Бомба от енергийни дългове

Последната операция пък е отложеното плащане на дивидент от страна на БЕХ към държавата в размер от около 200 млн. лв. (гласувано от правителството преди две седмици). Те вероятно трябва да финансират заема, отпуснат от БЕХ на НЕК в началото на годината.  С тези средства трябва да се покрият просрочените плащания на националната компания към ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3", ТЕЦ "AES Гълъбово", които пък да се издължат на "Мини Марица-изток", обясниха за "Капитал" от БЕХ. Новото ръководство на холдинга гласува и допълнителен заем от 50 млн. лв. за същата цел. По подобна схема БЕХ финансира и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 65 млн. лв. заради отказ на ЕСО да признае студен резерв на централата.

Черешката на тортата е поредното встъпване на БЕХ в дълг на "Булгаргаз". Става дума за 130 млн. лв., които "Топлофикация - София" е дължала на газовото дружество за получен, но неплатен газ. Така столичното парно вече дължи на БЕХ 362 млн. лв., дълг, който има тенденция само да нараства вече трето правителство.

По такъв начин БЕХ вече е натрупала вземания от дъщерните си дружества от над 1 милиард лева. Очевидно е, че в един скорошен период те ще доведат до сериозни загуби за холдинга, а оттам - и за държания бюджет.

В същото време общите задължения на компаниите в държавната енергетика не спадат. При НЕК задълженията към доставчици (включително свързани лица) вече са 1.9 млрд. лв. Ако към тях се прибавят и 900 млн. лв. заеми на държавната електрическа компания, ситуацията не е никак добра. През миналата седмица например имаше пореден опит за запор на сметките на НЕК, макар че поне този път претенциите към националната компания бяха неоснователни. Следващия път обаче това едва ли ще бъде така, още повече че дълговете към дружества извън структурата на БЕХ растат.

Защо се получава така

Една от основните причини беше решението от декември 2011 г. държавните фирми да започнат да разпределят 80% от печалбата си като дивидент. Освен това беше взето решение цялата неразпределена печалба към този момент също да отиде към държавата. Това на практика изсмука всички свободни средства на енергийните дружества (особено видно от АЕЦ "Козлодуй"). Това отчасти се дължи на безобразното им корпоративно управление - всеки изпълнителен директор, назначаван от държавата, има мотив да надува печалбата на дружеството, независимо доколко реална е тя, за да не го уволнят. Очевидно е например, че АЕЦ "Козлодуй" не може да има такава печалба, ако обезценяваше вземанията си от НЕК по-агресивно. Държавата опита и подобна операция с ЕРП-та - само ЧЕЗ имаше в балансите си над 500 млн. лв. неразпределена печалба, но и трите електроразпределителни предприятия отказаха да изплатят дивиденти върху натрупани стари печалби. След което последва атаката на правителство на ГЕРБ срещу тях (иронично в крайна сметка довела до падането му от власт).

Голяма част от проблемите на НЕК не се дължат на самата компания, а на натоварването й с политически цели - АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", тежки дългосрочни договори. Но пък кога се е чуло висш мениджър от държавната компания да подаде оставка заради несъгласие с натрапваната му линия на икономическо поведение.

Другата причина естествено са спадналите продажби. Решението на Министерството на финансите да вземе цялата неразпределена печалба от държавните дружества (но основно от енергийните) беше взето в година на рекордни продажби. През 2012 г. обаче нещата не стояха така. Например за последното шестмесечие приходите на големите държавни енергийни фирми падат със средно 15% спрямо същия период на миналата година. По-лошото за тях е, че се сви свободният пазар (износ и продажби към индустрията), който по принцип поддържа по-високи цени от регулирания пазар. Това развитие се дължи на няколко фактора - спад на износ с 62% (2.3 млн. мегават часа), с 8% на вътрешното потребление и ръст с 30% на производството от ВЕИ (който в абсолютни числа всъщност е несъществен - 0.2 млн. мегаватчаса).

И четвъртата причина естествено е поддържането на ниски цени на електроенергията - през мандата на ГЕРБ цената скочи през 2010 и 2011 г. с около 3%, през 2012 г. последва неизбежният шок от почти 15% скок. След поредните две намаления на цената на енергията от по 5% за крайни потребители тя всъщност се върна почти на нивото от края на 2011 г. Както предупредиха преди седмица от Националния комитет на България в световния енергиен съвет, няма как да се лекува дупка от 2 млрд. лв. в енергетиката с 5% намаление на цените.

Така че енергийната бомба вече е сглобена пред очите на всички и цъка.