортното ведомство са намалили претенциите - искат само половината от всички пари за общините.
И още надолу
Запознати с движението на тази идея из държавните ведомства твърдят, че тя първоначално е трябвало да попадне в обсега на регионалния фонд. Оттам обаче категорично са отказали и така селската програма е получила честта да е "домакин" на интернет инфраструктурата. След първото им предложение бившият вече министър на еврофондовете Илияна Цанова е върнала представителите на МТИТС, за да подготвят не няколко цифри, а конкретни приоритети, ефект за икономическото развитие на областите, карта с вече съществуващо покритие и информация за плановете на частните оператори. След това ги е изпратила да преговарят с общините, за да стане ясно какво може да се постигне.
От Сдружението на общините рязко са протестирали срещу схемата, когато е станало ясно, че исканите средства ще бъдат или прехвърлени другаде, или сериозно намалени. "Социоикономическите анализи за тези региони сочат, че приоритетите трябва да са други, ако искаме да останат там хора. Да им се оправят улиците, да има здравно заведение, да има училища и водоснабдяване", коментира човек от сдружението, който пожела да остане анонимен, защото преговорите са още в самото начало. Той протестира срещу идеята едно ведомство да получи такава голяма сума, с която да се разпорежда.
От една страна, практиките в доста общини не бяха обнадеждаващи през текущия период. От друга, концентрацията на подобен ресурс в една агенция и лишаването на огромен брой кметове от възможността да инвестират в желани от гражданите им придобивки надали ще спомогне за бъдещето на съответните населени места. Освен това завършването на първия програмен период предстои в края на тази година. Опитът от него показа ясно, че подходът "дайте ни колкото може повече пари, а ние ще ги изхарчим" не е добре работещ.
Недобър старт
Има и друг аргумент срещу даването на прекалено много средства за развитие на бързия интернет в България през следващия програмен период. Става дума за изключително забавеният във времето "пилотен" проект, който повече от шест години е на етап "всеки момент стартираме". Неговата цел е да се изгради оптична широколентова инфраструктура в избрани след предварителен анализ населени места, където липсват достатъчно добри интернет услуги. След множество проблеми и години буксуване, през 2012 г. бяха освободени предвидените 20 млн. евро финансиране, но проектът все още реално не е започнал, защото се чака позволение от Европейската комисия по отношение на допустимост на държавната помощ. Решението на ЕК трябваше да бъде факт преди месец, но за пореден път срокът беше удължен заради възникнали допълнителни въпроси от страна на експертите на ЕК. Сега от МТИТС очакват положителен отговор "най-късно до края на месец юни".
Забавянето все още не е фатално, но часовникът тиктака, защото реално договорът за усвояването на въпросните 20 млн. евро е подписан през октомври 2012 г., а фиксираният за изпълнение срок е 24 месеца. За структура, която още не е изхарчила дори първите 20 млн. евро за пилотен проект, хапка от 290 млн. изглежда сериозно предизвикателство. На този аргумент Красимир Симонски отговаря, че именно през последните 5-6 години са събрани много информация, ноу-хау и добър екип, който, базирайки се на този опит, може да задвижи колелата на буксуващия "селски интернет".
Друга критика към въпросния проект е смяната на неговата основна цел. Първоначално тя беше изграждане на инфраструктура, която да се отдава на частни оператори с цел повишаване достъпа на местните потребители до високоскоростен интернет. Към момента обаче цел номер едно е разширяването на държавната далекосъобщителна мрежа, а второстепенната е отдаването на новоизградената инфраструктура на частни оператори, които да изградят т.нар. последна миля (свързването на междуградската мрежа с крайните клиенти) и да продават достъпа до интернет на местните потребители.
Добро нововъведение обаче е, че частните оператори ще връщат обратно цялата печалба над определено предварително равнище, което де факто превръща вложените пари в инвестиция, а не просто разход.
Ако МТИТС получи достъп до пари по селската програма, те най-вероятно ще бъдат доста сериозно редуцирани. Красимир Симонски коментира, че от ведомството му усилено разработват различни модели за публично-частно партньорство. За да се намалят допълнително необходимите средства, са предвидени и други мерки, сред които съчетаване на дейността по прокарване на оптични кабели от едно населено място в друго, което реално представлява прокопаване на километрични канали, с ремонтни дейности на други държавни организации, свързани с комуналните услуги.
3 коментара
Господа управляващи ако ще правите селските райони по- конкурентни, то ще е нужно: да създадете по- добри условия за живот, качествени работни места и визия в дългосрочен план за развитие на самите селски региони.
Дори и да е „бавен", то безжичния интернет е опция която позволява самата услуга да бъде достъпна почти на цялата територия на страната 24ч. в денонощие, т.е. тук може би кметовете са прави, че интернет засега е ,последна грижа“ на тези региони.
Добрият достъп до интернет е изключително важен, но не това ще стимулира хората в селските райони да останат там. Някой в тия министерства е много болен мозък, ако смята, че като прокарат интернет по някаква схема и всички села ще спрат да се обезлюдяват. Поредното доказателство, че регионалната ни политика е нещо от сорта на - аз съм в София, к'во ми дреме за провинцията, дай да усвоим едни пари.
Господа автори и коментатори явно не виждате истинските причини залегнали зад тази съпротива (и надявам се не и зад тази статия). Сдружението на общините иска целия контрол над парите да остане при кметовете на селските общини, които за огромно съжаление идея си нямат от дългосрочни стратегии и прочие за развитието на тези райони. Повечето ще си окрадат парите по добре познати и работещи схеми (асфалт, ремонт, изолацийка и т.н.). Драмата е, че някой иска да им вземе кокала и те сега надават вой кой откъдето може.
Относно интернет - всеки производител, който развива или иска да развива бизнес в дадена община (селска или не) иска да има връзка с белия свят. Връзката освен пътна е и комуникационна (телефон, GSM и Интернет). Интернет главно се използва за комуникация, е-услуги на банки или няколкото работещи на държавата, реклама, интернет страница и прочие, тъй като интернет е средата за всичко това.
Драги дами и господа трябва да се запознаете по-добре и с факта колко много села нямат изобщо интернет (факт е, че на някои не им и трябва) и трябва да отидете да видите с какво желание останалите все още млади хора плащат по 20-30 лв. (сума доста голяма за живеещите в селата) за интернет от 512К (там където го има) само и само да знаят какво става по света и най-вече да имат достъп до различни материали (повечето учебни). Аз съм бил в доста села и съм го виждал.
Искате по-добър начин на живот - това включва и по-добро здравеопазване. Има градове, които нямат болници какво да говорим за селата. И познайте какво е едно от решенията - предоставяне на здравни услуги през интернет.
Така, че не се обиждайте дами и господа от НСОРБ/Кметове, но като не разбирате нещо питайте и все ще се намери кой да Ви го обясни. Хубавото в случая, че Ви го обяснява друга държавна институция проумяла стойността на подобен проект. Тук става въпрос и за политика не само на държавно, но на европеско и световно ниво, която само явно Вие не разбирате.
Не случайно интернет вече е едно от човешките права и е признато като една от основните и задължителни инфраструктури наред с електричесво, водоснабдяване и т.н.
Именно заради хилядите възможности Европа дава пари за широколентов достъп в селата и точно в програмата за селските райони е правилно да бъдат заложени тези средства, а господата кметове трябва да са първите, които да се образоват за възможностите, които този достъп може да им предостави. След това трябва и да се надпреварват да участват предвид, че няма пари за всички.
Ако трябва да обобщя:
НСОРБ / Кметове - пътна инфраструктура трябва, но тя не е единствената и ако се прави като хората ще останат пари и за друго, отделен е въпроса че докато правите пътища можете и комуникация да пуснете. Преди около година ЕК каза че ще намали проектите за чиста инфраструктура и има и параметри, които следва да се изпълняват като един от основните е Интернет. Отделно как точно смятате да задържите населението само с пътища или спортни съоръжения и градинки, като те нямат никаква добавена стойност.
МЗХ - заложете колкото може повече за изграждането на широколентов достъп така или иначе все ще са малко.
МТИТС - разберете, че държавната мрежа не е основен приритет за тези средства. Да ще се предоставят е-услуги, но идеята е хората да имат достъп до интернет, а не да се субсидира държавата.
Факт е също, че има и добри и съвестни хора и в НСОРБ и сред кметовете и във ведомствата и надявам се езика, който съм употребил да не кара всички веднага да скачат насреща, а да се замислят за момент и да потърсят и разберат причините за това недоволство.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.