С (твърде) бавни стъпки напред

Наченки на проект

Към момента работата по новата Програма за развитие на селските райони е на етап обсъждане на анализи по различните приоритети. Вече има и предложения за някои от мерките. Според анализ на земеделското министерство, с който "Капитал Daily" разполага, подобно на програмата за изтичащия вече период и в тази за бъдещия се предвижда основните приоритети да бъдат инвестициите в модернизация на стопанства и преработвателни дружества, мерките за околната среда, за горския сектор, както и за обновяване на общините. Ново спрямо сегашната програма е намерението да се стимулират колективни инвестиции, както и внедряването на иновации в реалния сектор.

Подкрепата за стартиращите фирми и за най-дребния бизнес пък би трябвало да се засили, тъй като е планирано те да получават предимство при оценки на проекти, както и да има отделни схеми за подпомагането им. За първи път след години настояване на бизнеса е предвидена и мярка, по която ще се модернизират напоителните съоръжения в страната.

Подпомагане за бизнеса

Основно ядро в бъдещата програма отново ще бъде подпомагането на бизнеса - селското стопанство, горския сектор, преработката и неземеделските инвестиции в селата. Досегашното подпомагане за модернизация на стопанствата и преработката ще се обедини в обща мярка за инвестиции във физически активи. Освен закупуването на техника и оборудване се предвижда да се финансират и създаването на трайни насаждения, инвестициите в покриване на евростандарти и в съхранение на продукция.

Преработвателите ще могат да кандидатстват с проекти за технологии, за нови и качествени продукти, за съхранение и внедряване на системи за управление.

Предвидена е и възможност за инвестиции в процеси, свързани с "къси вериги на доставка". Това е приоритет на ЕС с оглед на постоянните спорове за натиск по веригата производител на суровини - преработвател - търговец, като дори е предвидена възможност да се създаде отделна подпрограма, която да подпомага скъсяването на пътя на продукцията от "полето до трапезата". На този етап обаче българските предложения не предвиждат създаването й.

<#text>

Малките с предимство

Според документа на земеделското министерство за бизнес мерките на програмата ще бъдат заложени и някои предимства. Такива например ще получават фирмите от сектор "Плодове и зеленчуци", животновъдите и биопроизводителите. Приоритетни са още проектите на млади и дребни производители, фирми от региони с по-ниско усвояване на евросредства досега, става ясно още от документите. С предимство се предвижда да се одобряват и проекти за енергийна ефективност, опазване на околната среда и достигането на евроизискванията в различни области.

Подкрепата за фирмите ще бъде 50% от стойността на проекта, като тя може да се увеличи в зависимост от различните условия, но най-много до 90%. Разликата с предходната програма тук е и възможността за колективни инвестиции, създавани от няколко стопанства в общ регион.

Според предложенията в бъдещата програма ще се засили и подкрепата за малкия бизнес. Ще продължи съществуващата възможност младите фермери да могат да получават регламентирана субсидия на няколко транша за изпълнение на проекти. Такава възможност след 2014 г. се предвижда и за малките фирми, които развиват бизнес извън сферата на земеделието, но работят в селски територии. Предвиждат се и схеми за подпомагане на полупазарни стопанства.

Инвестиции в инфраструктура за напояване

И по програма САПАРД, и по Програмата за развитие на селските райони досега можеше да бъде стартирана мярка, която да модернизира напоителната инфраструктура в страната - това така и не бе направено въпреки лошото състояние, в което се намират тези системи. Новата програма обаче  предвижда ресурс и за такива дейности.

На този етап за това финансиране се предлага да кандидатстват общини и евентуално държавната фирма "Напоителни системи". По неофициална информация на "Капитал Daily" обаче бизнесът ще настоява като получатели на тези евросредства да бъдат записани и сдружения за напояване, създавани от самите фермери. Фирмите ще искат още и промени в законодателството, които да улеснят създаването на такива сдружения.

<#text>

Приоритет - иновации

В следващата програма се предвижда и създаване на съвсем нов тип подпомагане, чиято цел е внедряване на иновации в селското стопанство. Проектите ще могат да се подават от обединения, включващи минимум два участника - представител на земеделския бизнес и на науката. Към тях ще могат да се присъединяват още консултантски фирми и представители на неправителствения сектор, обединени в общата цел да внедряват иновативни решения в реалния сектор. За помощта ще могат да кандидатстват и клъстери, работещи в даден регион.

И в следващата програма е предвидено финансиране за обучения и консултантски услуги. Новото тук е, че за евросредства се предвижда да кандидатстват със свои проекти фирмите от консултантския бизнес, а не получателят на услугата, както беше досега. В следващия период ще останат и възможностите за обновяване на селата от общинските администрации, мерките за подпомагане на горския бизнес, екологията, схемите по т.нар. подход ЛИДЕР, стимулиращ проекти на местни инициативни групи в селата.

Представители на земеделския бизнес коментираха пред "Капитал Daily", че са съгласни с общата рамка на програмата в следващия период. Проблемът е обаче, че все още няма много детайли от нея, което ще скъси и силно времето за изпращане на предложения за корекции, като се има предвид, че стартът на следващия програмен период е след половин година.

Според източници на "Капитал Daily" най-вероятно бизнесът ще предложи още в самото начало създаване на финансови инструменти, подобни на настоящите гаранционни фондове, които да подкрепят осигуряването на съфинансирането на проекти.

Има и идеи до земеделското министерство да бъде изпратено предложение да се осигури схема, която да подкрепя проекти за комасация на земи.

Автор : Капитал Daily Преглед на оригинала