Те са пас

Въпросът днес е дали на тяхно място може да се завърнат позагубили влиянието си личности като Овчаров, Петков, протежета на Първанов и др., и уставът да се обърне срещу Станишев. От своя страна опозиционерите да подготвят делегатите за следващия конгрес за избиране на председател, когато и да е той, а оттам да повлияят и на подкрепата и посоката на правителството. Краткият му отговор е не, това по-скоро няма да се случи.

Къде е силата на вътрешната опозиция

След провала на проекта "АБВ" на президента Георги Първанов (макар така и да не стана ясно какво цели, за да се определи затихването му като провал) бившият държавен глава позагуби харизмата си в партията. Към това се добави проточилата се битка за влияние със Станишев, който от крепостта на "Позитано" 20 имаше всички механизми, за да я спечели и тя логично изкристализира в отказа на Първанов да се кандидатира за председател на партията на последния конгрес. Много от хората, които тръгнаха с него, по места загубиха възможността да попаднат на избираеми позиции в листите за депутати като Райна Йовчева в Хасково, а други трябваше да жонглират умело между двете лобита, за да оцелеят в структурите си като Атанас Зафиров в Бургас. Политическата карантина върху Кирил Добрев, наложена от "Позитано" 20, едва сега започва да се вдига с избирането му за председател на временната комисия за т.нар. тефтерче на Филип Златанов. Първанов и Румен Петков, които са извън парламента, нямат друг избор, освен да бъдат активни, и бившият президент отново възроди идеята си за дискусии вляво, като тази, организирана в неделя. По места обаче няма големи шансове. Към това се добавя и мобилизацията в червените редици заради протестите срещу управлението.

"На големия тракийски събор в Кърджали през юли поне няколко групи от наши, патриотично настроени привърженици ми поръчаха да пазим кабинета заедно с ДПС", описа ситуацията в смесения район Милко Багдасаров. Варна пък илюстрира друга причина за спокойствието на Станишев. В града няма вътрешна опозиция, особено след като водачът на листата с депутати Пламен Орешарски стана премиер, втората - Анелия Клисарова - министър на образованието, Данаил Папазов, също от града - министър на транспорта, а Борислав Гуцанов е с достатъчно влияние в партията, дори на национално ниво като член на бюрото.

Вътрешната опозиция с възможност за влияние върху БСП се свежда до няколко души в Народното събрание, които могат да се противопоставят на решения на ръководството като Георги Кадиев, Борис Цветков и Страхил Ангелов, но нямат силни позиции в структурите. 

София не е България

"По нервните реакции на Станишев дори от малки вътрешнопартийни проблеми личи, че е наясно, че осъзнава, че пътят му като председател на БСП е приключил", коментира дългогодишен член на софийската организация. Според него е въпрос на избор дали това да стане по цивилизован начин, като отиде на работа в европейските структури или ще трябва да се вадят "калъчките и ятаганите" след очаквания слаб резултат на изборите за Европейски парламент в края на месец май 2014 г. Според други областни председатели обаче в партията "няма толкова тежко въоръжени хора". За напрежение говори и фактът, че близо два месеца не е свикван националният съвет на БСП, при положение че уставът изисква това да става поне веднъж месечно. На последното заседание на изпълнителното бюро е обсъждано пленумът да се събере в началото на октомври, но и това не е било съвсем сигурно. С това диалогът в партията в по-широк, публичен формат на практика е замрял. В същото време ръководството взело решение да изпрати съответните отговорници по места, за да наблюдават как се провеждат конференциите.

На повечето места в страната се очаква, областните и общинските структури да бъдат поети от сегашните заместници, а някъде ще се изберат временни председатели за две години, когато се очаква да е редовната отчетно-изборна кампания в БСП. Във Варна например ръководството на структурата се състои от двама заместници и двама секретари, като всички те са под 40-годишна възраст.

В София интригата е най-голяма, защото и структурата е най-влиятелната в БСП. Към позицията, заемана сега от зам.-министъра на икономиката Анна Янева, претенции са заявили двамата заместници - общинският съветник Калоян Паргов и депутатът Николай Малинов, който е готов да напусне парламента. За същото се готви и народният представител Борис Цветков, който първо ще трябва да предаде поста си на председател на район "Искър" в София. Не е ясна позицията на самия Румен Овчаров, за когото се говори, че правителството вече два пъти променя предварително определеното му (пред)назначение. В понеделник на столичен пленум ще се приемат правилата за номинации, въпреки че част от софийското ръководство опита да отложи конференцията за месец декември, за да не се нагнетява допълнително напрежение. Ако Овчаров не се кандидатира, шансовете на Малинов са големи, въпреки че е в странни отношения със Станишев. Позицията на председателя обаче никога не е имала решаващо значение за столицата, каквото мнението на Овчаров например. Малинов е председател на движение "Русофили", издател на в. "Дума" и противник на АБВ. През 2010 г. той влезе в конфликт с главния редактор на партийния вестник Ивелин Николов, като в битката си срещу него се твърдеше, че е използвал позициите в печатницата на майката на Делян Пеевски. Пред "Капитал" Малинов отрече да е близък с Пеевски, но призна, че го познава покрай разпространението на вестници. Малинов нападна тактиката на Първанов с организирането на дискусии. Според него по-честната позиция е да заявиш ясно, че имаш претенции за първия пост. Той очаква разговор със Сергей Станишев, за да го убеди да не му пречи, а вече е информирал Овчаров, че "има намерение да тича в тази писта". Бившият министър на енергетиката не възразил.

Ако се придържаме към вица за перестройката и шишарките, очевидно падането на няколко председатели на областни и общински организации на БСП не е в състояние да разбуни достатъчно мравуняка. Отронването на голямата шишарка по нашите географски дължини ще е най-рано през юни 2014 г.