Бъдещата селскостопанска политика на ЕС вече е одобрена

България ще може да продължи схемата за плащане на площ, както и да даде повече субсидии на изоставащите

Фермерите ще могат да сключват колективни договори за продажба на продукцията си, като производителите на мляко например.
Фермерите ще могат да сключват колективни договори за продажба на продукцията си, като производителите на мляко например.
Фермерите ще могат да сключват колективни договори за продажба на продукцията си, като производителите на мляко например.    ©  Георги Кожухаров
Фермерите ще могат да сключват колективни договори за продажба на продукцията си, като производителите на мляко например.    ©  Георги Кожухаров
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Позеленяване" на субсидиите, средства за иновации, както и за насърчаване на "скъсяването" на доставките от фермера до крайния потребител. Това са част от мерките в селскостопанската политика след 2014 г., по които вече има съгласие между държавите членки, ЕК и европарламента. Според окончателното споразумение България ще може да продължи изплащането на директните субсидии на площ, а не както се предвиждаше - чрез права за плащания. Страната ще има възможност и да увеличи специфичните субсидии към животновъдите, производителите на плодове и зеленчуци и др. до 13% от всички.

Директните субсидии – нещо старо, нещо ново

Въпреки че след 2014 г. се очакваше всички нови държави - членки на ЕС, да спрат да изплащат директните субсидии към фермерите чрез настоящата схема за плащания на площ, а да ползват т.нар. система с права за плащания (при нея всеки производител получава право на субсидия за всеки хектар, като се взимат предвид базисни години), това всъщност може и да не се случи. Според споразумението по реформите новите държави имат право да запазят досегашната схема със субсидии на площ - предложение, от което най-вероятно България ще се възползва. Същевременно обаче се дава възможност държавите да увеличат т.нар. плащания, обвързани с производство - средства, които се дават на животновъди, производители на плодове и зеленчуци и други и се разпределят спрямо количеството произведена продукция, а не на база обработваните декари. Те могат да достигат до 13% от всички плащания, като същевременно отпада и списъкът с култури, които могат да получават подпомагане. Така на практика България ще има възможност да дава такива специфични субсидии на пчелари, производители на маслодайни рози и др., които досега не са получавали финансиране.

Същевременно плащанията на площ се очаква да "позеленеят", след като бе прието правило 30% от тях да бъдат обвързани с практики за опазване на околната среда. Въвежда се и т.нар. правило за "активните фермери", според което ще се създаде списък с дейности, които няма да имат право на субсидии. През последните години различни одити показваха, че пари за селско стопанство се усвояват от летища, фирми за недвижими имоти и други подобни, които нямат общо със сектора.

Промените за директните плащания ще влязат в сила от 2015, а не от 2014 г., като целта е да се даде възможност на фермерите да се адаптират към новите условия, а разплащателните агенции и правителствата да направят нужните промени в законодателството и организацията си на работа.

Иновации и "скъсяване" на веригите

Нов приоритет в бъдещата селскостопанска политика ще бъде "скъсяването" на вериги на доставка на земеделски продукти от производителя до крайните потребители. Планира се някои земеделски браншове да имат възможност колективно да сключват договори за продажба на продукцията си (например мляко, говеждо месо, зърно). Ще бъде отделен и специален бюджет за иновации и стимулиране на науката, става ясно още от споразумението.

В следващия програмен период се очаква България да получи около 7.5 млрд. eвро за селско стопанство в периода 2014 - 2020 г. Увеличението се дължи на регламентираното повишение на директните субсидии на площ. Същевременно се очаква програмата за развитие на селските райони, която сега е за 3.2 млрд. евро, да бъде орязана с между 200 и 300 млн. евро.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • - 1
    • + 5

    Да видим дали ще можем да се възползваме. Не като усвояване само, а като реални инвестиции.

    Нередност?
  • 2
    10stinki avatar :-|
    10 стинки

    Да вземат да забранят и субсидиите за тютюн, че ний не можем да си ги забраним...

    Нередност?
Нов коментар