Малките производители и ниският покрив на чиновниците

Малките да се оправят както могат

Като цяло действащата наредба работи много в полза на прекупвачи. Доста текстове от нея, които би трябвало да развият местно производство и да помогнат на малките, всъщност налагат ограничения, с които (почти) ги превръщат във васали на по-големите. Изискването част от продукцията да отива към прекупвачи, които после препродават към големи магазини или пък големи производители, постига две цели – повишаване на цените за крайните клиенти и стесняване на разнообразието. Ако дълго време потискаш малките производители за сметка на няколко големи, накрая те ще спрат да работят, конкуренцията още ще се свие, а с нея и разнообразието.

Късогледството на подобно поведение пречи да се види, че след време и големите ще страдат от това – и заради липсата на качествени суровини (това се усеща вече силно при месото и млякото), и заради общото негативно мнение на потребителите към производството на храна, считат експерти.

Крива и тясна рамка

Председателят на "Българска асоциация биопродукти" Милен Стоянов припомни, че още от времето на земеделския министър Мехмед Дикме в една от старите наредби е имало разпоредба, забраняваща износа на непреработен пчелен мед. Стоянов определи текста като безумие и обясни, че след това той е станал основа и за сега действащата наредба за директните доставки. Медът, подобно на другите продукти, е с ограничено количество, което да се продава директно от производител до краен клиент – пчеларят има право да пласира така до 40% от годишния добив от пчелина си, но не повече от 2 тона. За останалите храни също има подобни ограничения, а смислени аргументи защо това се налага така и не са обявени.

Според Стоянов ограничението за количество мед е абсурдно по няколко причини – от една страна, медът, а от друга, месото и млякото са различни продукти, с много различни срокове на трайност. На практика медът е единствената храна, която не се разваля, макар че при неправилно съхранение може да промени вкуса си. Стоянов отбелязва, че за разлика от него при развалянето си месото образува силно отровния ботулинов токсин. Така че при сравнение липсва всякаква логика начинът на пласиране на мед, месо и мляко да е еднакъв – за меда няма пречки да се съхранява години, ако производителят не успее да пласира цялото си количество. Вместо това той е задължен да продаде на преработватели по-голяма част от него.

За месото и млякото може да се приеме за наложително да има някакво ограничение, макар пак да остава въпросът защо, ако фермерът може да продаде на краен клиент всичко произведено, наредбата да поставя изкуствено прекупвачи по веригата?

Отвъд днешния ден

Излишно е да описваме какъв бум има на публикациите, описващи мръсни, вредни и странни техники за производство на масови храни. В голямата си част те нямат аргументи и граничат с абсурд. Но с намаляване на конкуренцията и уедряването на пазара тази тема ще е все по-чувствителна и все повече ще влияе върху избора на потребителите. Една история отпреди няколко месеца – представител на малките производители е бил на среща със земеделски министър (вече бивш), за да обсъдят как продукцията им да се продава по-лесно. След като министърът обявил, че ги подкрепя и много иска да им помогне, имал среща с един от големите производители. Часове по-късно намеренията му за промени в полза на малките коренно са се променили.

И така от това положение една малка група прекупвачи, големи компании и чиновници са печеливши поне за днешния ден. Губят малките фермери, потребителите, а в по-дълъг период – и всички, които са смятали, че бързата печалба е най-важното нещо. Хубавото е, че все още много неща могат лесно да бъдат поправени. Лошото е, че макар храната да заема малка част от ежедневните ни грижи, тя е основа и отражение на общото качество на живота. Затова никак не е чудно, когато България години наред се оказва сред последните места по този показател – за това си има обективни причини.