Козметични отстъпки за малките ферми

Част от промените засягат доставката на мляко – вместо с лимит от 73 тона годишно за краве мляко производителят вече ще може да продава според "индивидуалната млечна квота за директна продажба". Това обаче не е повод за голям оптимизъм, тъй като тази квота ще се определя административно от земеделското министерство за всеки производител. Формално това ще става според броя на животните и качеството на продукцията, но притесненията са, че фермерът ще зависи изцяло от усмотрението на чиновника.

В същото време само преди дни излязоха данни, че България изпълнява едва 46% от квотата си за директни продажби на мляко, с което се нарежда на първо място в ЕС по неусвояването й.

При останалите видове мляко промените са незначителни – за суровото овче, козе или биволско лимитите за директни продажби се вдигат с по 5-10 процентни пункта на фона на сегашните 30% от общото количество за ферми, отглеждащи 50 - 100 животни (виж таблицата).

"Износ" в съседна област

Донякъде възможностите на малките производители се разширяват с разрешението да продават и в съседна област. Достъпът на млекопроизводителите до пазара им обаче отново е силно ограничен с изискването това да става само през млекомати (вендинг машини за мляко), които и без това са рядкост. В този смисъл това, че вече ще могат да наемат или ползват и чужди млекомати, а не само техни собствени, не променя кой знае колко картината.

Възможността за директна продажба в съседна област се дава без ограничения за риба и месо от птици и зайци. Сиренето ще се предлага на "съседите" в профилирани обекти за този вид продукция - магазини или сергии. Производителите на яйца ще трябва да са благодарни, че вече ще могат да продават директно не 500, а 1000 броя общо в двете области.

"Нищо реално няма да се промени. България е малка държава и е много глупаво да се ограничават продажбите до една съседна област. Аз какво да правя, като съм в обл. Плевен и не гранича със София или Варна например", коментира Албена Симеонова, собственик на едноименната фирма за биоземеделие и председател на Фондацията за околна среда и земеделие. По повод планираните промени, които досега не са представени официално пред малките фермери, Симеонова заяви: "Това са простотиите на големите производители. Визирам всички, които правят каквото могат, за да спъват идеите ни за промяна." По думите й много пъти сдружения на малки производители са внасяли в земеделското министерство предложения за нормативни промени, но гласът им е оставал в пустиня. 

Председателят на Българска асоциация "Биопродукти" Милен Стоянов смята, че предложените промени са "стъпка в правилната посока", но все още има много ограничения, които "нямат основание". По думите му постепенно се разработва пазар за биопродукти и стоки от малки ферми, но това трябва да става внимателно, за да няма злоупотреби. "Трябва да се калкулира човек за единица време колко може да продаде. Не може постоянно да продаваш на всеки от клиентите си по 20 литра мляко, ясно е, че това не е продажба на краен потребител, защото той няма какво да прави с толкова мляко.

Опцията интернет

Ограничението за продажба само в областта на фермата или в една съседна има и противници, и привърженици сред браншовите организации. Стоянов например е на мнение, че трябва да се търси баланс, особено за храни, които се развалят бързо и е ясно, че няма как да бъдат превозвани за дълго време. От друга страна, той е съгласен, че по този начин се пречи на производителя да се разрасне. "От област Видин например не могат да продават в София. А там е най-бедното място в ЕС и трябва да им се даде възможност да излязат на по-голям пазар", коментира той.

Десислава Димитрова от българската организация на Slow Food смята, че е по-добре ограничението за областта да остане, защото така може да се привлекат повече посетители там и да се развива туризъм.

Интересен начин обаче има за "заобикаляне" на наредбата в частта й за областното ограничение – чрез продажбите в интернет. Адвокат Ивана Мурджева обясни, че тъй като този въпрос не е точно уреден, може да се смята за напълно разрешено ферма от Търговище например да продава в София, но чрез онлайн магазин. Вече има няколко сайта, който предлагат продукти на малки производители от цялата страна. Мурджева смята, че българското законодателство в това отношение е неправилно интерпретиране на европейските регламенти. Те оставят доста широка свобода за избор на всяка държава, но според юриста в този случай България е прекалила в ущърб на малките ферми.

Свинско, агнешко и телешко - само с посредници

Макар и козметични, полза от промените все пак за част от производителите ще има. Други обаче ще си останат феодално обвързани към прекупвачите. Благовеста Василева от Маджарово, Хасковска област, е един от тези фермери – тя заедно със съпруга си и брат си отглеждат животни, но не могат да продадат директно на клиент и килограм свинско, агнешко или телешко. "Просто не е сложено в наредбата. Продаваме на прекупвачите, които ни извиват ръцете", каза Василева. Тя отбеляза, че ако се разшири възможността за директни продажби, това ще е от полза и за потребителите, защото крайната цена ще падне, когато се махнат посредници по веригата.

В момента семейството й отглежда 350 животни, има и къща за гости, в която може да продава само мед от пчелините си. "За мляко, сирене, яйца процентът на разрешени директни продажби е много малък. Всичко останало отива за посредници", отново посочи Василева.

Идеята за фермерски пазар в София, която се подкрепя от общината, се спъва до голяма степен от същата наредба. Ако тя се спазва, на този пазар ще могат да продават производители от областите София, Кюстендил, Перник, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Ловеч, Враца и Монтана. Фермерите в Сливенска или Плевенска област ще трябва да дочакат такива пазари в тяхната или съседна област. За да продават на тях само позволена им част от продукцията си.