Малкото шлемче на БСП

Интересното е, че именно тези централи са всъщност едни от големите виновници за поскъпването на електроенергията в България. Средната им цена е между два (101 лв. за мВтч за ТЕЦ "Бобов дол" и 153 лв. за мВтч за заводските) и три пъти (180 лв. мВтч за топлофикационните централи) от тези на ТЕЦ "Марица-изток 2" например. Заедно със "зелените централи" и ТЕЦ AES Гълъбово" те са едни от големите тежести в енергетиката. Разликата е, че повечето от тях не изпълняват екологичните стандарти, голяма част от заводските централи имат фиктивно производство само и само да произвеждат скъп ток, и накрая, за тях няма договорни задължения за изкупуване.

Друг важен момент е, че според модела на министъра в служебното правителство Асен Василев те просто са ограничени да работят на регулирания пазар, а на свободния – ако са конкуренти, биха могли да продават. И досега например част от заводските централи продават излишната си енергия на свободния пазар и на много по-ниски от регулираните си цени.

Това, което става ясно, е, че правителството на "Орешарски" се отказва от радикалните мерки – да ограничава скъпите и неефективни производители, както и да дава повече свобода на пазара. Служебният министър на икономиката Асен Василев вече каза, че с предвижданите мерки не вижда как ще падне цената на тока с цели 5%.

Тайната е в поредния удар за държавната енергетика, енергоразпределителните предприятия и вероятно ВЕИ производителите. Според експерти, които са имали възможност да се запознаят с модела, който сега се изработва в ДКЕВР, смъкването на цените ще бъде за сметка на АЕЦ "Козлодуй", чиято цена за регулирания пазар пада с цели 20%. Друга стъпка била признаване на по-малки разходи на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", а третата - вероятно забавяне на възстановяването на средствата на ВЕИ производителите, които им бяха отнети през изминалата година с т.нар. такса достъп.

Прекият ефект от това ще бъде сериозна декапитализация на АЕЦ "Козлодуй" (освен ако централата не успее да продава на много по-високи цени на индустрията или да изнася цялата си енергия) и все по-големи затруднения на ЕРП-тата да поддържат мрежата си на достатъчно добро ниво. Като цяло - вместо реформи повече агония. "Вместо подмяна на политики подменяме хора, коментира Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията и един от авторите на изследването "Енергетика и добро управление. Тенденции и политики". Което означава, че порочните и корупционни практики ще се запазят. Ако кадрите ще решат проблемите, вероятно е по-добре да обявим международни конкурси."

Виж кое лоби управлява?

"Цял живот съм се занимавал с енергетика, когато ме уволнят, не мога изведнъж да се захвана с балет." Това казва висш енергиен мениджър на обвиненията, че е "човек на някого". Факт е, че няма как да си работил в който и да било сектор на икономиката с години и да не си поне формално свързан с някого. Но в енергетиката т.нар. лобита са доста устойчиви и почти едни и същи хора гравитират около тях. И както изглежда, в първите седмици от своето управление БСП се е заела да удовлетворява интереси, което води и до икономически решения, ощетяващи потребителите.

Влизането на доскорошния щеф на ТЕЦ "Марица-изток 2" Георги Христозов в БЕХ определено означава, че ще има реверанс към заводските ТЕЦ-ове. Христозов за кратко е миноритарен акционер във "Видахим", докато е изпълнителен директор на дружеството. Преди постъпването му на държавна работа прекратява дяловото си участие, но в енергийните среди упорито се говори, че е сред реалните собственици на видинското предприятие. "Видахим" притежава една от най-големите и скъпи заводски когенерации в България.

С него обаче се свързва и нарасналото влияние на Корпоративна търговска банка не само във финансирането, но в реалната енергетика. По времето на управлението на Христозов ТЕЦ-ът се обвърза стабилно с Корпоративна търговска банка. През 2010 г. е сменен застрахователят на централата - от ЗАД "Енергия" (в което ТЕЦ "Марица-изток 2" има миноритарно участие) на ЗАД "Виктория", чийто шеф на надзорния съвет е банкерът Цветан Василев. ЗАД "Енергия" е отстранена от търга заради условие, което в предишни години не се е появявало - застрахователят да има минимум 3% пазарен дял в общото застраховане по данни от средата на 2009 г. По същото време КТБ стана финансовата институция, която осигурява краткосрочното финансиране на ТЕЦ-а. В последните търгове на "Марица-изток 2" за овърдрафт финансиране оферти вече подаваше само един кандидат.

Ориентацията към КТБ едва ли може да се вмени на който и да било мениджър в държавно дружество, тъй като по това време всички те завиват натам. В началото на годината стана ясно, че 87% от средствата на държавните енергийни фирми са в КТБ. Христозов е свързан и с проекта за нови блокове в ТЕЦ "Марица-изток 2", към които е проявявала интерес отново Корпоративна търговска банка (според юристи, наети от нея да работят по правната страна на евентуалната сделка).

Втората ключова фигура е на Иван Айолов. До 2010 г. той е шеф на Електроенергийния системен оператор, по-късно работи в "Техенерго", дружество, собственост на "Енергоремонт холдинг", в което акционер е Богомил Манчев.

Докато е изпълнителен директор на ЕСО, Айолов сключва договор за здравно осигуряване с фонда "Далл Богг Живот и здраве", без да прилага Закона за обществените поръчки. Преди това той е глобен с 2500 лв. от Комисията за защита на конкуренцията, защото не е предоставил в срок информация, която комисията е поискала с производството срещу НЕК и ЕСО за злоупотреба с господстващо положение. Глобата е потвърдена от Върховния административен съд. През 2010 г. пък Агенцията за държавна финансова инспекция съставя общо три акта на Айолов за това, че е сключил договори за охрана, без да прилага Закона за обществените поръчки. Наказателните постановления са потвърдени от Софийския районен съд, но втората инстанция - Административният съд в София-град, ги отменя.

Третият е Иван Генов, също е стар кадър и вече веднъж е бил шеф на АЕЦ "Козлодуй" между 2007 и 2009 г. Това бяха относително безоблачните години за централата – решението за затваряне на малките блокове вече стана ясно, че е необратимо, а финансовото състояние на дружеството бе стабилно. Генов бе отстранен от тогавашния министър Трайчо Трайков заради това, че е сключвал договори за продажба на ток на свободния пазар, с които не е защитил максимално интересите на дружеството. По-късно Трайков изисква АЕЦ-ът да прави задължителни търгове за продажбата на електроенергията си. След взетите решения за свиване на цента на АЕЦ "Козлодуй" ядрената централа ще трябва да бъде много активна на свободния пазар.

Любопитно е, че Генов участва и във фирмата ИКАР-В (когато става директор на АЕЦ-а, той прехвърля своя дял на сина си), която, изглежда, е доста успешен инвеститор в недвижими имоти. Той никога не е криел приятелството си с Румен Овчаров.

Интересите са противоречиви

Любопитно е, че настоящата разстановка на силите има и противоречия, и съгласия между отделните играчи.

Например връзките на "Енергоремонт холдинг", който е контролиран от Богомил Манчев, с Корпоративна търговска банка са дълги и криволичещи, а отношенията им не са толкова еднозначни. Холдингът първоначално е приватизиран от дружества, свързани с КТБ, които впоследствие прехвърлят собствеността на съзвездие от фирми и знакови фигури в енергетиката (бивши енергийни министри, техни роднини, шефове на държавни дружества), а в надзорния му съвет и сега присъства Алипи Алипиев, който е и член на надзорния съвет на КТБ. Доста от активите на дружества, свързани с Манчев, са ипотекирани в КТБ, даже любимата му сграда – централата на "Риск инженеринг" на ул. "Вихър" 16.

В същото време влошеното финансово състояние на "Енергоремонт холдинг" (въпреки добрия отчет на предприятието) се обяснява в енергийните среди с липсата на плащания след изграждането на две от сероочистващите инсталации в ТЕЦ "Марица-изток 2". Според Богомил Манчев централата дължи на холдинга (който е подизпълнител) 35 млн. лв. ТЕЦ-ът, на който доскоро беше шеф Георги Христозов, обаче обвинява основния изпълнител "Индреко - Инсигма" във виновно неизпълнение на договора и не превежда парите. Освен това в последните години ТЕЦ "Марица-изток 2" ограничи фирмите, свързани с Богомил Манчев в ремонтната дейност.

Спорните пари трябва да бъдат преведени, след като се постигне споразумение между ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Индреко – Инсигма", което да бъде одобрено от принципала на държавната фирма – БЕХ, в чието ръководство сега е Георги Христозов.

В същото време присъствието на Иван Айолов в ЕСО също има възпиращо действие. Електроенергийният системен оператор диспечира централите – от него зависи коя от тях колко и кога ще работи. Така например някои заводски централи могат да бъдат ограничени за сметка на други, някои ТЕЦ-ове да работят повече или по-малко. Най-видимият пример за действията на ЕСО е ограничаването на "зелените централи" през последните месеци (Богомил Манчев също е инвеститор във фотоволтаични паркове).

По-интересното е накъде това разпределение на силите ще дръпне енергетиката и как то ще се почувства от потребителите. Явно е, че ограничаването на скъпите централи ще продължи с мотива да се пазят работни места (без да имаме предвид загубените в индустрията заради по-високи цени). Друга стъпка е засилването на влиянието на НЕК, която на практика става монополен доставчик не само за регулирания, но и за съществена част от свободния пазар. Държавната компания ще бъде и единствен доставчик от крайна инстанция, от която потребителите ще купуват енергия, ако не си намерят търговец. Богомил Манчев ще продължава да твърди, че има сериозен инвеститор за АЕЦ "Белене", а Георги Христозов, че има необходимост от нови два блока на ТЕЦ "Марица-изток 2". Цените ще се държат ниски, като се взема от един или друг играч, според конюнктурата, а енергийната система ще продължи да бъде в напрежение от дисбалансите в нея.